При звука на силните изстрели подскочих изплашено. Какво ставаше?
Музикална секна, а зрителите се разпищяха.
И тогава Хан Ю Ри изприпка при краля, който се оглеждаше изненадано.
- Всички на място! - изрева той и изплашените хора го погледнаха - Току що госпожа Хан Ю Ри ми обясни, че изстрелите, които чухме дойдоха зад сцената. Един от нейните актьори без да иска застрелял едно огледало, без да знае, че е истински и зареден! - обясни.
Публиката се спогледа очудено. А след минути се върнаха на местата си, като музиката започна отново, за да продължим с пиесата.
- Ето го! - повторих последната си реплика.
И тогава задуха силен вятър.
- Какво става?! - извика Санг Хьок.
- Остана само една от стихиите! Въздухът! - отговорих.
Още едно последно изпитание.
Вятърът беше толкова силен, че листенцата на дървото започнаха да се ронят.
Трудно се придвижвах към дървото. Трябваше да стигна до него!
- Лий Чанг! Хвани ръката ми! - извиках и протегнах ръката си към него.
Той я пое и накрая успяхме да стигнем до дървото. Вятъра се превърна в пушек и тогава пред нас се появиха, Бо Ми, Зуни,Мина и Сонг Хуа, а после пушекът изчезна.
Те стъпиха заедно на земята.
Представям си колко хора са ги спуснали отгоре.
- Вие успешно стигнахте до дървото! - започна Сонг Хуа усмихвайки се.
- Сакура, ти така и не пи от водата на езерото ми. - включи се Бо Ми.
- Смелият рицар те спаси от моите пламъци - обади се Мина.
- Заедно вие победихте моите земни войни. - добави Зуни.
- И заедно успяхте да преминете през моята въздушна стена. - завърши Сонг Хуа - Сега можеш да вземеш лека за брат си.
Четирите отново се издигнаха (сигурно Хълк ги вдига там горе😂) и се хванаха за ръце над дървото. Светлина озари короната на дървото и лицата им, а когато се върнаха при нас Сонг Хуа ми подаде малка стъклена бутилка с розова течност.
- Този лек лекува всяка болест! Използвай го разумно! - предупреди ме, а после пушека отново се появи и стихиите изчезнаха.
- Да тръгваме? - предложи ми Хьок и се качихме на коня му.
Платното отново започна да се върти и накрая се показа "дома ми".
- Сакура! - възкликна "омма" и ме прегърна, щом слязох от жребеца.
Слънцето залязваше на платното.
- Къде е оппа? - попитах притеснено и извадих бутилката с лека от чантата, закачена на коня.
- Не се е събуждал...- отговори ми "аппа".
Завесата беше леко придърпана напред и се дръпна, когато "влязох в стаята на Кен, като другите се изнесоха бързо от сцената. Той лежеше на леглото все така блед.
Тогава бързо седнах до него, сложих главата му в скута си и изсипах малко количество от розовата течност в гърлото му.
- Моля те, нека съм успяла! - говорех си, когато Кен отвори очи.
- С-Саку? - промълви и се повдигна леко, а аз го прегърнах силно и зароних сълзи от щастие.
- Ти си добре! - възкликнах.
- Синко! - очуди се "омма" следвана от "аппа" и така цялото семейство се събра за прегръдка.
- О, Лий Чанг! - сетих се и се изправих.
- Лий кой? - повдигна вежда брат ми, като музикантите изсвириха няколко страховити тона.
- Скоро ще разбереш! - промълви Ю Ри, а зад завесата отново дръпнаха леглото, като "семейството" ми се изниза.
Платното се върна с един кадър назад, а Санг Хьок отново излезе с жребеца на сцената.
- Благодаря ти за помоща...- започнах.
- Как да не помогна на такава смела принцеса? - отвърна ми - Сакура, аз...съм влюбен в теб...
- Буе? - очудих се - Но как?
- Толкова приказки чух за теб преди да те намеря, а след като това се случи чувствата ми станаха още по-силни. - отговори той и "омма" се върна на сцената.
  - Дъще, получихме съобщение от принца на Китай, Лий Чанг! И иска да ти направи предложение за брак! - усмихваше се Хан Ю Ри.
