***Г.т. Санг Хьок***
- Та омма ми се развика...- Намерих Лео да се шляе като муха без глава и го завлякох в една кръчма, за да му се оплача.
Той винаги изслушваше и даваше добри съвети!
- Аха...
- Сонг Хуа си била тръгнала заради мен!
- Арасо...
- Понеже развалих годежа.
- Аха...
- Защото е посегнала на Ин Ра!
- Арасо.. - беше подпрял главата си с две ръце и се хилеше идиотски насреща ми.
- И днес предложих брак на Рави!
- Браво!
- Лео! - извиках и той подскочи - Ти дори не ме слушаш! Яя, какво ти става днес?
- Бо Ми не ли красива? Как може някой да е толкова уникален? Ами устните и? Толкова са меки! - разприказва се с глупавата усмивка.
- Какви ги бръщолевиш? - повдигнах вежда.
Този тук определено не е наред.
- Днес с Бо Ми паднахме в езерото Хак Йон и аз...я целунах...- продължи и го погледнах шокирано.
Тези двамата не се ли мразеха?
- И какво стана после? - подканих го да продължи.
- Казах и, че я обичам! И тя също ме целуна! - Стоях и го гледах като гръмнат.
Сега вече наистина само на мен не ми върви с любовта!
- Хьок, аз ще си ходя! Бо Ми ще ме чака при театъра и ще се разходим. - изправи се и ме заряза.
- Айгу! - възкликнах и допих съдържанието в бокала си - Сега на кого ще се оплаквам? А, Кен!
Излязох от кръчмата и тръгнах да го издирвам.
Намерих го при сергиите.
- Как може да си толкова красива? - попита момичето зад сергията с оръжия.
- По-добре се разкарай! - изръмжа му предупредително.
- Но защо? Не искаш ли да си поговорим? - нацупи се Кен.
- Бягай от тук, преди да съм ти отрязала главата! - изкрещя и насочи един катана срещу гърлото му.
- Време е да си ходим! - дръпнах приятеля си, преди да го обезглавят.
- Каква опърничава жена! - възкликна - Харесва ми! - усмихна се и тръгна да се връща.
- Яя, по-добре стой тук, че като я гледам далеч не се шегува! Защо не си харесаш по-спокойно момиче? И с по малко оръжия под ръка? - предложих му.
- Защото тази ми харесва! Писна ми от мързеливи момиченца, които по цял ден не правят друго, освен да клюкарстват и да си веят с ветрило! - намръщи се, а след това посочи търговката на оръжия, която отново го погледна заплашително - Тази дама тук е направо мечта! Ще видиш, че ще ме хареса! Нищо няма да се изпречи на пътя ми! - и така Кен тръгна марширувайки на някъде и подобно на Лео ме заряза.
- Айш! - ударих се по челото.
По-добре да потърся Рави!

***Г.т. Рави***
- Скъпа, по-добре си върви! Покера не е за жени! - казах на моничето, което седна срещу мен на масата, а другите мъже я гледаха с течащи лиги.
За разлика от повечето момичета, тя не носеше кимоно. Оказа се, че идва от Фрянция. Носеше странна рокля с корсет, а пищните и форми го изпълваха, давайки достъп на окото.
- Искаш ли да видим, момченце? Или те е страх, че мога да спечеля? - повдигна вежди предизвикателно.
- Давай Жизел! - подсвирнаха няколко човека.
- Добре тогава, Жизел! Наредете картите! - извиках на човека седнал от другата страна на бурето, което използвахме за маса.
Ще види тя! Аз никога не губя!

Загубих! Цялата ми месечна заплата!
- Стига ли ти, Рави? - Жизел ми се усмихна триумфално, докато броеше спечелените пари.
Как беше възможно?! Няма по-хитър мошенник от мен!
Французойката се изправи и се приближи до ухото ми.
-  Le bête/глупако/! - прошепна ми и си тръгна, оставяйки ме без пукната пара!
Каква беше тази жена?!
Станах и тръгнах към дома си.
Аз, един от най-големите мошенници на покер бях изигран!
- Хей, Рави! Теб търсех! - Санг Хьок ме потупа по рамото.
Погледнах го жално.
- Знаеш ли, омма ми се развика заради Сонг Хуа...- започна.
- Не! Не ми говори за жени! Не МО се слуша за тези змии! - извиках и го зарязах насред пътя.

***Г.т. Хонг Бин***
  - Но Хонг Бин-а сигурен ли си, че в тази опера трябва аз да те целуна? Това не го пишеше в сценария! - говореше ми Зуни.
- Ю Ри го редактира, просто не си получила копие от новия сенарий! - обясних и.
Нямаше и да получи нов сценарии, защото такъв нямаше! Просто исках да я целуна!
