Събудих се от слънчевите лъчи, които проникваха през отвореният прозорец в стаята ми . Беше минала седмица от случката в клуба и от срещата ми с Кол. И през тази една седмица плаках, самоубвинявах се ,не се хранех и не излизах от стаята си. Нямах желание за нищо. С други думи: чувствах се болна!

Хенри идваше от време на време ,опитвайки се да ме изкара от стаята ,но след като така и не успя започна да идва, за да  провери дали съм направила някаква глупост.

Погледнах часовникът на стената. Беше 9:34 сутринта. Обикновено щях да си остана в леглото и да си припомня доброто старо време.
Когато бях човек и не си бях продала душата. Когато бях с Кол в редките случаи, когато със семейството ми беше наред.
Припомнях си всички наши разходки, разговори и откраднати целувки.

Но не и днес. Днес се чувствах, някакси различно. Чувствах ,че съм отново себе си.
Онова "аз" което бе нахакано, коварно, подло, маниполативно и винаги търсещо изгода от дадена ситуация.
Онова "аз" чието мото бе " живей за момента".

Днес се събидих и за пръв път от седмица я нямаше тъгата и болката... Нещо повече - чувствах се ЛОША!
Върнах се!
Денят ми определено започваше добре.

Взех си душ и се преоблякох. След това слязох долу и отидох в кухнята. Надух музиката до макс и реших да си приготвя закуска.
А, какво върви с бъркани яйца по-добре от бърбън.

Преди да осъзная вече почти бях изпила цялата бутилка танцувайки на силната музика.
Когато се обърнах видях Хенри облегнат на касата на вратата да ме гледа.

- Хей, там! Не знаех, че си станал.- казах опитвайки да надвикам музиката.
- Ами няма как да не се събудя. Сигурен съм ,че музиката се чува и на съседната улица.- каза той и отиде да спре музиката ,а аз му подадох бутилката с алкохола.
- Искаш ли?
- Мисля да пропусна. Но ми е любопитно, как така цяла седмица беше депресирана и не излезе от стаята си, а сега се събуждам и те заварвам налегнала уискито рано сутрин, танцувайки посред кухнята. Какво се промени?
- Просто се събудих и осъзнах кое е важното. Миналото остава в миналото. И не мога да променя това. Но това не означава ,че трява да тъжа и да се чувствам гадно заради грешките ,които съм направила и да помръча бъдещето си.
- Леле! Това беше... Леле! Сигурна ли си ,че си добре?
- Хенри, наистина добре съм!- казах аз и отпих от бърбъна.
- Но съм гладна. Изгорих бърканите яйца.- продължих , а той се разсмя.
- Сандвич?
- Сандвич.
- О, и довечера Дейвид и Колън ще дойдат.
- Супер! Не съм ги виждала от седмица. Какво изпуснах?
- Ами, изложих им плановете си и те се съгласиха да ни помогнат с Кроули.
- Това е добре. А, какво поискаха в замяна?
- Нищо. Изглежда имат сметки за уреждане с него.
- Е, знаеш какво казват: "Колкото повече, толкова по-добре!" ,а в нашия случей " колкото повече , по-лесно ще убием копелето".
- Мда. Абсолютно си права!

........................................................................

Крачех нервно из стаята си чакайки от половин час Рейвън да дойде и да ми съобщи дали е разбрала нещо. Но уви така и не идваше.

Мина седмица от както започнах да търся Виктория , но без успех. Нямаше следа от нея. Всеки път когато долавях присъствие на демони ,ходех с другите независимо дали беше мой ред да изляза навън , само и само, за да не се окаже Виктория и да бъде убита. И всеки път не беше тя. А някой друг.

Отваряне на врата ме избави от мислите ми. Беше Рейвън.
- Е?
- Мисля, че я намерих , но може и да не бъде тя.
- Струва си да опитам.-казах.
- Нима?- попита ме тя и погледна към мен със светлите си сини очи ,които бяха в пълен контраст с тъмната и права, катранена коса ,която стигаше да кръста и.
- Трябва да знам.
- Знам.

Тя знаеше всичко. Рейвън бе моята най-добра приятелка от векове , винаги беше до мен и знаеше всичко за мен до най малката подробност. Особено за Виктория.

- Опасно е Кол! Още повече ,че тя е демон , а ти си ангел. Знаеш какви сме. Знаеш какво следва. Знаеш какво трябва да направиш. Или ти, или тя.
- Знам ,че е опасно. Знам и какво трябва да направя. Но... Виж не знам какво ще стане след като я видя. Не знам как ще се развият нещата. Не знам дори дали е тя.
- Е, има само един начин да разбереш, нали? Ще ти дам адреса. Но ми обещай ,че ще внимаваш.
- Благодаря ти. И обещавам...