***Г.т. Хак Йон***
Ходех по коридора и си мислех. Ще ставам баща! Но...всичко беше толкова объркано. Още не бяхме женени, а вече бяхме направили толкова много. Чудех се, дали да кажа на аппа, че Ин Ра е бременна? Не! Позор е да забремениш момиче преди сватба! И тя дори още не знаеше, че чака дете. Най-добре би било всичко да остане в тайна до сватбата! След това щях да и кажа, че ще си имаме дете.
Влязох в стаята и. Ин Ра спеше толкова спокойно. Седнах на леглото до нея и отдръпнах един немирен кичур коса от лицето и.
  В сънят си тя хвана ръката ми и преплете пръсти и с тези на своята. Лека усмивка се появи на лицето и. Дали тя наистина ме обичаше? Вярно, отдаде ми се, но се чувствах странно. Сякаш ме беше използвала, за да си отмъсти на някой. Но въпреки всичко сега тя е до мен и аз я обичам.
Стиснах лекичко ръката и и тя отвори бавно очи.
- Gwenchana? - промълви сънено.
- Всичко е наред...ти вечеря ли? - отговори ми с леко кимване - Ти как си?
- Спи ми се...- отвърна и притвори очи.
- Ще те оставя да спиш.  - тръгнах да ставам, но тя дръпна ръката ми.
- Не! - отвори очи отново - Остани да спиш тук...- и пак ги притвори.
- Добре. - усмихнах се и пуснах внимателно ръката и.
Съблякох част от дрехите си и се върнах ори леглото. Повдигнах завивката и легнах от едната страна на Ин Ра, а тя се обърна към мен и ме погледна сънено.
  Придърпах я към себе си и я целунах по челото.
Ръцете и бяха на гърдите ми, а моите обвити около нея, като едната си играеше с косата и. Забелязах, че гледа в една точка.
- За какво си мислиш? - попитах я любопитен.
- За нищо! - усмихна се лекичко и ме погледна в очите - Ще ми разкажеш ли приказка?
- Но приказки не се ли разказват на малките деца? - усмихнах се и повдигнах вежда.
- Да, но...- не довърши.
- Но? - подканих я.
- Когато аппа беше жив ми разказваше приказки всяка нощ преди да заспя. Откакто почина се научих да заспивам без приказки. - обясни ми и тогава разбрах, какво означава това за нея.
- Коя беше любимата ти приказка? - попитах я.
- За лунното езеро. - отговори тихичко.
Това беше и моята любима приказка!
- Ще ми я разкажеш ли? - промълви, сгушена в мен.
- Имало едно време едно езеро. То било обикновено, като всички други, но хората го наричали Лунното езеро, защото луната винаги се отразявала в него. Който пийнел от водата при пълнолуние, получавал по едно желание. Хора от най-различни краища на света идвали до езерото, за да получат едно желание. Всички си пожелавали пари, големи къщи, много дрехи и красота. Така водата в езерото постепенно започнала да намалява, докато накрая не останала само една капка. Тогава дошло едно бедно момиче. Тя можела да си пожелае всичко! Но тя приседнала до езерото и поела едната капка. Пожелала си, езерото отново да се напълни, но да загуби магическата си сила, за да може никой повече да не използва магията му за материални цели. Тогава желанието се сбъднало, но къщите, парите, дрехите и всичко, което си пожелали хората изчезнало. Те се ядосали на момичето и го изгонили от селото. Тя била виновна за всичко. Но когато отново се върнала при езерото, заварила красив принц на бял кон. Той и разказал как наблюдавал всичко от Луната, неговият дом и и предложил тя да стане неговата лунна принцеса и да заживее с него. Момичето се качило на коня и двамата отлетели към Луната. Там хората били толкова добри и работливи!
На Земята вече нямало магически езера и така хората се научили сами да постигат мечтите си и да се борят за тях. Да изкарват прехраната си с честен труд и сами да създават красивите си неща. А момичето, което станало принцеса на Луната ги наблюдавало и се усмихвало. Понякога даже плачело от щастие. Когато сълза паднела от окото и, тя се превръщала в падаща звезда, която падала на небето. Така принцесата подарявала от време на време по едно малко желание на хората, а ако то било искрено, се сбъдвало. И всички заживели щастливо... - довърших приказката и забелязах, че Ин Ра спи сладко.
Отново я целунах по челото.
- Лека нощ, любов моя! - едната ми ръка се премести на стомаха и - Лека нощ и на теб! - и затворих очи, щастлив, че заспивам до момичето на моите мечти.