- Но аз дори не го познавам! - запротестирах.
- Но той е тук! И ти го познаваш много добре. - включи се "аппа".
- Как така? - попитах.
- Сакура, обърни се! - усмихна ми се "омма" и когато се обърнах, Санг Хьок беше на коляно, държейки кутийка с пръстен в ръката си.
- Но ти си рицар, не...- започнах шокирано.
- Не исках да ти казвам истинската си титла, за да видя как ще постъпиш. Ти ми доказа, че не си като всички други принцеси и момичета, затова Сакура, ще се омъжиш ли за мен? - погледна ме в очите.
Тогава искрата отново се показа. Де да беше реалност!
- Да...- отговорих със сълзи на очи, а Хьок сложи пръстена на ръката ми.
После се изправи и ме целуна страстно, докато публиката ни аплодираше, а завесата падаше.
Щом се отделихме един от друг знаех, че съм червена.
- Това беше за последно! - промълви Санг Хьок.
Наистина ли нищо не почувства при тази целувка? Толкова бързо ли забрави за чувствата, които споделяхме?
Върнах се зад сцената при другите, а когато завесата се вдигна отново, ръководителката ни излезе на сцената, посрещната от аплодисменти.
  - Благодарим на всички, че присъстваха на нашия първо спектакъл в оперния театър, заслугите за който дължим н негово Величество! Сега нека посрещнем актьорите, превърнали тази стара приказка в една малка реалност! - аплодираха я - Джу Хе! - "аппа" излезе на сцената - Бо Ми, Мина, Зуни, Сонг Хуа...- всеки Бе посрещнат с аплодисменти - Рави, Хьону, Лео, Кен! И най-важните ни герои в представлението: Хан Санг Хьок...- бурни аплодисменти - ...и бъдещата принцеса на кралството, Чои Ин Ра! - излязох на сцената, усмихвайки се, докато вътрешно плачех.
Всички ме аплодираха бурно.
  - Благодарим на всички, че присъстваха! - включи се Хьок - Сцената е моя живот и затова на нея искам да направя едно от най-важните неща в него! - той пое ръката на Сонг Хуа и я заведе в центъра на сцената и падна на коляно.
Наистина щеше да и предложи! 
- Сонг Хуа, ще се омъжиш ли за мен? - погледна я усмихвайки се.
Едва стоях на краката си!
- Да! - отговори му и се целунаха, аплодирани от публиката станала на крака, но тогава усетих, че ми се повдига и слязох от сцената, излизайки по най-бързия начин навън, а след това повърнах.
Защо ми се случваше всичко това?! И защо, за Бога повърнах?!
- Gwenchana? - чух нечий глас и се обърнах.
Хак Йон ме гледаше притеснено.
- Добре съм, просто изведнъж ми стана зле...- отвърнах.
- И си сигурна, че не е свързано с предложението на Санг Хьок? - повдигна вежда подозрително.
- Естествено, че не! - излъгах - Просто ми стана нещо! Това е всичко! - може би една от причините да се случи това, бе точно предложението на Хьок, но нямаше да го кажа на Хак Йон.
Върнах се в съблекалнята, за да се преоблека и веднага щом влязох Сонг Хуа трясна вратата зад гърба ми.
- Защо ти беше да правиш това изпълнение?! Какво се опитваш да докажеш?! - разкрещя ми се.
- Омо, просто ми стана лошо, арасо?! И не си позволявай да ми крещиш! Изобщо не ме интересува! - отговорих със същия тон и започна отново да ми се вие свят.
- Напротив! Просто не можеш да приемеш, че АЗ ще стана съпруга на Санг Хьок! Не ТИ!!! - тя още повече повиши гласа си.
- Не ме интересувате изобщо! Аз си имам годеник! - отвърнах и започнах да свалям грима от лицето си.
- Яя, не си позволявай да ме игнорираш! - дръпна ме за косата.
- Ая! - изпищях от болка - Пусни ме!
- Внимавай, принцеске! Да не ми видиш тъмната страна! - каза ми, тогава чух как вратата се отваря, а аз изпаднах в несвяст.

