- Може да се достави нов и да се направи отново. - предложих.
- Не може! Това беше тортата за рождения ден на принца! - изплака омма.
Омо...ами сега?
Как можа Джънг Кук да вземе точно тази торта?!
- Трябваше да я занеса след час на бала! Кралят ще се ядоса и ще ме уволни! - продължи да ридае.
Тогава се сетих нещо.
- Успокой се, омма! Имам идея! - казах решително и влязох в стаята, в която държаша плодовете и зеленчуците.
Взех 3 връзки банани и се върнах в кухнята, където омма се оглеждаше изплашено. Нямаше да позволя да и отнемат работата!
Обелих ги и ги направих на пюре. После добавих прясно мляко, яйца и захар и се получи сладък жълт крем в количество колкото за 3-етажна торта.
- Какво правиш? - попита ме недоумяващо омма.
- Направи блатовете за тортата! Бързо! - отговорих без да я поглеждам.
Тя не отговори и замина към пекарната, но след минути се върна с топли блатове за торта.
- Има ли течен шоколад? -  обърнах се към нея щом остави блатовете на масата.
Тя само кимна и пак отиде някъде.
Аз разрязах Големите блатове на 9 части, като останаха 3 големи, 3 средни и 3 малки. Тортата ми щеше да е голяма. Само да стигнеше времето!
- Ето! - омма ми връчи голяма купа с топъл разтопен шоколад и аз започнах да мажа блат по блат. Бях нарязала и няколко банана на парчета, които сложих върху шоколада.
В тази ситуация, от която зависеше нейната работа, почувствах как се сплотяваме и работим в екип. Дали отношенията ни щяха да се променят след тази вечер?
*******Неутрален разказвач*******
Докато Джънг Кук си похапваше торта сладко сладко, взе че преяде.
- Стомахът ми! - изскимтя той от болка.
Имаше шоколад по устата и носа.
- Болиии! - пак извика и падна на леглото си, оплитайки се несъзнателно в чаршафа.
Не обърна внимание и се изправи, тръгвайки към вратата.
- Трябва ми лек! - изскимтя за последно и излезна.

- Айш, колко много работа! Сили не ми останаха! - говореше си Бо Ра, докато махаше кърпата от главата си и отиваше към стаята си, а погледът и беше размазан.
- Ох! - чу се вик по коридора и момичето замръзна на място - Болиииии!
- Омо! Какво става тук?! - прошепна и се хвана за главата.
- Стомахът! - обади се пак нещото.
- Не е призрак! Не е призрак! - повтаряше си Бо Ра, като продължи напред с бавни крачки.
- Бооо Раааа...- бяла сянка се показа зад ъгъла и тя се вкамени.
- Въобразявам си! Халюцинирам! - дишаше тежко и взе обувката си в ръка за всеки случай.
Ами ако Ин Ра беше права?!
- Боооооо Раааа...помогнииии мииии...- сянката се приближи с тежки стъпки - Бооооо Раааааа...- съществото протегна ръка напред.
- Призраааааааааааак!!! - изпищя силно и започна да налага сянката с обувката си - Махни се от мееен! Няма да слугувам на мъртъвцииии!
- Ох! Ах! Боли! Стига! - молеше се призрака, но Бо Ра го налагаше смело с обувката по главата.
- Няма да ме изплашиш, арасо?! Махай се от тук дух такъв! Няма да ти помогна! - крещеше разярено.
Изведнъж бялата сянка се строполи на стъпалата.
- Боооо Раааа...- промълви немощно и тогава смелостта и изчезна, отстъпвайки място на паниката.
- Яяя!!! - изпищя и побягна към кухнята.
******Г.т. Хьок******
- Яя, Санг Хьок! Къде беше?! - извика омма, когато вратата на къщата се затвори след мен.
- Момчетата ме зарязаха да се прибирам пеша...- отговорих немощно.
- Айш, пабо...както и да е! Върви да се преоблечеш по най-бързия начин! - продължи и тогава забелязах, че е облечена в една от най-пищните си и скъпи дрехи.
- Защо? - повдигнах вежда.
- Айгу! Днес е рожденният ден на принц Ча Хак Йон! Кралят лично ни покани. - обясни ми тя.
Чакай малко! Онова конте има рожден ден?
- Не ми се ходи. - отговорих и тръгнах по стълбите уморено.
- Как смееш да отказваш покана на Краля?! На клада ли искаш да те пратят?! - развика се омма.
Странно, за кой ли път днес споменаваха клада пред мен?
- Просто съм изморен...- опитах пак да я накарам да ме остави.
- Не ме интересува! Преоблечи се и заминаваме! - обърна се и трясна вратата след себе си.
Направо страхотно! Сега трябва да зяпам физиономията на онзи глезльо цяла вечер!
За жалост нямах никакъв избор...