- Е, добре! - вдигна рамене и ме погледна.
Долепих устните си до нейните и я опрях в дървото. Може би се беше усетила, че я изиграх, но отвърна на целувката ми. Харесвах я! И то от много време!
***Г.т. Санг Хьок***
- Яя, Хонг Бин! - възкликнах, след като го намерих да се целува със Зуни при едно дърво, близо до театъра.
Те се откъснаха светкавично един от друг и ме погледнаха, зачервени като домати.
- Аньонг! - проговори тихо Зуни и пак погледна надолу.
- Gwenchana? - попита ме Бин.
- Продължете си там каквото правите! - въздъхнах и тръгнах на накъде.
Защо точно днес всичко бяха заети?!
***Г.т. Ин Ра***
Сутринта се събудих отново в прегръдките на Хак Йон. Пак закусихме в градината, а сега бях в стаята си четях една от книгите, които си харесах вчера.
Казваше се " Нощна сянка". Разказваше се за някакво момиче, което било преследвано от сянка.
- Ин Ра! - Съл Би влезе развълнувано в стаята ми, следвана от още няколко прислужници, които дърпаха железен пилон, на който беше закачено нещо, покрито с бял плат - Току що пристигна!
- Какво е това? - Оставих сатенена лентичка, на мястото до което бях стигнала и прибрах книгата в шкафа си.
- Булчинското кимоно! - усмихваше се приятелката ми - Хайде! Трябва да го пробваш!
Останалите дръпнаха покривката от закачалката и при гледката изпаднах в шок!
  Основните цветове бяха червено и синьо, преплетени с още много други. По него бяха бродирани и жерави, самото кимоно си беше направо величествено!
- Облечи го! - подкани ме Съл Би.
Еха! Беше ми точно по мярка! Беше прекрасния тоалет за утре, най-важния ден в живота ми!
Някой почука на вратата и Съл Би побягна ма там.
***Г.т. Хак Йон***
Щях да предложа на Ин Ра да обядваме с родителите ми и отидох до стаята и. Почуках и тръгнах да влизам, когато Съл Би излезе и ме избута.
- На страна! - извика и разпери защитнически ръце пред вратата.
  - Буе? - повдигнах вежда изненадано.
- Ин Ра пробва кимоното за утре! На лош късмет е да видиш булката преди сватбата! - обясни ми Съл Би.
Въздъхнах. Сериозно ли?
- Но аз искам да видя годеницата си! - измънках.
- Сега не може! - размаха пръст пред лицето ми момичето - Върви свърши малко работа пък после ще се видите! - потупа ме по рамото.
Кога загуби респекта си към мен? Та аз бях принца!
- Кажи и, че ще в чакам за обяд в трапезарията, заедно с родителите ми! - отказах се да споря с нея.
- Добре! А сега, къш! - и трясна вратата под носа ми.
- Айгу! Кога всички започнаха да ме омаловажават? - Едва ли някой щеше да отговори на въпроса ми, затова просто тръгнах по коридора.
Сватбата беше утре! Това значеше, че трябва да се подготвя за плана! След сватбата, коронацията, а после заминаваме за Франция! И до заминаването Ин Ра трябваше нищо да не заподозре!
Най-важното бе тя и бебето да оцелеят!
Докато стане време за обяда, реших да отида в конюшнята и да взема коня си за малка езда, с която да си избистря мислите. Може би щях да отида до езерото.
***Г.т. Хьок***
След като така и не намерих с кого да говоря за мъките си, реших да отида при езерото Хак Йон и да помисля на спокойствие. След като стигнах, седнах на меката трева и се загледах в небето. Слънцето грееше заслепяващо и се отразяваше в спокойната вода на езерото.
- Санг Хьок! - обърнах се и видях престолонаследника зад себе си.
Яздеше черен жребец и ме гледаше любопитно.
- Аньонг! - поздравих.
Като че ли бях загубил смисъл да го мразя.
  Хак Йон завърза коня си за едно дърво и седна до мен.
- Аньонг! - отвърна ми - Какво те води тук?
Дали пък просто да не му кажех какво ми е?
- Исках да споделя с някого проблемите си, но всичките ми приятели са заети, затова просто се отдадох на тишината на езерото. - отговорих му.
- Хубаво място за размисъл е! - съгласи се с мен, а после погледна към водата - И затова сега съм тук...
- И ти ли имаш проблеми за обмисляне? - подсмихнах се леко.
  - Повече, отколкото предполагаш...- лицето му изглеждаше тъжно, явно носеше много голям товар на плешите си.
Сигурен бях, че не е лесно да си принц.
- Може би ако споделим един на друг ще ни олекне? - погледнах го.