***Г.т.Ин Ра***
Сутринта се събудих в прегръдките на Хак Йон. Той спеше сладко и не смеех да мръдна, за да не го събудя.
Само се взирах в спокойното му лице.
Усещах, че чувствата ми към него растат с всеки изминал ден. Обиквах го! Вече не се притеснявах да застана до него пред олтара.
Чакай малко! До сватбата имаше...по-малко от 2 дни!
Дали някой се беше заел с планирането и?
Опитах се внимателно да се измъкна от ръцете на годеника си, но той ме прегърна по-силно и отвори очи.
- Аньонг! - усмихнах се.
- Къде тръгна? - попита ме сънено.
- Сега осъзнах, че сватбата ни е след два дни! - отвърнах.
- И? - повдигна вежда.
- Не съм направила нищо! Трябваше да избера кимоно, торта и...- той сложи пръст на устните ми.
  - Омма се зае отдавна...- и пак затвори очи.
- Но как така? - очудих се.
- Ти беше заета със спектакъла, затова тя се зае с организирането на сватбата. Поръча на най-изкусните шивачи в кралството да създадат перфектното булчинско кимоно за теб. Не се безпокой! Просто си остани тук! - довърши.
- Добре...- съгласих се и се настаних по-удобно в ръцете му.
- Благодаря ти за приказката снощи...- започнах.
- Ще ти разказвам приказка всяка вечер, само за да си щастлива! - отвърна ми и се сгуших в него.
Изведнъж почувствах остра болка в стомаха и ми се повдигна. Изправих се рязко и побегнах към банята. Отново повърнах. Какво се случваше с мен?
- Gwenchana? - когато се обърнах Хак Йон беше зад мен, разрошен, сънен и притеснен.
-  Да! Просто трябва да закуся. - опитах се да се усмихна.
Той отиде до стаята си, за да се преоблече и прати Съл Би да ми помогне да се наглася. Разбрахме се да закусим в градината, само двамата.
Облякох красиво кимоно в тъмно розово и бяло, със зелен колан.

Съл Би ми направи нисък страничен кок и поосвежи инак бледото ми и отпаднало лице с малко грим.
Слязох в градината, където намерих Хак Йон седнал пред масата с книга в ръка и смешни малки очила.
- Аньонг! - поздравих го, макар да се събудих до него тази сутрин.
Той затвори книгата, смъкна очилата и ми се усмихна, докато ги подаваше на един слуга.
Седнах на стола си и огледах храната на масата. Имаше толкова много сладкиши, както и порцеланов чайник, с приятно ухаещ  билков чай, от който все още излизаше пара.
Взех чайника и си налях малко в чашата, а после погледнах към Хак Йон, който просто стоеше и ме наблюдаваше с усмивка.
- Чай? - предложих му и след като кимна налях и в неговата чаша.
Отпих.
- Омо! Не съм пила такъв чай преди! - възкликнах развълнувана.
- Този е липов. Внос от Европа. - информира ме принца - Харесва ли ти?
- Много! - отвърнах, радвайки се като малко дете.
Пиехме чай, хапвахме, приказвахме си, смеехме се. Хак Йон беше приятна компания.
- Искаш ли да се разходим? - предложи ми.
- Може ли да отидем на езерото? - отвърнах.
Запътихме се натам и скоро стигнахме.
- Помниш ли, как се запознахме? - погледна ме годеника ми.
- Бях решила да се порадвам на изгрева и ти се появи. - усмихнах му се развеселено.
  - Далеч не очаквах обстоятелствата да се стекат така. - засмя се.
-  Кой би могъл? Всичко беше толкова странно! - и аз се засмях - Хей! Имам една идея!
- Трябва ли да се притеснявам? - повдигна вежда Хак Йон.
Започнах да развързвам косата си, а след това махнах и кимоното, като останах само с бюстието си и късата бяла пола, служеща за бельо. Влязох в езерото и се потопих.
- Яя, Ин Ра! - стресна се принца.
- Хайде де! Влез и ти! - извиках го.
- Ще настинеш! - предупреди ме.
- Хак Йон, средата на лятото е! - скръстих ръце.
- Айш, хубаво! - накрая се примири и махна кимоното, влизайки с по-късо подобие на панталон от бяла коприна - Айгу, студено е!
- Глупости! Просто не си свикнал с водата! Ето! - засмях се и го опръсках.
- Яя! Ин Ра! - оплака се - Сега ще видиш ти! - и той започна да ме пръска.
Обикаляхме в езерото и се пръскахме като малки деца. И двамата бяхме вир вода!
