***Г.т. Ин Ра***
- Готова ли сте? - попита ме То Ру, който щеше да ме отведе до олтара.
Вдишах и издишах шумно, а после кимнах.
Слугата до нас изтича отвън и миг по-късно зазвуча нежна музика.
То Ру ме поведе напред и вратите на двореца се отвориха, откривайки пред мен червен килим, посипан с бели листенца от роза. На края на пътеката Хак Йон ме гледаше с възхита, а зад него стоеше възрастен свещеник.
Кралят и кралицата бяха седнали на първия ред столове с гости, а те бяха наистина много.
"Омма" наистина носеше короната, която аз избрах!
Скоро изминах пътя до олтара и То Ру подаде ръката ми на Хак Йон.
- Прекрасна си! - прошепна ми принца, а аз се изчервих.
- Събрали сме се днес, за да свържем в брак негово Височество принц Ча Хак Йон и госпожица Чои Ин Ра. - започна свещенника.
Забелязах, че Хак Йон погледна към гостите с усмивка и щом проследих погледа му, видях как Санг Хьок кима, усмихвайки се.
Ще го попитам после какво става! Да не съм пропуснала нещо?
- Ако някой е против този свещен брак да каже сега, или да замълчи завинаги! - говореше мъжа, но не получи отговор и продължи - Ти Ча Хак Йон, взимаш ли за своя съпруга Чои Ин Ра, да я обичаш в добро и зло, в болест и здраве, в мир и война, докато смъртта ви раздели?
- Да! - отговори Хак Йон, гледайки ме с очи изпълнени с любов.
- Ти Чои Ин Ра, взимаш ли за свой съпруг Ча Хак Йон, да го обичаш в добро и зло, в болест и здраве, в мир и война, докато смъртта ви раздели? - обърна се към мен, а очите ми се напълниха със сълзи.
Хак Йон ме погледна притеснено.
- Да! - отговорих.
- Донесете пръстените!
Една придворна дама пристигна с мека червена възглавничка, на която стояха два пръстена. Единият бе сребърна халка с малък сапфир в сърцевината си, а другият - величествен пръстен с голям сапфир в елипсовидна форма, обграден от малки диаманти.
Хак Йон взе ефирния пръстен и го сложи на безименния ми пръст, а аз направих същото с другия пръстен на неговата ръка.
- Със съгласието, дадено ми от църквата и негово Величество краля ви обявявам за съпруг и съпруга! Можете да целунете булката! - завърши свещенника, но не изчаках Хак Йон и директно го целунах.

Чух радостните възгласи на хората.
- Saranghae! - прошепнах на съпруга си, след като се отделихме един от друг и го прегърнах силно.
- Nado saranghae! - отвърна ми той.
- Сега следва още една церемония! - чух гласа на краля и се очудих.
- Как така още една церемония? - попитах Хак Йон.
- Днес ще се състои и коринацията на сина ми и неговата съпруга! - свекъра ми се изправи, заедно със съпругата си и застанаха пред нас.
- Б-Буе? - промълвих.
- Спокойно, мила! - кралицата ме погали по главата и извика една придворна дама, за да свали малката ми церемониална корона.
- Аз, крал Ча Лий Уанг, предавам престола на сина си, принц Ча Хак Йон! - започна свекъра ми.
Свещеникът пристъпи напред, подавайки на Хак Йон жезъл и златна топка с кръст.
Съпругът ми коленичи пред баща си, а той извади от ножницата си сабя.
- Ти Ча Хак Йон, заклеваш ли се да опазиш трона и Корея, от врагове, интриги и поробване? - попита го баща му, докато полагаше върха на сабята на едното му рамо.
- Заклевам се! - отвърна супругът ми.
- Заклеваш ли се да браниш поданиците си, да им помагаш и да си справедлив с тях? - мечът се премести на другото му рамо.
- Заклевам се!