Бях напълно искрен. Вече не го виждах като съперник. Той се грижеше добре за Ин Ра, а аз не можех да бъда по-доволен от това!
- Може би...- усмихна се - Започни ти Санг Хьок! Какво те тревожи?
- Развалих годежа си с Го Сонг Хуа... - започнах.
- Буе? Но защо? Създаде ми впечатлението, че я обичаш? - очуди се Хак Йон.
- Знаеш, че след предложението ми се случиха някои неща с Ин Ра...Знаеш, че преди между нас имаше нещо! - погледнах го, очаквайки да се ядоса на малкото ми самопризнание.
- Продължи! - подкани ме.
- Сонг Хуа постоянно нападаше Ин Ра, обвиняваше я, даже и посегна! Не мога да живея с такъв човек! Исках да обикна истински Сонг Хуа, но тя просто не можеше да приеме, че всичко беше свършило между мен и Ин Ра, затова продължаваше да я тормози! - довърших.
- Според мен си взел правилно решение! Човек трябва да живее с хора, които го правят щастлив! Надявам се, че Ин Ра е щастлива с мен...- макар сватбата им да бе утре, той все още се съмняваше в любовта на Ин Ра.
Потупах го приятелско по рамото.
- Тя е щастлива! Повярвай ми! Ти в правиш много по-щастлива, от колкото аз бих могъл! - усмихнах се.
Знаех, че сърцето и вече принадлежеше на него! Личеше си, че го обича! Определено чувствата между нас двамата не бяха изчезнали, но вече малко по малко ставаха повече приятелски, отколкото романтични.
- Просто искам да в предпазя...- промълви.
- Но от какво? - повдигнах вежда.
Погледна ме, сякаш преценяваше дали трябва да ми каже или не.
- Мирният договор между Корея и Русия изтече и сега руският крал е на път към нас. Иска да избие всички! Опожарил е селата в близост то границата! - думите му звучаха силно в главата ми.
Готвехме се за война?!
- Утре след сватбата, аппа иска ДС се състои и тайна коронация, за да ми предаде короната. Той и омма ще останат тук, за да се сражават, а аз и Ин Ра ще заминем в Европа. - разказваше ми.
- Защо ми казваш всичките тези тайни? - попитах го.
- Защото имам чувството, че мога да ти имам доверие! - усмихна ми се - Това не е всичко! Има още нещо, което никой не знае! Дори самата Ин Ра! - звучеше наистина страшно.
- Какво е? - подканих го да продължи.
- Тя...е бременна...- Това не го очаквах!
- Буе? Имам в предвид - кога? - опитвах се да преодолея шока си.
- Наскоро. - отговори ми.
- И тя не знае? - очудих се.
- Не искам да я натоварвам с това все още! Ще и кажа, след като заминем! - обясни ми Хак Йон - Ако заминем...
- Какво искаш да кажеш? - изненадах се от думите му.
- Страх ме е, че може да се случи нещо с мен и тогава няма да мога да ги защитя! - отговори ми видимо изплашен.
Детето още не беше родено, но той поемаше пълната отговорност за него! Вече го обичаше! И точно затова щях да му помогна!
- Хак Йон! - той ме погледна - Имам предложение за теб!
- Буе? - повдигна вежда очудено.
- Ако нещо се случи с теб, ще поема отговорността за опазването на Ин Ра и детето ви, както и за извеждането им от континента! - започнах.
- Джинджа?! - изглеждаше радостен - Наистина ли ще ми направиш такава голяма услуга?
- Разбира се! Нали затова са приятелите! - щом изрекох тези думи, осъзнах, че омразата между нас беше изчезнала напълно.
- Да, приятели...- замисли се - Харесва ми, да сме приятели!
- По-добре от врагове, нали? - и двамата се засмяхме - Ще наблюдавам обстановката утре. Ще се погрижа лично за безопасноста на Ин Ра! Но имай в предвид, че дори и войската да е добра, може да имате предатели в двора! Мислил ли си по този въпрос? Руснаците далеч не са глупави хора! А ако не могат да си свършат работата отвън, ще намерят кой да им в свърши вътре! Не подценявай слугите си! - предупредих новият си приятел.
- Ще съм на щрек! А ти по-добре намери начин да спасиш любимите си хора, защото утре се очаква началото на една кървава война, от която много малко ще оцелеят! - погледите но се срещнаха и тогава осъзнах, че току що бяхме поделили товара си, а като отбор, щяхме да се справим много по-добре, отколкото като съперници.
Хейо!
Ето я и новата глава! Очаквахте ли да се зароди приятелство между Хак Йон и Санг Хьок? Ако ви е харесала главата, моля ви, споделете мнението си, защото то е много важно за мен! Очаквайте скоро следващата глава!
Saranghae! ❤️