- Ти полудя ли?- попита Хенри щом се качих на арената.

- Не аз, а ти си полудял. Това ли е новата ти работа, Хенри? Затова ли не искаше да ми кажеш?

- Забрави! Не съм длъжен да ти отговарям. И няма да се бия с теб.-каза той.

- Жалко! Защото аз да.- казах и го изритах в корема.

Той не го очакваше. И това си личеш от объркването му. Използвах момента и стоварих юмрука си върху челюстта му.

- Какво се опитваш да постигнеш с това?- попита той и замахна към мен, но аз избегнах удара.

Публиката скандирше, но ние не им обръщахме внимание. Това което се случваше беше нещо повече от обикновен нелегален бой.

- Защо по дяволихе се захвана с това? Защо?- казах аз и замахнах, но той избегна удара ми и заби юмрука си.

Оттърсих се от удара си и му се нахвърлих отгоре. В същия момент стаята бе озарена от ярка светлина. Кол и останалите бяха тук. Публиката изпадна в паника и се разбяга докато аз лежах върху Хенри и му нанасях удари. Не знам колко време мина, но нечии ръце се увиха около мен и ме издърпаха.

- Пусни ме!- извикаха и се разбунтувах.

- Успокой се, Виктория!- каза Кенън.

- Какво подяволите става тук?- изкрещя Кол.

- Да, Хенри какво става?- обърнах се към него. Лицето му бе цялото в кръв, заради мен. Веднага съжалих за това, но той не ми остави друг избор.

Половин час по-късно се намирах в стаята на Кол и той почистваше цепнатата ми устна.

-Не ме гледай така!-казах.

- А как да те гледам? Кажи ми! Умът ми не го побира.- каза ядосано и започна до обикаля из стаята. Аз станах и го прегърнах през кръста, карайки го да спре да едно място.

- Пусни ме!-каза той.

- Стига де. Не ми се сърди!

- Ами ако ти се беше случило нещо?

- Нищо няма да ми се случи! Това което стана... и аа още не мога да си го обясня. Отидох при Хенри ,но той едва ли не ме изгони от тях, реших че има нещо и го проследих до онова място, а после разбрах, че той се бие и едва ли не го предизвиках и май вече не е шампионът. Видя ли му лицето?-попитах опитвайки се да го развеселя.

- Ти виж твоето!-каза.

- То си е наред.

- Хенри има късмет, че ти е най-добър приятел. Иначе досега да е мъртъв.

........................................................................

Намирах се в една от стаите в имението в което живееха ангелите. След като ни разтърваха с Виктория, Кол им каза да ме вземат с тях. Лицето ме болеше. Но май си го заслужих. Вратата на стаята се отвори и вътре влезе Рейвън.

Рейвън... не съм я виждал от последния път когато бях тук, а това беше преди 6 месеца. Не се беше променила. Гъстата и герна коса все още бе леко начупена, устните и бяха все така червени и сочни, а очите и...  губех се в тях...
Отместих погледа си от нея, за да не разбере, че я зяпам. И сложих ръце в джобовете на дънките си намествайки издутината ,която се появи щом я видях, за да не може да я забележи.

- Здравей! -казах аз. Тя отиде до масата и остави куфарче за първа помощ. Сега разбрах, че го е донесла със себе си.

- Трябва да се промият раните ти.-каза тя студено.

- Нямам нужда от медицинска помощ.

- Да бе. Раните ти могат и сами да се излекуват, но за да стане това трябва първо да се дизенфекцират. Нали не искаш да зараснат и после да получиш инфекция.- каза тя.
- Бих те оставила сам да се оправиш ,но като те гледам си за шиене и не ми се вярва да успееш да се справиш сам. Ти слушаш ли ме?

- Да.- казах.

- Може ли?-попита тя и аз кимнах. Тя напои малко памък със спирт и се приближи към мен.
- Може малко да щипе.

- Не се притеснявай за това.-казах и и тя хвана брадичката ми обръщайки лицето ми към нея.

- Здраво те е подредила!

- Заслужих си го.

- Съгласна съм!-отвърна.
- Е, защо го направи?

- Сложно е.-отвърнах.

- Не ,не е! Едва се измъкнахте от Краули. Защо пак се забъркваш в неприятности? Както и да е. По-добре мисли над отговора си , защото тя ще те попита.

- Всичко се промени.-отвърнах и Рейвън отиде до масата и взе конец и игла, след което се върна при мен и прокара иглата с конеца през кожата ми.

- Така е. Доста неща се промениха. Но това не ти е извинение.

- На теб пък какво ти пука?-попитах.

- Прав си! Не ми пука. Любопитно ми е.-отвърна студено.
- Готов си.- каза и отстъпи крайка назад.

- Благодаря ти, че се погрижи за мен.- казах и тя кимна.

- Предвид как се чувства Виктория от случилото се по-добре да не те вижда целия в кръв и рани.

- Тя как е?-попитах.

- Само с цепната устна е. - каза и се усмихна.
- Бива си я.

- Така е.

- Е, аз ще те оставям. Успех с обясненията.- каза и излезе.  А аз въздъхнах шумно, облягайки се назад.
Боже ,никога никоя не ми е действала така. Какво ми става?