Влязох в къщи и сълзи се стичаха по лицето ми. Отправих се към кухнята и грабнах бутилката с бърбън. Отворих я и пих на екс.

Не мога да повярвам, че оставих Кол сам. Че го изоставих отново.

- Виктория, всичко наред ли е? Защо плачеш?-попита ме Хенри.

- Не, нищо не е наред.- казах и го прегърнах. Той ме прегърна и започна да ме успокоява, търпелива чакайки да се успокоя.
След като това стана до известна степен, той попита:

- Ще ми разкажеш ли?

- Отворих кутията.- казах аз и извадих кинжала от якето си.
- И после един ангел, Агъни ни хвана с Кол. Аз исках да остана, да бъда до Кол, но той ми каза да тръгвам и аз го направих. Изоставих го отново. Кой знае какво ще му причинят?- казах и няколко сълзи се стекоха по лицето ми. Хенри ги избърса ш каза:

- Знаеш ли къде се намира щабът им?

- Не. С Кол се срещахме в една къща.

- Добре, сега ще се успокоиш и ще отидем на безопасно място. Въпрос на време е да тръгнат след нас.

- Не! Не искам да бягам!

- Налага се! Кол би искал да бъдеш в безопасност.

- Докато той страда ли? А може би ще го убият. Няма да допусна това. Няма да го изгубя отново ,Хенри. Отказвам да бягам. Ти тръгвай! Не трябваше да те замесвам в това! Вината е моя. Имаш шанс да се измъкнеш. Използвай го!

- Не! Заедно сме в това, забрави ли?- каза той.

Изведнъж лампите започнаха да премигват.

- Очакваме ли някого?- попитах аз.

- Не мисля.- отвърна Хенри и предпазливо отвори входната врата.

Още с отворянето в къщата влязоха около десетина демони, които ни нападнаха. Аз извадих кинжала и го забих в единия. Той изкрещя и се превърна в пепел.

Хенри се бореше с трима, а аз се опитвах да убия другите шестима, но макар и с кинжала способен да убие дори Дявола не можех да се справя сама. Те бяха твърде много.

Докато се осъзная единия от демоните изби кинжала от ръката ми , а дпуг ме хвана през кръста, докато трети забиваше спринцовка с някаква течност във врата ми.
Изведнъж всичко започна да става черно и последното което видях бе лежащият в безсъзнание Хенри.

........................................................................

Събудих се на някакво тъмно място, миришешто на мухъл. Трябваше ми време за да свикна с тъмнината, но щом това стана ангелските ми учи превключиха на режим нощно виждане и сега можех да видя къде се намирах.

Намирах се в нещо като мазе, с разградено с решенти. Наподобяваше нещо като тъмниците от 17 век, където затваряха престъпниците и вещиците.

Последното което помнех бе, че се биех с Агъни и после всичко ми е като в мрак. Може би е успял да ме победи и сега ме държат тук, докато не решат какво ще правят с мен.
Дано Виктория да е успяла да избяга. Не така трябваше да се случат нещата. Мислех си, че ще се усетят след време, но не и сега.

- Кол?- каза ми познат глас. Това беше Рейвън намираща се от другата страна на затвора.

- Рейвън? Да не би да са разбрали,че си ми помагала?- попитах аз.

- Какво? Не разбирам!- каза тя.

- Агъни хвана мен и Виктория.- казах и аз.

- Какво? Това е ужасно!

- Но щом не знаеш, тогава къде сме и защо?

- Не знам. Тази вечер другите бяха дежурни, а ние двамата с теб и Агъни почивахме. Ти беше при Виктория, а Агъни излезе. Аз останах в къщата, когато ни нападнаха. Бяха демони! Честно казано първото което си помислих е че Виктория има пръст в това, но не е тя. Тя също е тук!- каза тя.

- Така ли? Къде? Не я виждам!

- От другата ми страна. В другата клетка. Има и още един мъж с нея.

- Хенри.- отвърнах аз.

- Аа, главата ми!- простена Виктория.

- Виктория!

- Кол? Как? Къде сме ?-попита тя.

- Не знам! В нещо като затвор през 17 век.

- Да това ми е ясно. Какво правим тук?- попита тя.

- Последното което помня е че се бих с Агъни и после всичко ми е като в мъгла.- отвърнах аз.

- Нас ни нападнаха демони. Бяха твърде много и не можахме да ги победим. Всичко е толкова объркано.- отвърна тя.

- Хей, всичко ще бъде наред!- казах и аз.

- Кинжалът! По дяволите кинжалът!- попита Виктория.

- Те го взеха!- каза Хенри.

Чу се шум от слизане по стълби.

- Шшт! Някой идва.- казах аз.

По стълбите слязоха няколко демона единият от тях се различаваше много от другите и ставаше ясно, че той е шефът имаше и още един мъж с тях, но той не беше демон, а ангел. Това беше не кой да е, а самият...

- Ти?- възкликнах аз.

- А будни сте. За тези от вас ,които не ме познават аз съм Краули , а това както вече знаете е партньорът ми Агъни.- възкликна Краули.

- Как можа? Ти ни беше като брат!- възкликна Рейвън.

- Защо?- попитах аз.

- Виждаш ли Кол с теб не сме много различни. Въпреки че ти чукаш демон за забавление , а аз работя с такъв.- отвърна Агъни.

- Ще те убия!- възкликнах аз и се хвърлих към решетките опитвайки се са се освободя. Краули се доближи до мен и ме огледа от горе до долу, а след това тръгна към другата посока.

- Честно казано Виктория очаквах всичко от теб, но не и това. Но трябва да ти призная ,че имаш добър вкус. Но край със забавленията. Не сте тук ,за да обсъждаме сексуалния ти живот и предпочитанията ти. Тук сте ,защото знам какво сте замисляли срещу мен и мисля ,че те предупредих за последиците.

- Как разбра?- попита Виктория.

- Нима мислиш, че има някой друг глупав и безрасъден като теб, че да се изправи пред мен. Не, не!- каза той и погледна към Виктория.
- Какво? Не знаеше ли, че Сейвид и Колън работят за мен? Колко жалко!- възкликна той.

- И сега какво?- отвърна Хенри.

- А, сега ще си получите заслуженото един по един. Но първо имаме работа завършене с теб Виктория.- каза Краули и подчинените му отключиха клетката и изведоха Виктория.

- Виктория! Не я докасваш!- извиках опитвайки се да се освободя.
- Виктория!

Авторска бележка:

Здравейте!
Ето я и новата глава!
Надявам се да ви хареса!
Може да изразите мнението си и да ми пишете.

Приятна вечер!!!