Устни, разхождащи се по кожата ѝ. Ръце, обхождащи тялото ѝ. Сълзи, оставящи мокри следи. Горчилка, течаща във вените. Слънцето се скри зад сивите облаци. Дъждът отми светлината. Мрачна сивота превзе стаята. И сред викове и писъци изгря усмивката на жестокостта.

Когато и последният стон заглъхна, тишината се възцари.

Заслужава ли си да погубиш човек, за да го притежаваш? Да го счупиш на две, за да преподредиш парченцата, както ти искаш. Да прободеш сърцето му, гледайки как кръвта оцветява душата му.

Вратата се отвори с шумно скърцане. Голото тяло на Леа трепереше на леглото сред парцалите, доскоро представляващи нейните дрехи.

Надеждата бе напуснала крехкото момиче. От Леа бе останала празна черупка. Дупките в душата ѝ, запълнени единствено от страх.

Джин премина прага. С тихи, плахи стъпки наближи леглото.

- Закъсня! - прошепна пречупеният глас на Леа.

Тя се сви на кълбо, прегръщайки коленете си. Джин се опита да я помилва, за да се успокои, но тя стреснато се отдръпна и проплака:

- Не! Не ме докосвай! Никога... Никога повече!

Уплахата в очите. Страхът в гласа. Горчивината в сълзите. Пречупеният дух. Всичко това караше сърцето на Джин да се къса.

***

Докато Леа се разпадаше, Намджун ѝ бе намерил достойна заместничка. Всички се бяха събрали освен Джин.

- Казва се Лин. - обяви лидерът на групата. - Настаних я на третия етаж във втората спалня за гости. - добави той.

- Нали няма да се размекваме този път?! - нетърпеливо заговори Юнги.

- Какво искаш да кажеш? - разочарован се обади Техьонг.

През последните дни той бе осъзнал колко грешно е всичко това, в което се бе замесил. А сега поредното момиче бе напът да загуби живота си. Той искрено искаше да се откаже.

- Знаеш за какво говоря! Театърът с гласуването. - поясни момчето с нож в ръка.

- Джънгкук, защо не пуснеш вече Леа? - Техьонг се обърна към най-малкия.

Куки се подсмихна и рече:

- Тя е моя.

- Но, нали... - Тае бе прекъснат от Намджун:

- Тази тема е приключена.

След неговото изказване в стаята връхлетя Джин, устремен право към Джънгкук. В следващия миг юмрукът на най-големия срещна лицето на Куки...

Това е новата глава! Първо съжалявам за закъснението, знам, че трябваше да я кача в събота, но... Както и да е. Надявам се да ви харесва! Искам мненията ви в коментарите и не забравяйте да гласувате!
Обичкам вии😘😘😘