- Ти Ча Ин Ра, заклеваш ли се да защитаваш трона и да бъдеш вярна на негово Величество краля, като кралица на Корея? - започна "омма", когато и бе предаден меча, озовал се на едното ми рамо.
- Заклевам се! - отговорих.
- Заклеваш ли се да браниш поданиците си, да им помагаш и да бъдеш справедлива спрямо тях?
- Заклевам се!
Свекърите ми се спогледаха и свалиха короните от главите си.
Ето защо е искала аз да избера короната!
Двамата поставиха короните на главите ни, а ние се изправихме.
- Поклон пред новите владетели на Корея, негово Величество крал Ча Хак Йон и нейно Величество кралица Ча Ин Ра! - извика свешеника и се обърнахме към поданиците, които бяха изправени от столовете си и се поклониха дълбоко.
Не можех да бъда по-щастлива!
- Кралят! - изкрещя някой и последваха писъци.
Когато се обърнах, видях метална стрела, стърчаща от гърба на съпруга ми, а върха и излизаше от гърдите му.
- Хак Йон! - изпищях, когато той падна в ръцете ми немощно.
- И-ин Ра, б-бягай преди д-да са те наранили! - каза ми.
- Аня! Няма да те оставя! - сълзите се стичаха от очите ми като водопади.
Хората пищяха и бягаха във всички посоки.
- Убиха краля и кралицата! - извика някой и чак тогава забелязах безжизнените тела на свекърите си.
- Ин Ра, да вървим! - извика ми Санг Хьок.
- Няма да го оставя да умре! - изкрещях.
- Не можеш да го спасиш! - отвърна ми Санг Хьок - Те идват!
- Ин Ра, в-върви с н-него! И се п-погрижи за себе си! - премести ръката си на стомаха ми - И за б-бебето ни... - усмихна се - S-saranghae...- и с тези думи очите му се затвориха.
- Хак Йон! - изпищях отново, но отговор не последва.
Санг Хьок коленичи от другата му страна и сложи два пръста на врата му.
- Мъртъв е...- каза ми - Да вървим!
С усилие Санг Хьок ме накара да се изправя и побягнахме.
Какво по дяволите ставаше тук?! Кой ни нападаше?! Защо убиха Хак Йон?! И как така бебето ни?!
И тогава ми светна. Всичките тези болки в стомаха, повръщане, смяна на емоциите, отпадналост. Аз бях бременна!
- Ин Ра, побързай! Настигат ни! - изкрещя Санг Хьок и стисна ръката ми - Насам! - минахме покрай кухнята, после по коридора и от към конюшните.
Санг Хьок отвърза жребеца на Хак Йон и ми помогна да се кача.
- Какво ще правим?! - попитах го изплашена - Какво е всичко това?!
- Мирният договор между Русия и Корея е изтекъл, сега руснаците ни нападат, за да превземат престола и да поробят или убият народа! Хак Йон ме помоли да се погрижа за теб ако нещо се случи с него! - заобяснява Санг Хьок.
- Ин Ра! - чух познат глас и се обърнах.
Съл Би тичаше към мен, с червен флаг в ръка.
- Те ще ни уб...- чух силен изстрел.
- Съл Би!!!- изпищях, а тя се свлече безжизнено на земята.
- Ето я младата кралица! Хванете я!- чух гласа на няколко мъже, които побягнаха към нас, прицелвайки се с пушките си.
- Убиха я! Трябва да бягаме! - извика Хьок и удари жребеца, с той запрепуска.
Зароних сълзи. Защо се случваше всичко това?! Защо този кошмар се случва на рожденния ми ден и в деня на сватбата ми?! Какво като вече бях кралица?!
Съпругът ми бе убит! Не знаех дали омма все още бе жива, а Съл Би Бе застреляна пред очите ми! И на всичкото отгоре разбирах, че нося дете в себе си!
- Защо?! - изкрещях силно.
- Ин Ра, успокой се! Всичко ще бъде наред! - каза ми Санг Хьок.
