Добрее... време беше да се прибираме. Написах съобщения на момчетата и не след дълго на вратата ми се почука.

- Влизайте.

- Как така си тръгваме?- попита Колън.

- Ами така.

- Ами кутията?

- Ще я отворим като се приберем. Мисля, че знам как ще я отворим.- отвърнах, а момчетата ме гледаха без да кажат нищо.

- Какво сте ме зяпнали? Стягайте багажа и да се прибираме...

         ~ няколко часа по-късно~

Най-накрая у дома!
Слязох от самолета и придърпах чантата си по-плътно към мен. Нямах намерение точно сега да изгубя кутията. Взех багажа си и с Хенри се отправихме към изхода на летището, от където си взехме такси. Когато се прибрахме си взех душ и веднага писах на Кол да се чакаме на нашето място.
Взех кутията и тръгнах натам.

Когато пристигнах той вече бе там.
Стоеше с гръб към мен и наблюдаваше небето. Втурнах се към него и го прегърнах през кръста.

Той се завъртя и сега виждах лицето му. Вгледах се в очите му. Така добре познатите му очи. В тях можех да видя цялата тъга и копнеж. Целуна ме страстно. Така както никога досега. Целуваше ме и ме докосваше обезумяло, а аз му отвръщах със същото.

Предвижихме се до другата стая докато Кол не ме бутна и не паднах на нещо меко и голямо. Отръпнах устните си от него и прошемнах:

- Купил си легло?

- Нали не мислиш, че вечно ще бъдем на онзи диван?-отвърна той и отново сля устните ни.

        ~ няколко часа по-късно ~

Лежах прегърнал Виктория в новото ни легло. Още щом я видях осъзнах колко много повече ми е липсвала отколкото си мислех. А я нямаше колко? Три дена! Бяха минали само три дена без да я виждам, а сякаш са били три години.

Но сега отново е при мен. И няма да ходи никъде. Бих я последвал и на края на света, бих я последвал дори в Ада , но нямаше да позволя да си отиде. Нямаше да пазволя да ми я отнемат отново.

- За какво мислиш?- попита тя и целуна по устата.

- Колко много ми липсаше.- отвърнах аз и я целунах.

- Вече съм тук. И никъде няма да ходя.

- Носиш ли я?- попитах и усмивката и изчезна. Аз взех лицето и в шепи.
- Хей, какво говорихме с теб? Сигурен съм ,че ще се справиш. Ти си повече от това за което се мислиш, Виктория.

- Нося я. Добре, да го направим.- каза тя и се надигна от леглото.

Станахме и се облякохве след което измъкна една сива кутия от раницата си. Усетих магията впина във вътрешността на кутията. Как не го забелязах до сега?

- Доста е силен.

- Мхм.

- Готова ли си?-попитах я.

- Хей! Не ме караш да се опитам да отворя кутията ,за да се отървеш от мен нали?-попита тя шеговито.

- Не е вярно. Защо бих искал да се отърва от смисъла на живота ми?

- Кол...

- Не, Виктория! Така е. Ти си всичко , което някога съм искал. И преди, и сега. Толкова много те обичам, че чак ме боли. Изгубих те прекалено много пъти и няма да го направя сега. Вярвам ,че ще успееш, защото го можеш. Спри да се подценяваш. Няма да те изгубя! ЯСНО!

- Да, но ако има такава вероятност... ако аз...

- Не говори...

- Изслушай ме! Ако по някакъв начин не успея искам да помогнеш на Хенри. Да не го оставяш да бъде роб на онзи нещастник. И най-важното... искам за ме забравиш. Да живееш така както никога преди. Да се забавляваш, да правиш това което обичаш. И да намериш някой ,който ще те обича с цялото си сърце. Твърде много пъти ти разбивах сърцето. Стига толкова.- каза ня и няколко сълзи се спуснаха по лицето и.
Аз я предърпах към себе си и я прегърнах.

- Всичко ще бъде наред.-казах аз.

- Ще бъде.- повтори тя.
- Да го направим!- каза тя и се отдръпна от мен, след което се доближи до кутията.
- Какво трябва да направя?

- Не знам. Може би да я докоснеш и да помислиш защо искаш да отвориш кутията или нещо подобно.- отвърнах аз.

- Добре.- отвърна тя и седна на столо взимайки кутията в ръцете си. Седеше така колко? Може би половин час? А може би бяха минали само няколко минути.
Изведнъж се чу изщракване...

Авторска бележка:

Здравейте!
Ето я новата глава. Надявам се да ви хареса.  

Какво следва сега?