***Г.т. Санг Хьок***
- Хьок! - Сонг Хуа се хвърли на вратата ми, веднага щом почуках на вратата, но аз я отблъснах - Какво ти става?!
- Защо правиш всичко това? - попитах я.
- Какво правя? - повдигна вежда очудено.
- Актьорските ти номера не минават пред мен, Сонг Хуа! Един човек ни е обучил! - присвих очи - Защо продължаваш да тормозиш Ин Ра?
- О, моля ти се, Санг Хьок! Мислех те за по-умен! Наистина ли се върза на малкия и "припадък"? - направи кавички с пръсти на припадък.
- Беше истински! - защитих я.
- Не беше! Толкова си наивен! - развика ми се.
- Беше! Знаеш ли, че се е събудила едва снощи? - при думите ми замръзна с отворена уста.
Но после се окопити и кръстоса ръце пред гърдите си.
- И това тя ли ти го каза? И ти и повярва? - засмя се.
- Не ми го каза тя! - хвърлих писмото от Хак Йон в краката и - Сама се убеди!
Тя го вдигна и го прочете бързо, а след това ме погледна.
- И дори и да е бил истински какво? Аз просто те защитавам от тази змия! Мястото и не е в живота ти! - изкрещя.
- Първо! - изръмжах - Змията тук си ти, а не тя, арасо?! И второ! Коя си ти, че да определяш местата на хората?! И то в моя живот?! - отговор не последва.
Тя ме гледаше стъписано. И тогава взех решение. Не мога да живея с такава жена, а нищо не ме спираше. Та аз дори не я обичах!
Приближих се до нея и протегнах ръка.
- Ще те помоля да ми върнеш пръстена! - казах студено.
- Буе?! Санг Хьок, моля те! Не прави това! - тя се хвърли на врата ми, плачейки.
- Не мога да живея с човек като теб! - извиках като я отблъснах.
- Хьок, mianhae! Обещавам, ще се променя! Няма да кажа и дума за Ин Ра, само не ми причинявай това! - молеше ми се.
Изглеждаше толкова жалка в опитите си да ме задържи.
- Ти направи достатъчно, Сонг Хуа! Върни ми пръстена! - изръмжах.
- Но Санг Хьок, аз те обичам! - продължи, тогава се изнервих, вдигнах ръката и - Моля те, не! - и взех пръстена си.
- Аз исках да те обичам, но и на дамата ни е пределно ясно, че няма как да се случи...- промълвих, отваряйки вратата, за да си тръгна.
- Ще си платиш, Санг Хьок! Ти и твоята Ин Ра! Или името ми да не е Го Сонг Хуа! - след като чух тези думи, вратата се затвори след мени тръгнах по пътя, осветяван от залязващото слънце, чувствайки се по-свободен от всякога.
***Г.т. Ин Ра***
  След като се прибрах в двореца, реших да потърся библиотеката. Качих се на етажа, който прислужниците нарекоха "Етажа за развлечения". До колкото разбрах на него се намираха кралската библиотека, музикалната стая, по-малка бална зала, стая за рисуване, дизайнерското ателие на прислужниците, ателието на кралския бижутер, а също и зала с макети, и още много стаи. Мисля, че щях да прекарвам много време тук!
Минавах по коридора и гледах дървената табелка на всяка от вратите, обозначаваща предназначението на стаята. Окото ми беше привлечено от една от вратите. Отворих я и влязох.
***Г.т. Хак Йон***
- Съл Би, виждала ли си Ин Ра? - попитах момичето, когато отидох в стаята на годеницата си.
- Не съм! Току що дойдох, но нея я нямаше. - отговори ми.
Излязох от стаята и започнах да разпитвам всички. Ами ако не се беше прибрала след мен?
Накрая стигнах до двора, където другите прислужници перяха чаршафи и ги закачаха по просторите.
И там разпитах, но нищо!
- Ваше Височество! - някой извика, докато се връщах към двореца.
Обърнах се и видях едно малко момиче, на около 10 години, облечено като прислужница. Не знаех, че вече и малките деца се нагърбват с тази работа!
- Да? - наведох се, за да съм на нейното ниво.
- Аз знам къде е Ин Ра! - промълви.
- Джинджа? - очудих се - Ще ме заведеш ли?
Момичето кимна и ме поведе към двореца.
- Разкажи ми малко за семейството си! - казах и, усмихвайки се.
Тя май се стъписа, но после се обърна към мен.
- Омма е перачка...- започна - ...и пренася дърва.
- Буе?! - извиках и детето подскочи, а аз се опитах да съм по-спокоен - Но защо? Къде е баща ти?
