- Ин Ра! Ставай! - чух гласът на омма и отворих очи.
- Още 5 минути...- промълвих.
- Задълженията ти към кралското семейство не ти ги позволяват! Ставай! - продължи тя.
Какъв и е проблема на тая жена? Това, че съм слугиня, благодарение на нея значи ли, че не мога да спя?
Станах от леглото и отидох зад паравана, където се намираше бурето с вода и се изкъпах.
Докато членовете на кралското семейство се къпеха във финни порцеланови курита, ние разполагахме със старо и прогнило дървено буре.
Ето колко низши бяхме.
След това облякох дълга памучна бяла риза и грубата кафява фуста, която носех всеки ден.
Какво ли не бих дала, за да облека поне веднъж сатенена рокля с кринолин! Но мечтите си бяха мечти. Както винаги моите бяха невъзможни. Като тази принц Ча Хак Йон да ме забележи.
- Ин Ра! Стига си виреела в облаците и слизай в кухнята да сготвиш закуска! - провикна се омма от коридора.
Въздъхнах и сплетох дългата си кафява коса на плитка, а след това вързах бяла кърпа на главата си.
Още един ден, прекаран сред ръждясали тенджери. Не беше кой знае какво да готвиш за стражите.
Омма готвеше за кралското семейство. Кой не обичаше гозбите на Чои Мо Ра?
Слязох в кухнята и се заех да приготвям закуската. Навън небето още беше тъмно. Закуската трябваше да е готова малко преди края на нощната смяна за стражите, които щяха да поемат дневната. А след това и втората закуска за полузаспалите стражи, които цяла нощ са били на пост.
С тази работа ми помагаше единствената ми приятелка тук - Юн Бо Ра. Тя бе на моята възраст и баща и работеше като градинар. Преди бил страж и то точно при покоите на краля и кралицата, но при нападение преди 17 години, на колкото бяхме аз и Бо Ра, бил прострелян в крака и нямало как да остане страж, затова кралското семейство го назначило като главен градинар. Майката на Бо Ра загинала при раждането и. Аппа също бе мъртъв. Беше коняр, а когато се разболя от пневмония преди 3 години нямахме пари за да му намерим лек и той загина на смъртното си легло.
Кралското семейство дори не се поинтересува от загубата ни.
- Чои Ин Ра! Къде се отнесе? - Бо Ра разтресе рамото ми и ме извади от мислите ми.
- Буе? - погледнах я очудено.
- Омо, толкова си разсеяна! Трябва да си по-съсредоточена в работата си! - възмути се и започна да налива билков чай в чашите на подносите - Та питах те чу ли за новината?
- Каква новина? - любопитствах.
- Понеже много кралства си построили оперни театри и крал Ча Лий Юн го направил. - заразказва ми последните клюки приятелката ми развълнувано.
- Наистина ли? - отговорих ентусиазирано.
Така мечтаех да пея на такова място. Поредната невъзможна мечта в дългия ми списък.
- Нае! Та той поканил голяма театрална група да се представя в този театър. Казват, че те ще останат в кралството. Ръководи ги голямата оперна певица Хан Ю Ри. - продължи с разказът си Бо Ра и изтървах своя чайник от изненада.
- Айш, Ин Ра! Виж какво направи! Внимавай! - възмути се тя и ми подаде кърпа, след което двете започнахме да попиваме разлетия чай от пода, а след това събрахме парчетата от счупения порцеланов чайник.
- Наистина ли Хан Ю Ри ще дойде да живее тук? - попитах развълнувано.
Тя бе любимата ми певица. Беше толкова известна, че дори простолюдието знаеше за нея.
- Нае! Говори се и че ще доведе със себе си сина си Хан Санг Хьок. - усмихна се Бо Ра - Казват, че е неземно красив!
- Със сигурност не толкова неземно красив колкото принц Ча Хак Йон...- отнесох се пак.
- Яя! Ин Ра, пак ли се размечта за принца? - присмя ми се приятелката ми за пореден път.
- А ти не си ли виждала портретите му? Как може някой да е толкова красив? - несъзнателно сложих ръка на тенджерата - Ох! - изпищях и погледнах изгорената си ръка.
- Омо, Ин Ра! Я по-добре излез на свеж въздух, че скоро ще вземеш и косата да си отрежеш от непохватност! Аз ще довърша тук! - Бо Ра ме хвана и бутна към вратата.
Слънцето изгряваше зад хоризонта. За пръв път имах възможността да наблюдавам изгрева и реших да го направя на най-красивото място, за което знаех от баща си.
Езерото Хак Йон. Кръстено така в чест на раждането на принца. Бях ходила там само веднъж преди 10 години с баща си.
Скоро стигнах до езерото и седнах на тревата. Беше ветровито и приятно.
Развързах кърпата от главата си, а след това разплетох плитката си.
Вятърът развя косата ми и се усмихнах, затваряйки очи, наслаждавайки се на момента.
- Толкова е прекрасно! - промълвих щастлива.
- Коя си ти? - очите ми се отвориха широко при тези думи.
Обърнах се бавно, а зад мен бе принц Ча Хак Йон, наблюдавайки ме любопитно.
Най-сетне го виждах наживо!
~~~~~~~~~~~~
Здравейте! Това е новият ми фик! Надявам се да ви хареса!😊 Знам, че е малко необичаен за почитателите на Vixx, но много исках да напиша исторически фик, вдъхновението за който получих, колкото и да е странно в час по История на музиката на тема Барок и много исках да представя членовете на Vixx в такава светлина, като личности от 17-ти век. Коментирайте и гласувайте ако ви е харесало!
Saranghaeyo!♥️♥️♥️