- Аня! Нищо няма да бъде наред! Всичко отиде по дяволите! - сопнах се плачейки.
Изведнъж конят изрева и се строполи на земята, понасяйки ни със себе си.
- Ето ги! - извика войника, отговорен за случилото се.
- Ин Ра, скрий се! И не се показвай на никого! - извика ми Хьок и извади сабя от ножницата си, нападайки руснака.
Аз побягнах първоначално без посока, но после се запътих към театъра.
Там нямаше да ме потърсят скоро! А и можех да сменя дрехите си!
По някакъв невероятен късмет вратата беше отключена.
Влязох и заслизах по стълбите в търсене на гардеробната.
Когато я намерих се зачудих с какво да заменя дрехите си.
Ако облека селски дрехи може и да не ме разпознаят! Затърсих, но не видях нищо, в което ще ми бъде удобно да бягам.
Накрая намерих мъжки селски дрехи с панталон. Може би ако ги завъра ще ми станат!
Съблякох церемониалното кимоно, по което бе кръвта на Хак Йон. Отново заплаках.
Обичах го! Наистина! Защо трябваше да ми го отнемат?!
Защо съдбата бе толкова несправедлива?!
Трябваше да се отърва от старите си дрехи и тогава се сетих за нещо.
Сложих си една шапка, която скриваше лицето ми, нагънах обемните дрехи и тогава видях короната си. Потърсих лист, мастило и перо.
Отидох в "Свещенната зала на славата" и дръпнах хлабавите камъни. Погледнах портретите със Бо Ра, Джънг Кук, Хак Йон и отново заплаках. Поне те бяха щастливи!
Свалих короната от главата си и я положих в дупката. После погледнах към ръката си. На нея бяха годежния и сватбения пръстен.
Смъкнах годежният и го прибрах при короната и портретите, като след него сложих писмото, което написах. Сватбеният щях да запазя като спомен за изгубената си любов!
Върнах камъните на мястото им и се изправих.
Един ден някой ще ги открие и ще разбере цялата истина! Един ден след много много години, може би и векове...
Излязох от театъра и се запътих към моста над реката.
След като стигнах, хвърлих церемониалното кимоно, а течението го отнесе.
Така щяха да си помислят, че съм се удавила!
След това побягнах към селото. Трябваше да си намеря кон и да се махна от тук!
За щастие се натъкнах на една конюшня. Странно, но хора нямаше. Отключих вратата и се качих на белия жребец.
- Дий! - извиках и го ударих, а той запрепуска напред.
До колкото знаех имахме роднини в Китай. Беше много далеч, но ако си намерих провизии щях да намеря начин да оцелея до там. Върнах се на пазара. Явно войската бе минала от тук.
Навсякъде имаше тела, а сергиите бяха разрушени.
При ужасната гледка повърнах.
Намерих си храна от някои сергии, която да изглежда годна за ядене, а после отидох до сергия с оръжия. Как не я бяха ограбили?!
Там видях катана, инкрустирана с рубин в дружката, а ножницата Бе червена.
Взех него, а също така няколко ками, лък, стрели и пистолет.
Вече готова се върнах на жребеца и препуснах към нищото.
***Г.т. Санг Хьок***
- Отведете го на клада! - изрева руският крал.
Часове наред ме измъчваха. Бичуваха ме, прогаряха кожата ми с нагорещен метал, всичко възмножно, за да ме накарат да им предаде Ин Ра. Аз така и не го направих!
Затова след като разбраха, че няма да получат никаква информация от мен, решиха да ме изгорят на клада, като предупреждение за хората, дръзнали да им се противопоставят.
Бях останал само по панталон. Хората ясно виждаха какво ми Бе причинено. Това искаха руснаците! Да ги уплашат! Така че никога да не им се опълчат!
Странна ирония...доста пъти едва не бях пратен на клада, а сега щях да изгоря там.