******Г. т. Ин Ра******
Тъкмо бях покрила тортата с банановия крем. Омма направи малки бели маргаритки, с които покрихме върха и после наслагахме надолу по цялата торта.

Трябва да си призная, че не очаквах да стане толкова добре.
- Чои Мо Ра! Какво става с тортата? - появи се съветникът на краля - И какво прави дъщеря ти тук? Тя е слугиня в работническата кухня! - развика се ниският гном.
- Млъкни Му Шу! Ако не беше дъщеря ми нямаше да има торта! - узъби му се омма и потръпнах.
За пръв път от смъртта на аппа тя се застъпваше за мен.
- Какво искаш да кажеш? - намръщи се ниското същество с перука, по дълга от краката му.
- Някой открадна тортата с щвейцарски шоколад. - отговори омма надменно, както по принцип. И никой не може да и се опълчи в такива моменти.
Аз бях виновна, защото помогнах на Джънг Кук да влезе тук, но в същото време се радвах, че открадна тортата, защото ако не го беше направил, с омма никога нямаше да се сближим.
- Как е възможно такова нещо?! Ти къде беше?! Ами стражите?! - развика се гнома и омма го хвана силно за яката, поглеждайки го заплашително, а онзи само преглътна изплашено.
- Му Шу, млъкни, преди да си навлечеш проблеми! - процеди през зъби - Защото аз все още помня на кого всъщност предложи краля да му бъде съветник...
След като омма пусна Му Шу, той се хвана запъхтяно за врата и се омете от кухнята.
- Благодаря ти за защитата...омма...- промълвих тихо, навеждайки поглед.
Тя се приближи и повдигна главата ми. На лицето и грееше усмивка и радост.
- Но ти нямаш нужда от това дъще...Ин Ра...гордея се, че си ми дъщеря! - отговори и я прегърнах силно, а сълзи от радост потекоха от очите ми като поток.
- Омма, saranghae! - изплаках.
- Nado saranghae! - отговори омма - Нека сега да занесем тортата.

Бо Ра отвори вратата на кухнята и влезе запъхтяна.
- Бооо Раааа, помногни миии... - призракът в последва.
- Назад! - извика момичето и взе един тиган от масата.
- Моляяя теее...- то пак се приближи и Бо Ра го перна по главата силно с тигана.
Бялата сянка се строполи върху нея. Ръцете се обвиха около нея.
- Ааааа, махни се от мен! - изпищя, но призрака не помръдна.
Главата, или поне така се предполагаше, на призракът се беше приземила върху деколтето и и след секунди започна да...хърка?
- Ммм...Бо Ра има големи гърдии... - промълви бялото нещо и момичето се намръщи.
Докосна нещото и усети чаршафа под допира си.
- Чакай малко...- промълви и повдигна сянката от себе си, а след това махна чаршафа.
- Джънг Кук?! - изпищя и момчето се събуди.
Погледна към Бо Ра изненадано.
- Бо Ра, защо...- започна то, но след като получи за втори път тиган по главата падна в безсъзнание на земята.
- Byuntae/ Перверзник/! - извика почервеняла, но като разбра, че Джънгкук не мърда се изплаши.
Забеляза, че по устата му има голямо количество шоколад.
- Айш, какво си ял бе, byuntae? - каза под нос, а след това взе една кофа и излезе навън като в напълни със студена вода и се върна в кухнята, където Джънг Кук все още си похъркваше.
- Сега ще видиш ти! - усмихна се злокобно и изля водата върху момчето.
- Студеноооооо! - изпищя то и се изправи машинално, а после се хвана за главата - Боли бе Бо Ра! Ти полудя ли?! Какво ти става?!

- Да ти е за урок, пабо я! - отговори и се врътна, тръгвайки към стаята си.
- Ама аз...- остана с отворена уста и ръце във въздуха за кратко - Айгу, остави!
Тогава в кухнята влетя Чанг Джу Хин (за тези които не помнят, стража от кухнята), заедно с още двама стражи и не изглеждаше доволен.
- Ей, как е бебето? - усмихна се невинно Джънг Кук.
- Неродено! - отвърна Джу Хин се приближи - Джон Джънг Кук, арестуван си за кражба от кралската кухня! Ще бъдеш изгорен на клада! - усмихна се злокобно мъжът и другите двама стражи сграбчиха грубо Джънг Кук, извеждайки го от работническата кухня.
Но как бяха разбрали?
Хейо!
Ето я и новата глава! Надявам се да ви хареса, а ако е така гласувайте и коментирайте! Ще се опитам скоро да кача следващата глава!
Saranghae!♥️