- Айш, стига бяга де! - извика Хак Йон.
- Е хвани ме де! - изсмях се.
Някак си скоро се озовах в ръцете му. Беше ме обърнал към себе си и сега се гледахме безмълвно в очите. Това бе един магически момент! Чувствах как сърцето ми завързва ритъма си, а пеперудите в стомаха ми се завихрят в ураган. Едната му ръка се озова около таливъа ми, като така ме придърпваше по-близо до себе си, а другата повдигна брадичката ми и скоро устните ни се сляха в жадувана целувка.
***Г.т. Санг Хьок***
Сутринта се събудих със страшен махмурлук и имах нужда от малко свеж въздух от природата, с имаше едно място, където можех да го получа. Тръгнах към езерото Хак Йон, но гледката в него ми причини още по-голяма болка. Там във водата  принца прегръщаше Ин Ра и в целуваше. Колкото и да не исках да си го призная, ревнувах! И то много!
- Ъхъм! - прокъашлях се и двамата се отдръпнаха светкавично един от друг.
Забелязах, че лицето на Ин Ра е червено като домат. Доколкото помня, само аз и въздействах по този начин!
Двамата тръгнаха да излизат от езерото. Изведнъж от някъде дойде друго момче и се насочи към негово Височество.
- Какво има То Ру? - попита го.
- Негово Вличество иска да говори с вас спешно! - отговори му притеснено прислужника, а Хак Йон навлече набързо дрехите си, след което се обърна към Ин Ра.
- Ще стигнеш сама до двореца нали? - попита в разтревожено.
- Не се тревожи! Върви, сигурно е важно! - отговори му и след като си размениха бърза целувка двете момчета си заминаха.
Ин Ра ме погледна, облече си кимоното, а после тръгна напред, но аз побързах да я хвана за ръката.
- Какво искаш? - попита ме хладно.
- Да поговорим! - отвърнах.
- Няма за какво да си говорим! - в очите и се четеше обида и омраза.
- Искам да ми кажеш какво се случи между теб и Сонг Хуа онази вечер след спектакъла! - игнорирах думите и и пристъпих към въпроса.
- Защо не попиташ нея? Нали тя ти е годеница? - присви очи.
- Искам ТИ да ми кажеш какво се случи! - натъртих.
- Ами ако не искам да ти кажа? - отдръпна ръката си от мен.
- Кажи ми! - настоях.
- Хубаво! Годеницата ти ми се развика, защото ми прилоша след предложението ти! Смята, че съм правила интриги.  - отговори ми.
Отношението на Сонг Хуа в онази вечер бе ужасно. Кой знае колко е травмирала Ин Ра, щом се е събудила чак снощи!
- Ин Ра...mianhae...- промълвих.
- Отдавна мина времето ти за извинения! - и с тези думи ме остави сам при езерото.
Изгубих я! Завинаги я изгубих!
***Г.т. Бо Ра***
Най-сетне! Париж!
Тъкмо бяхме пристигнали с кораба.
Тук беше уникално! Ин Ра трябваше да го види! Ще и пиша веднага, след като отидем в новия си дом.
- Харесва ли ти? - Кук ме придърпа към себе си, след като натовари багажа ни в една карета.
- Уникално е! - отговорих и го целунах - Благодаря ти, че сбъдна една от мечтите ми!
Качихме се в каретата.
- От сега нататък това е приоритета в живота ми. - усмихна ми се.
Къщата, в която щяхме да живеем беше огромна! Направо като палат!
- Омо! - възкликнах - Ощипи ме, сигурно сънувам!
- Не сънуваш! Това е новият ни дом! - Джънг Кук ме прегърна силно.
***Г.т. Хак Йон***
Влязох на бегом в тронната зала.
- Какво има? - попитах задъхано.
- Яя, защо си в такова състояние? - очуди се аппа.
- Бях...с Ин Ра...при езерото...- отговорих на пресекулки.
- Както и да е! Седни! - подчиних се и се настаних на стола.
Пред мен имаше писмо със същия восъчен печат, като от преди няколко дни.
Този път в него беше писано едно изречение на корейски.
"Ние идваме!"
- Аппа? - погледнах го.
- Близо са, синко...по-близо, от колкото очаквахме...- промълви и за пръв път усещах уплаха в гласа му.
Какво щяхме да правим?
Хейо! Ето още една нова глава! По-рано, отколкото очаквах!😅 Ама тя музата като дойде не пита! Надявам се да ви харесва! Знам, че е малко скучна, но не може всичко да е динамично!😂 Очаквайте скоро нова глава!
Saranghae!❤️