Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

9 глава

***Г.т.Хьок***
Облякох първите официални дрехи, които намерих и се качих в каретата при омма.
Тръгнахме и по едно време тя ми бутна някаква кутия е ръцете.
- Какво е това? - обърнах се към нея очуден.
- Подаръкът ни за принц...- започна тя, но аз и го тикнах в ръцете набързо и пак се загледах през прозореца на каретата.
- Хан Санг Хьок! Прекаляваш! - развика се и завъртях очи.
Днес нямаше как да стане по-зле!
- Защо просто не му го дадеш ти? - обърнах се ядосан към омма.
- Какво ще ти стане като ти му го дадеш? - отвърна ми.
- Много неща! - изнервих се още.
- Ти ще му го дадеш! - пак го тикна в ръцете ми, но аз го отблъснах.
- Широ/Няма;Не искам/! - извиках.
- Ще...- тикаше кутията в ръцете ми настоятелно.
- Широ!
- ...Му...
- Широ!
- ...Го...
- Широ!
- ...Дадеш!
- ШИРОООО! - извиках и хвърлих кутията на пода на каретата.
- Държиш се като дете! Спри веднага! - крещеше ми омма.
- Добре...- започнах.
- Най-накрая...- облегна се назад и въздъхна успокоено.
- ...но ако ме оставиш да не ходя. - довърших със сериозно изражение.
Тя ме погледна опулено.
****Неутрален разказвач****
Улицата беше тиха и мрачна.
- Айгу, всичко ме боли...- изведнъж се появи един възрастен мъж, подпиращ се на бастун - Не може така! Толкова съм стар! Не мога да работя вече!
Човекът вдигна очи напред и забеляза красива карета, водена от 2 бели коня и добре облечен кучеяш.
- Яя, каква красота...- старецът се приближи до пътя, за да види кой е в каретата и скоро тя наближи.
- САНГ ХЬОК! ЧУНГБУНХИ
/Достатъчно/! - изкрещя силно някаква жена и човечецът падна на земята.
- Яя, инфаркт ще получа! Как може някой да крещи толкова силно? - заклати глава стареца - НАМАЛЕТЕ ДЕЦИБЕЛИТЕ, КРЕЩЯЩА ЖЕНО! - извика след каретата и въздъхна.
***Г.т. Хьок***
- Ето! Чуваш ли? И околните не са съгласни с теб! - усмихнах се победоносно, когато омма се стресна от гласа на някакъв възрастен човек от отвън.
За пръв път чуваше някой да и прави забележка и да се обръща към нея с "Крещяща жено". Но макар и да ми беше майка, бях благодарен на човека, който я накара да млъкне. Ако някой ден го открия ще го възнаградя много добре!
- Спри да упорстваш! - проговори тя, явно преодоляла шока си.
- Арасо! - въздъхнах.
- Джинджа/Наистина ли/? - усмихна се омма.
- Аня/не/! - усмихнах се.
- Омо, защо Бог ме наказа с такъв син...С какво го заслужих? - погледна към тавана на каретата и се хвана за главата.
- Наказал те е? По-скоро те е възнаградил с красив, атрактивен и талантлив син! Мен ме е наказал с такава креслива майка! - отговорих засегнат.
- Айгу, айгу...- заклати глава омма.

