Леа впери умолителен поглед в Джънгкук.Въпреки че се изплаши от яростта в очите му, предпочиташе него пред психопата Шуга.

Джънгкук се приближи с бързи стъпки и изблъска Шуга, след това хвана Леа за ръката и я повлече нанякъде.Хватката му бе толкова силна, че Леа си помисли, че ще ѝ счупи ръката.

Тя не знаеше дали да се радва, че Джънгкук я измъкна, или да се страхува за това какво той ще ѝ направи.Той я завлече в неговата стая и я заключи.

- Джънгкук, благодаря, че ме...

- Какво ти направи?-прекъсна я той, все така бесен.

- Почти нищо!-побърза да го успокои Леа.

- Ами това, какво е?-попита Куки, хващайки брадичката ѝ, за да огледа по-добре драскотината на бузата ѝ.

- Не я бях забелязала!-отвърна шепнешком Леа.

Джънгкук изсумтя и прокара длан през косата си.

- Ако той те беше...наранил...аз...-Куки едвам изговаряше думите.Яростта не напускаше очите му.

- Какво толкова те е грижа?!-запита, раздразнено Леа, отдръпвайки се от него.

- Ами аз...такова...-той сам не можеше да повярва, че толкова му пука за поредната играчка на групата.

- Не се прави!Ако ти пукаше, щеше да ме пуснеш!-озъби му се тя.

- Не ми се спори с теб!-викна ѝ той.

Погледа на Леа се размаза.Тялото ѝ започна да се предава.Тя се строполи на пода.

- Леа, какво ти стана?!-Куки коленичи до нея, с объркан и ужасен поглед.

Това е нова глава на тази забравена история!Ще гледам да я ъпдейтвам по често за тези, които я четат!Ако ви е харесала гласувайте и коментирайте!Обичкам вии😘😘😘