- Ин Ра? - Санг Хьок каза името ми и се стреснах.
- Да? - знаех, че съм се изчервила и си спомних, че все още съм в ръцете му.
Погледнах сърдито към Бо Ра, а тя най-нахално се подсмихваше.
- Мога ли вече да те пусна? - попита ме и надигнах глава, за да се изправя, но се блъснах силно в неговата.
- Ох! - възкликнахме едновременно и се погледнахме.
Той се засмя. Имаше ли нещо, което да не му е смешно? И въпреки всичко имаше прекрасна усмивка, от която вече се разтапям.
Внимателно ми помогна да се изправя, докато хората около нас вдигаха врява.
- Приятно ми беше да се запознаем...- промълви.
- И на ме...- започнах, но тогава Бо Ра пак ме блъсна, но този път вместо да падна инцидентно го...целунах.
- Трябва да вървим! - докато се усетя, тя ме дръпна към двореца.
- Хей, почакай! - чух гласът на Санг Хьок, но така и не се обърнах.

Беше много късно, когато се прибрахме.
- Ти полудя ли? - развиках се шепнешком, за да не събудя някой.
- Ти загуби облога, а като те видях колко бавно се справяш сама, реших да те подпомогна. - защити се смеейки се.
- Яя, това ли ти е подпомагането? - плеснах я по врата.
- Айш, трябва да си ми благодарна! Ако не бях аз нямаше да те забележи! - заяви Бо Ра.
- Ама аз не съм искала да ме забележи! - скръстих ръце.
- Да да, как ли пък не! Едва не ти изпокапаха очите, по време на спектакъла! - отвърна приятелката ми през смях.
- Аньо! Говориш глупости! - сложих ръка на челото си.
- Айгуу, вярно е! Сто на сто вътрешно си си мислела "О Санг Хьок, толкова си невероятен! Ухапи ме!". - имитираше ме Бо Ра.
Плеснах я по главата.
- Яя, Ин Ра! Това заболя! - потърка се по главата сърдито.
- Да си знаеш следващия път да не си въобразяваш! - отговорих и тръгнах към стаята си, но тогава се сетих за нещо.
- Ще ти върна роклята на сутринта. - започнах, но приятелката ми ме спря.
- Няма нужда! Имам достатъчно, а и тази ти отива. - усмихна се - Лека нощ! - и тръгна по коридора.
Влязох в стаята си и побързах да се изкъпя и после да облека памучната си нощница. Легнах си и погледнах към тавана, припомняйки си всичко, което се случи днес. От запознанството ми с принц Хак Йон и горчивите му думи до това с Хан Санг Хьок и целувката по вина на Бо Ра.
Затворих очи и се усмихнах. Кой е казал, че не ми хареса?
**********************************************
След като с момчетата разглобихме малката сцена и я прибрахме в оперния театър, отидохме да се нахраним в една бакалия близо до къщата ми.
- Видяхте ли колко ни харесаха хората? Лео отпи от виното си.
- Всички се радваха! - подкрепи го Рави и го потупа по рамото.
- По-важни са момичетата! - включи се Кен, докато се оглеждаше с чаша в ръка.
- Те се интересуваха само от Хьок! - отговори развеселено Хонг Бин.
- Яя, Хьок! Май всичките се влюбиха в теб! - Рави ме удари по гърба - Айш, къде се отнесе?
- Изобщо не ме интересуват! Интересува ме само една...- отговорих превъртайки в главата си момента, в който Ин Ра ме целуна след спектакъла.
- Остави го Кен! Сигурно сега се прехласва по онази придворна дама, която го целуна. Яя, толкова лесно ли се влюби Хьок? - присмя ми се Хонг Бин и го ударих по главата - Ох!
- Айш, тихо! Да не ти знае много устата! - промълвих и се загледах през прозореца.
- Вие не сте ли актьорите на Хан Ю Ри? - на нашата маса дойдоха 3 момичета.
- Да, ние сме! - Кен се изправи с усмивка, чието значение всички от нас знаеха.
- Искате ли да танцуваме? - едно от тях ме попита.
- Не, благодаря...- отговорих.
Сега изобщо не ми беше до други момичета! Трябваше да открия придворна с името Чои Ин Ра!
- Хайде, дами! Оставете го, той е зает. - Рави хвана една от тях под ръка и отиде в средата на бакалията, където малък оркестър свиреше оживено.
Кен и Хонг Бин го последваха със другите две момичета, а на масата останахме само аз и Лео.
Отново четеше книга. Той бе най-спокойният от всички ни. Понякога му завиждах за самоконтрола. За разлика от нас, той се вълнуваше от книги, картини, музика и изкуството, вместо от момичета. Не казвам, че не би могъл да се влюби. Определено един ден някое момиче ще му даде сърцето си и той ще я обича истински. Но Лео е от хората, които се влюбват веднъж в живота си. И ако някой разбие сърцето му, той няма да се възстанови. Никога повече няма да обича истински. Затова той внимаваше, беше тих и не се занимаваше с момичета.
Веднъж го попитах "Защо не обръщаш внимание на дамите, които те заговарят?", а той без да ме поглежда ми отговори "Защото те виждат в мен само външността ми, но знам, че ако им разкрия същността си, те ще променят мнението си за мен. А Бог е избрал по един човек за всеки и той ще те обича не заради външността ти, а заради самият теб, защото това е любовта - Да обичаш един човек заедно със всичките му недостатъци.". Тези думи ми донесоха много безсънни нощи. Дали и аз щях да открия това момиче? Което да ме обича заради самият мен, заедно с всичките ми недостатъци? Дали пък не бе Ин Ра? Или грешах?
Лео може и да не е имал връзка, но е човекът, който знае най-много за любовта и я цени.
- Санг Хьок, за онова момиче ли мислиш? - попита ме той и затвори книгата си.
- Да...- признах си.
- Наистина ли се влюби в нея изведнъж? Ти знаеш само името и. - започна Лео.
- И се надявам, че ще разбера и повече за нея. - отговорих.
- Разбирам, че си привлечен от нея, но моля те, Хьок, не и отдавай сърцето си преди да си я опознал и тогава да я обикнеш истински. - посъветва ме и аз трябваше да се вслушам в съвета му, защото Лео винаги бе прав.
- Аз ще се прибирам...- изправих се и се усмихнах леко - Лека нощ!
- Не прибързвай Санг Хьок...- бяха последните думи, които чух преди да изляза от бакалията.
Спрях пред фонтана и се вгледах в отражението си във водата.
Изглеждах различно. "Влюбен" би казал Кен. И това бе истината.
Изведнъж отражението се промени. Сега се взирах в лицето на Ин Ра. Тя се усмихваше невинно насреща ми.
Докоснах отражението и и то изчезна.
Въздъхнах и тръгнах към къщата си. Непременно утре трябваше да я открия. И да я опозная, защото не искам отново да се влюбвам в идеята за едно момиче, а то да се окаже коренно различно.
" - И Со Ра, обичам те!
- Но аз не те обичам, Хан Санг Хьок..."
Ето я новата глава! Надявам се да ви хареса! А ако е така гласувайте и коментирайте! Извинявам се, ако има правописни грешки!
Saranghaeyo!♥️