Влязох през отворената изгнила врата, която се държеше едва-едва на пантите ,и пристъпих напред.
Още с влизането си ,ме лъхна аромата да застоял въздух и мухъл.
Намирах се в някаква изоставена къща на сред гората.

Напоследък , доста често ми се случва да посещавам изоставените къщи. Не можеха ли да избират по-приятни места? Нищо чудно другия път Кроули да направи срещата в някоя касапница или пък в лудница.

Издишах шумно и продължих напред. Пода под мен скърцаше на всяко мое движение.
Стигнах до един коридор. Нямаше много прозорци, които да осветяват коридора. Тук таме се мяркаше някой прозорец, но заради дърветата не проникваше почти никаква светлина.

С всяка моя стъпка ставаше все по-тъмно. Няма да лъжа ,че не ме побиха тръпки. Но нямаше връщане назад. Усещах присъствието на Кроули. И то водеше към този коридор.

Продължих да крача ,потъвайки в мрака все повече и повече. Усетих вратата пред мен и натиснах дръжката. Вратата се отвори с пронизателно скърцане.

Стаята, в която се намирах беше просторна. Имаше две канапета,  които със сигурнос не бяха оставени от собственика на къщата. Просто не се пасваха с цялата обстановка. Личеше си, че са били донесени по-късно.

В другия край на стаята имаше два футьойла, поставени точно пред големия прозорец, разкриваш гледка към гората. До фотьойлите имаше и малка масичка и ботирка с уиски.

На единият от фотьойлите седеше Кроули с чаша в ръка и гледаше през прозореца.

- Доста се забави. Седни.- каза ми той.

- Предпочитам да остана права.- отвърнах му аз.

- Уиски?- попита ме той и се вгледа в мен.

- Не.

- Както желаеш.- отвърна той и пак се загледа през прозореца.

-Хайсе да свършваме колкото се може по-бързо. Без да увъртаме.

- Защо? Да не би да имаш други планове?

- Това не те засяга!- отвърнах аз разгневено.

- Дали?- попита надменно.

- Дойдох ,за да ти дам душите ,които събрах за този месец, но щом не ги искаш ще ги задържа и ще си ходя .- казах аз и се обърнах да си ходя.

Кроули се предвижи със демонска скорост точно пред мен.

- О, не ! Никъде няма да ходиш Виктория!- отвърна той и ме залепи към стената.

- Пусни ме!- изръмжах срещу него.

- Ами ако не искам?

- Тогава ще те накарам да го направиш!- отвърнах аз и той се засмя.

-Знаеш ли Тори ти си единствената от подчинените ми , която отказва да следва заповеди и се бунтува. Единствената ,която не я е страх да се опълчи. И това не ми харесва! Създаваш ми много проблеми. Тук си вече от почти два месеца и  развали идеално наложения ми ред. Подчинените ви виждат това и започват да си мислят ,че могат да правят каквото си поискат. Започват да негудуват срещу заповедите ми.

- Крайно време им беше. Ти не си по могъщ от Дявола ,Кроули. И определено не оправляваш тук. Какво си мислиш? Че демоните вечно ще ти лижат подметките? Нее! Ние винаги търсим изгода, Кроули. Това е в природата ни. И тук определено няма изгода.

Той ме притисна още по плътно към стената.

- Мислиш, че не знам това ли? Но знам как да оправя нещата.

- И как?

- Като те направя по-покорна.- отвърна той и ме огледа первезно.

- Няма да успееш!- отвърнах аз.

- Имам си своите начини, скъпа! Сега ще те пусна. Но ако още един път ми създадеш проблеми, ще пратя малкото ти кученце Хенри обратно в Ада или по-лошо.-отвърна заплашитулно.

- А ,сега ми дай душите и изчезвай!

........................................................................

Минаха два часа от както Виктория отиде да се срещне с Кроули.

Два часа бяха прекалено много. Ако не се поевеше скоро щях да тръгна да я търся.

Отварянето и затварянето на вратата ме избави от мислите ми.
Виктория влетя гневна в хола и каза:

- Звънни на момчетата и им кажи да си довлекат задниците моментално. Време е да елиминираме Кроули!

- Веднага ще им звънна.- отвърнах аз и извадих телефона си набирайки номера на Колън.
Той всигна след второго позвъняване.

- Ало!

- Чакаме ви в нас! Време е да действаме!- отвърнах аз.

- След малко ще сме при вас.- каза Колън и затвори.

- Виктория?

- Да.

- Колко зле беше?- попитах аз.

- Вече почва да се усеща. Ако се забавим още, може и да не успеем да го победим и той да победи нас.

Лампите започнаха да премигат. Пред нас се появиха Колън и Дейвид.

- Вече сте тук. Да започваме!- каза Виктория.

- Какво стана?- попита Дейвид.

- Както казах на Хенри, ако се забавим още малко може да изгубим.- отвърна Виктория.

-  Какво имаме? Как вървят проучванията?- попитах аз.

- Попаднахме на нещо! И ако то се окаже истина, ще може да победим Кроули и всеки демон, който ни се изпречи на пътя!- отвърна Колън.

- Слушаме те...

Авторска бележка:

Здравейте!!!
Съжалявам, че главата е толкова кратка, но както знаете учебната година започна и нямам много време.
Обещавам следващата да е по-дълга.

Какво мислите? Какво е това нещо на което Колън и Дейвид са попаднали?
Може да напишете в коментарите или да ми пишете на лс.

Надявам се да ви хареса!!!