Скоро слязохме от каретата и омма подаде помпозната покана за рожденния ден на принц Глезльо на единия страж. Той я прочете и и се усмихна мазно.
- Госпожо Хан, радваме се, че ще уважите рожденния ден на принц Ча Хак Йон. - започна другия.
- По-скоро принц Ча Глез Льо...- промълвих между две изкашляния.
- Извинете, господин Санг Хьок? - повдигна вежда стража.
- Стига! - скастри ме шепнейки омма, като ме настъпа по крака с острото си токче.
- Ая! - възкликнах и стиснах очи от болка.
- Gwenchana/Добре ли сте/? - приближи се другия страж притеснено.
- Geuneun gwaenchanh-a! Kaja!
/Добре е! Хайде/! - отговори вместо мен тя и докато се усетя ме дръпна след себе си по пътеката.
Влязохме в двореца и изведнъж бяхме избутани от няколко човека. Най-отпред вървеше страж на средна възраст с почервеняло като домат лице. Дали не се задушаваше? Имах чувството, че тази униформа отдавна не е в неговия размер. Така ли се грижи кралското семейство за пазачите си? Айш, още едно доказателство, че този надут лигльо, дето се нарича принц е само въздух под налягане.
Та след него вървяха още двама стражи и държаха за ръцете някакво момче с раздърпани дрехи и черна коса. Чакай малко...това не е ли оня чалнатия дето ме заведе при Ин Ра?
Тц, тц...кой го знае в какво се е забъркал...
***Г.т. Хак Йон***
Какво за бога стана с тортата? Официалната вечеря почти приключи, но трябваше да изпълня церемонията с разрязването на тортата, за да започне развлекателната програма. Хората ставаха нетърпеливи, същото важеше и за мен.
- Къде е Чои Мо Ра? - попитах То Ру, но той повдигна рамене.
- Айгу, какво става в кухнята? - обърнах се към Му Шу, който току що се върна задъхан и червен.
- Тортата...няма я! - развика се и очите ми се разшириха.
- Какво?! - извиках.
- Някой е откраднал тортата! - продължи ниския съветник.
- Как е възможно?! Та това е кралската кухня! - включи се омма.
- Знам, кралице, но я няма! - обърна се към нея Му Шу и лицето му придоби цвят на нещо средно между червено и лилаво.
- Кой се усмелява да краде от кралската кухня?! - чух гласът на аппа зад себе си и се стреснах.
Ще хвърчат глави.
- Смятам, че е вътрешен човек...- започна съветника, но когато видя убийствения поглед на баща ми млъкна и погледна към земята.
- Ваше Величество! - вратите на балната зала се отвориха широко и трима стражи влязоха, като двама от тях носеха момче с раздърпана униформа и синьо лице.
- Какво става тук, Джу Хин? - баща ми тръгна към тях - Кое е това момче?
- Джон Джънг Кук, отговорен за кражбата на тортата от кралската кухня за рожденния ден на негово Височество принца. - отговори стражът и се отдръпна, а другите двама хвърлиха момчето на пода.
Колкото и ядосан да бях, признавам, че това беше едно от най-нелогичните престъпления, на които съм ставал свидетел. Но проблема не беше малък. Аз бях принцът. Кой знае какво ще заразказват хората на сутринта.
"Рожденният ден на принца без торта!".
- Не е виновен! - чух добре познат глас, след като вратата се затвори.
И беше не на кой да е, ами на онзи недорасъл идиот Хан Санг Хьок.
- Ти пък какво правиш тук? - намръщих се и отидох до него - Не си спомням да съм канил неандерталци на това изискано събитие. - усмихнах се с презрение.
- Омо, така ли се обръщаш към "поданиците си"? - ухили се онзи.
- Питам те какво правиш тук! Не сменяй темата! - изръмжах.
- Айгу, някой се ядоса! Спокойно, пуяк, кралят ни покани...а и не съм тук по собствено желание. - намигна ми и подсмръкна.
Как смее да ми говори така?!
Вече бях достатъчно изнервен и затова го хванах за яката на ризата, гледайки право в очите му.
- Тогава защо не си отидеш? - казах през зъби.
- Защото в момента си на път да пропилееш живота на момче, което денонощно защитава твоя с цената на своя, надувко такъв! - отговори ми пикльото, но колкото и да го ненавиждах имаше право.
- Хан Санг Хьок, как смееш да се месиш в делата на кралското семейство? За кой се имаш? - пристъпи напред баща ми и тръпки ме побиха при думите му.
- За човешко същество с права! - отговори смело лапето.
- Колко трогателно! Вижте колко е смел само! - аппа го посочи и огледа лицата на гостите - След като си толкова храбър и за теб е важен живота на този младеж, имам едно предложение за теб.
Санг Хьок ме погледна и го пуснах. Той пристъпи напред към баща ми.
- И какво е то? - проговори, гледайки краля право в очите.
- Предложението ми е живот за живот. Спасяваш неговият, като жертваш своя. - усмихна се самодоволно баща ми и очите ми се разшириха.
Тази зла страна от него, толкова я мразех! Надявах се, че просто сплашване самохвалкото, за да го накара да млъкне.
Само че бях изненадан от отговора.
- Добре! - отговори Санг Хьок и всички в залата изпищяха изплашено - Направете го, Ваше Величество!
- Така да бъде! Стража, отведете го! Ще бъде изгорен на клада още тази вечер! - отговори баща ми.
- Ваше Величество, моля ви, недейте! - Хан Ю Ри коленичи пред баща ми - Недейте да слушате глупостите на сина ми!
- Не, омма! Нека да стане така! Нека моята смърт е пример за всички тези хора, които са негови поданици! Нека всички помнят, какво е отношението на краля към тези, които уважават справедливостта и имат воля да му се опълчат! - обади се Санг Хьок все още в ръцете на стражите.
- Махнете я от тук! - баща ми се обърна към други двама стражи и те вдигнаха Хан Ю Ри, махайки я от пътя му.
- Отведете го! Нека разбере какво става с тези, които не знаят кога трябва да си държат езика зад зъбите! - обърна се краля към другите стражи - Отведете го!
Баща ми тръгна след тях. А аз просто стоях вцепенен на мястото си. Какво да правя?
- Ето го вашият крал! Той ви защитава от враговете, а всъщност е най-големият ви враг! - извика момчето.
- Достатъчно! И до клада няма да стигнеш жив! - ядоса се баща ми и извади меча си от ножницата, като го насочи към Санг Хьок - Сега ще си платиш за всичките си глупости! Умри! - и замахна.
- Не и докато аз съм жива! - изведнъж острието се озова на врата на баща ми и го държеше човекът, от който най-малко очаквах подобно нещо.
- Ин Ра...дълго време мина...- усмихна се кралят.
Хейо! Та ето я и новата глава! Надявам се да ви харесва, а ако е така знаете какво да правите! Нещата доста се промениха, а какво ще стане с Ин Ра, Хьок и Джънг Кук?
Скоро ще разберете!
Saranghae!♥️

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro