*********Г.т. Хьок*********
Ин Ра започна да пее. Имаше прекрасен глас, с който омая всички още в първите секунди. Но аз бях наранен. Не прощавах лесно. А най-лошото - бях страшно отмъстителен.
Ин Ра приключи с песента си и Кен стана.
- Приета си! - извика той, но тогава се изправих.
- Аз взимам решенията кой е приет и кой не, Кен! - отвърнах студено и той ме погледна очудено.
- Но тя пее уникално! - присъедини се към него Рави.
- Не го отричам...- започнах - ...Но има още нещо, което искам да направи. А ако се справи ще я приема. - довърших и видях как по лицата на всички, от момчетата, до чакащите хора и Ин Ра пробягна изненада.
- Но ти не си карал другите нищо да правят! - възпротиви се Хонг Бин - Не е справедливо спряно нея!
- Сами казахте, че има уникален глас, но не само това се иска за театъра. - усмихнах се подло.
- А какво още искаш от нея? Сигурен съм, че тя ще се справи с всичко! - защити я Рави.
- Добре! Тогава няма да имаш нищо против да ни покаже! - завърших, знаейки, че няма какво повече да кажат - Лео, дай и някой от монолозите!
Той се иправи и и подаде голямата си книга с кожени корици.
В нея пишеше всички пиеси, песни, монолози и т. н.
На кратко: Ин Ра държеше съкровище.
- Избрах "Жулиета". - информира ме и се върна на мястото си.
- Можеш да го прочетеш два пъти преди да започнеш. - започнах със спокоен тон - А после ще го изиграеш без книгата.
- БУЕ? - извикаха всички около мен в един глас.
- Хьок, michyeosseo?! /Полудя ли?!/ - извика Рави.
- Нали тя може всичко? - усмихнах се подло.
Омо, чувствах се като зъл герой! Затова ги играех толкова добре.
- Но това...- започна Хонг Бин.
- Спокойно! Научих го. - обади се нежния гласец на Ин Ра и всички я погледнахме в шок.
- Научи го? - попитах я ококорен.
Това момиче да не е вещица?!
- Да. - отговори ми.
- Добре тогава! Да те видим. - скръстих ръце и се облегнах назад.
Със сигурност щеше да се запъне или да сгреши нещо! Невъзможно е да го научи напълно!
Е...тя не сгреши нищо!
- Браво Ин Ра! - извика Кен, а всички момчета, заедно с хората я аплодираха - Сега вече си...
- Не бързай толкова! - прекъснах го и шумотевицата замря.
- Тя изпълни задачата. - обърна се към мен Лео, а това се случваше много рядко, понеже той никога не се застъпваше за момичета.
- Не съм казал, че задачата е била една. - повдигнах вежда.
- Ти се шегуваш! - възкликна Кен недоумяващо - Шегуваш се!
- О, далеч не се шегувам! Нали тя може всичко? Значи може да свири и на лютня. - продължих.
- Стига Сангхьок! Дори аз не мога да свиря на лютня! - включи се Рави скръствайки ръце.
- Но тя може всичко, нали така? Кен, дай и лютнята си.
Той се качи на сцената бавно и и подаде инструмента с извинително изражение, а като се върна ме погледна ядосано.
- Ин Ра, момчетата смятат, че можеш всичко. Значи можеш да свириш и на лютня. Покажи ни! - обърнах се към нея.
Тя ми отвърна с издразнен поглед.
Сега вече щеше да сгреши. Нямаше как да свири на лютня, при положение, че инструмента пристигна в това кралство с нас, а тя беше слугиня.
Но обратно на предположенията ми тя засвири тъжна мелодия. И свиреше прекрасно. Омо, тя май наистина можеше всичко...
Щом приключи всички я наблюдаваха безмълвно, а половин минута след това я аплодираха бурно.
- Ин Ра...ти май наистина можеш всичко! - усмихна се Кен и отиде при нея вземайки лютнята.
- Просто като бях малка баща ми ме научи. - отговори скромно тя.
- Приета си! - извикаха всички.
- Не! - изкрещях аз в отговор - Едно последно изпитание. Съвсем малко и незначително. Толкова, че всеки човек може да го направи.
- Буе? - попита Рави.
- Ин Ра, последното ти изпитание е нещо, което всеки един актьор трябва да прави на сцената при спектаклите... - започнах, като се качих на сцената при нея и направих знак на Кен да се отдръпне - А ти искаш да станеш актриса, нали? Е, добре тогава! - усмихнах се и се приближих до нея - Целуни ме...- прошепнах.
- Буе?! - отвърна и видях, че се изчервява.
- Толкова е просто, а не го правим за пръв път...- шепнех нежно и докоснах кичур от косата и, намирайки му място зад ухото и.
- Аз...Санг Хьок...- гледаше надолу, явно засрамена.
Всички около нас мълчаха.
- Не съм толкова страшен...- вдишах аромата и.
Миришеше на сапун и орхидеи.
- Защо ми причиняваш всичко това? - попита ме Ин Ра и се усмихнах.
- Не мисля, че те интересува много, че ще ме целунеш. Последният път нямаше нищо против да ме целунеш заради облог. - довърших и получих шамар в отговор.
- Как смееш?! Целият този театър...искаше да си отмъстиш! - изкрещя тя и забелязах как сълзите се стичат по лицето и.
- Какво е чувството да те наранят, Чои Ин Ра? - попитах я, гледайки победоносно.
- Хан Санг Хьок, смятах, че си нещо различно! Даже мислех, че съм се влюбила в теб, но не е така! Мразя те! - извика и побягна разплакана от сцената.
Отмъстих си. Но не се чувствах като победител. Чувствах се като глупак. Дали не бях прекалил? А тя ми каза, ме се е влюбила в мен?
Погледнах към Лео, а той поклати разочаровано глава. Знаех какво си мисли: "Как можа?!".
Една сълза се търкулна по бузата ми неочаквано.
Всички ме гледаха с омраза. Как е възможно да съм такъв идиот?!
- Ин Ра! Почакай! - извиках и побягнах след нея.
Трябваше да оправя нещата на всяка цена!
Хейо! Съжалявам, че главата е толкова кратка, но просто реших, че ще е най-добре да я оставя така. Гласувайте и коментирайте ако ви е харесало! И очаквайте скоро следващата глава! Също така искам да споделя, че наскоро публикувах първият си oneshot "Сапфирени вълни" (който стана доста дълъг😁), в който Хьок заема главна роля! Ще се радвам ако го прочетете! Saranghaeyo!♥️