- Аппа е болен. Не може да ходи. - отговори ми и сълзи се застичаха от очите и - И омма върши неговата работа, за да плащаме за лечението му, но е много трудно. Омма постоянно плаче до леглото му.
- Яя, успокой се! - наведох се, за да изтрия сълзите и - Как се казваш?
- Гиру Санг Донг. - отговори ми - Пристигнахме!
Погледнах на къде сочи.
Бяхме на етажа с развлечения, а на табелката пишеше "Фехтовка".
Отворих вратата и погледнах предпазливо.
- Я! - извика Ин Ра и замахна със сабята, но после се олюля и падна на земята - Айш!
- Ин Ра! - извиках изплашен и влязох при нея - Какво правиш?
- Ами...аз търсех библиотеката, но попаднах на тази стая...и исках да пробвам. - заобяснява.
- Micheoseo?! Не трябва да правиш такива неща! Ще го нараниш! - извиках стреснат.
- Буе? Кого ще нараня? - повдигна вежда.
Омо, какъв съм глупак.
- Имах в предвид, ще СЕ нараниш! - замазан положението - Обещай ми повече да не правиш такива глупости, арасо?
- Добре! - кимна и и помогнах да се изправи - Здравей!
Тя погледна към Санг Донг.
Детето се изчерви и побягна на някъде.
- Нещо лошо ли казах? - попита ме годеницата ми.
- Аня, хайде да вървим в библиотеката! - подканих я.
- Но какво ще правя в библиотеката? - повдигна вежда Ин Ра.
- Айш, нали искаше да си намериш книга? - напомних и.
- Яя, вярно! - плесна се по челото - Вече започнах и да забравям! - и двамата се засмяхме и излязохме от стаята за фехтовка.
Трябваше да я предпазя!

След като оставих Ин Ра в библиотеката, извиках То Ру.
- Какво ще желаете, ваше Височество? - поклони ми се.
- Искам да проучиш семейството на Гиру Санг Донг и да ми докладваш възможно най-скоро! Това е всичко! - обясних и се върнах в библиотеката, където Ин Ра ме посрещна на вратата, докато носеше цял куп книги.
- Айгу, какво ти казах за напрягането? - попитах я изнервен и взех книгите от ръцете и.
- Яя, Хак Йон-а! Стига се притеснява! Не е като да съм бременна! - засмя се, но аз не.
Само ако знаеше, колко греши...
Тръгнахме по коридора, говорейки.
- Та аз му казах...- огледах се.
Ин Ра пак в нямаше.
- Айш! Това момиче ще не подлуди! - възкликнах и погледнах вратите.
След като отворих някои от тях, стигнах до музикалната стая.
- Ето те! - въздъхнах - Защо изчезваш така?
Тя седеше пред пианото и ме гледаше любопитно.
- Хак Йон-а, ще ме научиш ли да свиря? - попита ме.
- Айгу...- оставих книгите до вратата и отидох до нея.
Научих я на няколко прости мелодии. Попиваше всичко, което и кажех.
- Ще ми изсвириш ли нещо? - попита ме по едно време.
Погледнах към прозореца. Навън беше много тъмно.
- Добре...- отговорих и засвирих едно от любимите ми произведения.
По едно време усетих нещо на главата си и спрях да свиря. Ин Ра бе заспала на рамото ми и дишаше спокойно.
Внимателно я взех на ръце и тръгнах към стаята и. После щях да се върна за книгите.
Скоро я положих на леглото и и я завих с одеалото.
Върнах се за книгите и, оставих ги в стаята и си отидох в моята.
Беше много късно, но някой почука на вратата ми.
- Какво има То Ру? - попитах, след като отворих вратата.
- Събрах информация за семейството Гиру, ваше Височество! - отговори ми и се поклони.
- Влез! - поканих го  стаята си и седнах на стола пред масата.
- Гиру Ри Янг е прислужница от поколения насам, а съпругът и, Гиру Минг Донг е инвалид от 3 години. След падане, по време на работа като дървоносач пада и получава удар, след което остава парализиран. Гиру Санг Донг помага на майка си като работи заедно с нея. - информира ме То Ру.
Изправих се и отидох до шкафа си, от където извадих голяма торба с пари и я дадох на слугата.
-Дай ги семейството още утре сутрин! Намери им голям дом в Пекин и ги изпрати, като също така се заеми с плащането на лечението на Гиру Минг Донг и пътните им разходи, а тези пари са, за да си стъпят на краката. - заповядах.
- Арасо, ваше Височество! - кимна прислужникът.
- Свободен си! - казах му и той излезе от стаята ми.
Исках да осигуря на това семейство по-добър живот, но тук в кралството нямаше да го получат. Затова ги изпратих в Китай, защото ни предстоеше война.
  Легнах си и тогава на вратата пак се почука.
