Не мога да кажа, че не се изненадах когато видях съобщението, което получих. От банката ми изпратиха известие , че трябва да отида спешно и да получа някакъв пакет. Старнно, защото попринцип в банките не практикуват такива дейности. Качих се в колата си и се отправих към банката. Когато стигнах паркирах и влязох вътре. Изчаках реда си и когато той дойде отидох до клона.

- Добър ден. Аз съм Виктория Грийн . Получих есемес ,че трябва да дойда да взема някакъв пакет.-казах на жената.

- А, да. -отвърна тя и ми подаде жълт плик.

- От кой е?-попитах.

- Не знам. Мъжът не се представи. Попринцип не изпълняваме такива неща, но мъжът беше много настоятелен.

- Мъж ли? Как изглеждаше?-попитах.

- Не много висок. Със скъп костюм и бастун.

- Добре. Благодаря ви много.-отвърнах, взех пакета и излязох от банката. Влязох в колата си и преглътнах.

Не беше възможно да е той. Не можеше да е той. Просто не можехе. Вдишах дълбоко и отворих пакета. Вътре имаше златно колие с червени рубини и бележка.

" Надявам се да харесаш свадбения си подарък, въпреки че не сметна за необходимо да поканиш стария си приятел. Може да се отърва предния път ,но няма вечно да те пазят твоите ангелчета. Идвам!

Пс: Наслаждавай се на сватбата си. С Кол винаги сте били един за друг.

                                                 С любов ,К"

Прибрах бележката и потеглих . По пътя спрях до един контейнер и изхвърлих колието. Първо, не искам никакви подаръци от този боклук и второ, може да има проследяващо устройство в него. Продължих да карам като нарочно се въртях из града ,за да се уверя ,че не ме преследват. Нямах опашка. Не ме преследнаха . Това е добре. Но все пак знаеха за банката, значи знаят и за къщата.
Смених посоката си и тръгнах към къщата.

Когато пристигнах паркирах на алеята и слязох. Проверих отвън, както и всички стаи. Нищо подозрително и нередно. Отидох до библиотеката и издърпах една от книгите на петия рафт. Механизамът се задейства и секцията се отвори разкривайки истинската ни библиотека. Влязох вътре и намерих това ,което търся. Книга със заклинания. Щом практикувам вещерство с Михаил поне да ми бъде полезно. Взех купа, нож, свещи и билки. С помоща на тебешир нарисувах пентаграма върху една малка масичка ,постаних купата. Запалих и свещите. Прочетох заклинанието и прокаръх ножа по дланта си. Капките кръв паднаха в купата върху билките. Изведнъж невидима бариера се издигна около цялата къща. Заклинанието бе подействало.
Превързах ръката си и прибрах нещата, а след това се качих в колата и тръгнах към щаба, като карах нарочно из уличките. Когато стигнах, взех пакета и влязох вътре.

- Ей, прибрала си се. Как ми?-попита Аякс.

- Извикай всички. Веднага!-казах и се отправих към библиотеката. Бях ядосана. Ядосана защото реших, че съм се отървала от Краули, защото се оставих Кол и другите да ме заблюдят, че всичко вече е наред. Но съм ядосана най-вече на себе си, защото бях глупачка да повярвам, че всичко може да бъде наред.

Всички влязоха в библиотеката с объркани изражения.

- Всичко наред ли е?-попита притеснено Кол и се доближи до мен.

- Ти ми кажи. Какво ми спестихте? И най-вече ти какво ми спести?-казах и се обърнах към Кол.

- Не разбираме за какво говориш.-каза Аякс.

- Говоря за вечерта, в която Краули и Агъни ни отвлякоха. - каза и хвърлих плика на масата.
Кол го взе , извади и прочете бележката.

- Копеле!-отвърна ядосано Кол. Астра взе бележката от ръцете му и я прочете, а след това я подаде на другите.

- Излъгахте ме. Най-вече ти!-казах.

- Не е така.

- А как е?-попитах.

- Не сме те лъгали. Ти не попита за Краули и ние не ти казахме нищо.- отвърна Кенън.

- Не попитах ли Кол?-обърнах се към него.
- Както и да е. Ще се върнем после на това. Какво ще правим?-попитах.

- Трябва да го намерим.-отвърна Астра.

- Как?

- Да поразпитаме тук там. Ще претърсим града. А и приятелят ти може да помогне.-каза Аякс.

- А какво ще правим със сватбата?-попита Рейвън и аз погледнах към Кол.

- Може ли да поговорим насаме?-попита Кол и аз кимнах тръгвайки след него.

- Няма да се върнат.-чух да казва Аякс на другите.

Взязохме в стаята на Кол.

- Как можа?-попитах го.
- Как можа да скриеш такова нещо от мен? Нещо което ме засяга пряко и най-много.

- Направих го ,защото най-накрая бяхме заедно и ти беше щастлива. Не исках да разваля щастието ти. Съжалявам! Но бих го направил пак стига да видя щастлива усмивка на лицето ти.

- Аргумевтите ти са убедителни, но не скриват факта, че ме излъга. Доверието е основата на всички връзки. Как да ти вярвам ако ме лъжеш?- попитах и отидох до прозореца.

- Съжалявам!- каза и дойде до мен.
- Обещавам никога повече да не те лъжа и да ти спестявам нещата.-каза и ме прегърна.
- Какво ще правим със сватбата?-попита и аз веднага се обърнах.

- Сватба ще има! Няма повече да позволя на нещо или някой да развали щастието ни. Двамата си мечтаехме за тази сватба толкова дълго... няма да оставя Краули да развали щастието ни. Няма да те изоставя отново.

- Обичам те!

- И аз те обичам!-отвърнах и Кол сля устните ни.