Завързаха ме за дебел и висок дървен кол. Един войник дойде, носейки факла с горящ огън.
Ето че и аз щях да намеря смъртта си днес. Колко ли още хора бяха убити? Дали някой от верните ми приятели се беше спасил?
- Тишина! - изрева руският крал - Хан Санг Хьок отказа да ни съдейства в намирането на Ча Ин Ра, младата корейска кралица! И ето затова сега ще намери смъртта си! Нека това е пример какво ще се случи с вас, ако някой я укрива! Още днес всички къщи в околността ще бъдат претърсени и ако намерим и косъм от косата и там, ще има мъртви! Арасо?! А сега...запалете го! - заповяда той и войникът хвърли факлата към дървото.
Огънят прогаряше кожата ми, но това не ме интересуваше! Само се надявах, че Ин Ра е успяла да се измъкне.
- Ин Ра, нека си жива! - прошепнах, гледайки към небето, а после затворих очи, докато пламъците ме превръщаха в пепел.
***Г.т. Ин Ра***
Бях излязла от кралството и сега се намирах в някаква гора. Мисля, че се измъкнах от войниците!
Вече беше тъмно и нищо не се виждаше.
Какво ли се беше случило със Санг Хьок? Дали го бяха заловили или по-лошо - убили?!
Сега най-важното бе да оцелея!
- Ето я! - чух нечий глас и препуснах с жребеца.
- Спри на място, Ча Ин Ра! - изреваха войниците, а аз ударих коня по-силно, за да побърза.
Тогава чух пукот и усетих как нещо малко минава през гърба ми и прогаря кожата ми отвътре. Свлякоха се от коня и последното, което чух бе стърженето на метал в метал.

~~~3 дни по-късно~~~
Събудих се и се огледах. Не бях мъртва! Намирах се в някаква стая.
Усетих, че на рамото ми има превръзка и все още много ме болеше.
- Как си? - погледнах към жена, по-възрастна от мен.
- Добре...- отвърнах, докато се изправях - Къде сме?
- В Пекин. - отговори ми.
- К-коя сте вие? - попитах.
- Гиру Ри Янг, а ти си? Чакай! Та ти си кралицата! - развълнува се.
- Не съм кралица вече! Никой не трябва да разбира, че съм жива! - предупредих я и тогава ми прималя.
- Бебето ми! Какво стана с него?! - извиках.
- Цяло чудо е, но е живо и здраво! - усмихна се.
Успокоих се. Само то ми остана!
- Трябва да си потърся дом! Аз...- започнах.
- Ще живеете тук! Ако не беше младият крал, сега нямаше да сме тук! Той ни изпрати в Пекин, даде ни пари и дом и плати лечението на съпруга ми! Задължени сме му за всичко! - прекъсна ме жената.
- Добре тогава...- съгласих се.
Нарекох се Гиру Ин Ра. Живеех заедно с тях, а когато хората питаха от къде съм дошла, те отговаряха, че съм дъщеря на брата на господина. Така преди бременноста ми да напредне им помагах с къщната работа.
~~~8 месеца по-късно~~~
- Напъвай Ин Ра! Още малко! - говореше ми Ри Янг.
Детето ми се раждаше!
Напънах за пореден път и изпищях.
Тогава чух детски плач.
- Ето го! - усмихна се и го вдигна - Момче е!
Дойде при мен и ми го подаде.
Беше толкова мъничък!
- Аньонг! - погалих го по главата.
- Как ще го наречеш? - попита ме Санг Донг, дъщерята на Ри Янг.
- Добре дошъл, Ча Санг Йон! - промълвих, макар да знаех, че за всички той ще бъде Гиру Санг Йон.

Преминах през толкова много премеждия! Загубих и баща му, но въпреки това той ми подари това малко ангелче. Тайният принц на Корея, който никога нямаше да разбере.

Book 2:   
  ⚜Kingdom of lost souls⚜