- Сега пък кой? - изправих се изнервен и отворих.
Пред мен стоеше Ин Ра, облечена в тънка Бяла нощница. Прегръщаше възглавница и потъркваше сънено очи.
- Може ли да спя при теб? - попита ме и направо влезе.
  - Разбира се! - усмихнах се и затворих вратата след нея.
Двамата легнахме в леглото и се завихме. Придърпах в към себе си и я целунах по челото.
- Защо не остана в моята стая? - промълви тихичко.
- Имах малко работа...- отговорих, докато си играех с косата и - Знаеш ли...- погледнах я, но тя вече беше задрямала и дишаше равномерно - Лека нощ! - затворих очи и бързо последвах примера и.
Ако заспивах така всяка нощ, щях да бъда най-шастливия човек на света!
***Г.т. Санг Хьок***
На следващият ден отидох в театъра, по-рано.
- Санг Хьок! - омма ми удари шамар.
- Това за какво беше? - попитах я стъписан.
Омма никога не правеше така!
- Как можа! Не те е срам! - крещеше ми - Как можа да нараниш така Сонг Хуа?!
Значи вече беше разбрала.
- Ти не знаеш какво направи Сонг Хуа! Тя се опита да нарани Ин Ра!  - започнах, но получих още един шамар.
- От кога другите момичета са по-важни от собствената ти годеница?! - изкрещя.
- Омма, ние вече не сме сгодени! Аз развалих годежа! - надвиках я.
- Защо ти беше да правиш това?! - от очите и започнаха да се стичат сълзи.
- Омма, успокой се и ми позволи да ти обясня! - хванах я за рамената, но тя ме отблъсна.
- Заради теб тя замина! Сега какво ще правя?! Сонг Хуа беше една от най-добрите ми актриси! - обвиняваше ме.
- Ще намерим друга! - отвърнах.
- Няма друга като Сонг Хуа! Ти си виновен! - и за пореден път омма ме зашлеви.
Не издържах повече!
- Стига! Достатъчно! Мислех, че собствения ти син е по-важен от другите! Ако не е така, аз нямам работа при теб! - изръмжах.
- Не си познал! Ще останеш! И ще играеш на представлението за сватбата на престолонаследника и Ин Ра, иначе ще те изпратя при  баща ти! - заплаши ме тя.
Омо, наистина ли прибягна до това?
Аппа беше ръководител на театър във Венеция, а аз не исках да ходя там! Исках да си остана в Корея!
Излязох бесен от театъра и тръгнах без посока.
Как можеше да правя толкова грешки?
***Г.т. Лео***
Седях под едно дърво при езерото Хак Йон и се чудех каква опера да напиша. Музата ми беше изчезнала! Нямах никакви идеи!
- Лео? - подскочих изплашен и паднах на тревата.
Мислех, че съм сам!
Бо Ми ми се смееше до дървото най-нахално!
- Яя, изплаши ме! - скарах и се.
- Винаги така става! - отвърна ми, все още смеейки се.
Не знам защо, но и аз се засмях.
- Защо винаги ме стряскаш? - попитах, докато се изправях и почистват стръкчетата трева от себе си.
- Защото е забавно! - отговори и тръгна към мен - А и на теб ти стана смешно!
- Не е вярно! - защитих се и тръгнах назад.
- Вярно е! - тя се приближаваше все повече и повече.
- Не е!
- Е!
- Глупости!
- Не отричай!
- Привижда ти се!
- Не е вярно!
- Напротив!
- Яя! - изпищя изведнъж Бо Ми и залитна към мен, а двамата паднахме в езерото.
- Айш, виж какво направи! - сопнах се, когато показах главата си над водата.
- Ти тръгна към езерото! - отвърна ми - Пък и нищо ти няма!
В този момент започна да ми става топло. Усетих нещо в стомаха си и се взрях в красивите и очи.
- Лео? - промълви тихо.
Прекалено много опери съм писал за любовта, че да не мога да в разпозная!
Наведох се към Бо Ми и сложих ръка на бузата и.
- Какво правиш? - попита ме, а лицето и се зачерви.
Скоро долепих устните си до нейните. И тогава бях сигурен!
Всички тези години, в които двамата непрестанно се надвиквахме, спорехме и дразнехме...просто съм бил влюбен в нея, без дори да го знам!
Отделих се леко от нея и пак се взрях в очите и.
- Бо Ми, sranghae...- промълвих.
Тя не ми отговори, а просто ме целуна. Нямаше по-добър отговори от това!
Хейо!
Най-сетне обръщам внимание и на другите герои! Надявам се главата да ви харесва! Извинявам се, ако има правописни грешки, понеже не е редактирана! Скоро очаквайте следващата глава!
Saranghae! ❤️