- Ин Ра! - събудих се от гласа на Хак Йон, който...плачеше?
- Gwenchana? - леко се повдигнах.
Бях в стаята си, а явно Съл Би Бе заменила костюма ми с мека бяла нощница.
- Снощи припадна! Толкова ме изплаши! - целуна ме.
- Успокой се...- прегърнах го и положих глава на рамото му - Колко време бях в безсъзнание?
- Цяло денонощие. - бях шокирана от отговора - Сега е вечер.
Изведнъж усетих силна болка в стомаха си и го погледнах.
- Гладна съм...- промълвих.
- Ще кажа да ти донесат вечерята тук, а ти си почивай! - и с тези думи излезе от стаята ми.
Какво се случваше с мен?
***Г.т. Санг Хьок***
  Чух викове от женската съблекалня и бързо отидох да проверя. А когато влязох, видях как пръстите на Сонг Хуа се махат от косата на Ин Ра, която падаше към земята.
Побързах да я хвана. Беше в безсъзнание.
- Какво и направи?! - развиках се.
- Просто и казах да спре с глупавите си интриги и ето! Сега се преструва на припаднала! Защо изобщо и помагаш? Остави я сама да се оправя! - думите и ме шокираха.
Това не беше тази Сонг Хуа, която аз познавах!
- Как можа?! - извиках, вдигнах Ин Ра на ръце и тръгнах към изхода на театъра.
- Какво се е случило?! - извика Хак Йон, когато излязох.
- Скара се с една от актрисите и и стана нещо. - отговорих, докато му я давах.
Той я пое и я погледна с очи, пълни с любов и нежност.
Мразех тази картинка! Ако не беше направил всичко това, сега АЗ щях да съм този, който да се грижи за нея.
Той тръгна безмълвно към каретата си.
- Ваше Височество, пишете ми, когато се събуди! Моля ви! - извиках.
Той се обърна и ме погледна очудено, но после кимна и се качи в каретата.
Дано само беше добре!

Вече беше минал ден от случилото се, а принца все още не ми беше пратил писмо! Може би бе забравил? Или просто не искаше?
Побърквах се от въпроси!
Не исках да си стоя вкъщи и да бездействам, затова излязох навън и тръгнах към една малка кръчма. Може би ако изпиех нещо, нямаше да мисля толкова за нея.
  Върнах се късно през ноща, полу-пиян и когато отворих вратата, намерих писмо с восъчен печат. Повдигнах го и извадих пергаментовия лист.
"Ин Ра се събуди след цяло денонощие! Не съм много сигурен, че е припаднала само заради караницата с тази актриса! Лечителят каза, че е била подложена на силен стрес и болка. Внимавай, Санг Хьок! Защото ако с нея се случи нещо по-сериозно, ти ще отговарящ!
      Негово Височество, принц Ча Хак Йон."

Цяло денонощие?! Какво толкова и беше направила Сонг Хуа?!
Толкова бях притеснен за Ин Ра, че мак изтрезнях след писмото!
Ако Сонг Хуа възнамеряваше да се държи постоянно по този начин с Ин Ра, само заради случилото се между нас, то аз не исках да живея с такава жена!
И още утре щях да и го кажа!
***Г.т. Хак Йон***
  След като изпратих писмото на Санг Хьок, отидох в тронната зала при аппа.
- Всичко наред ли е? - попитай, докато сядах срещу него на дългата маса.
- Няколко села са било опожарени. - започна - Има много малко оцелели.
- Какво ще правим? - попитах го.
- Изпратих войски на Север, за да се опитат да неутрализират руснаците, но имам чувството, че не са сами. - започна краля.
- Просто трябва по най-бързия начин да изведем теб и Ин Ра от Корея в Неделя. Тя как е? Събуди ли се вече? - погледна ме притеснено.
- Събуди се преди малко. Доколкото разбрах от лечителя, била е подложена на голям стрес след представлението. Прилоша и, после ми казаха, че се е скарала с една от актрисите и е припаднала. - информирах го.
- Предписаха ли и лекарства? - продължи с въпросите и кимнах - А избра ли вече страната, в която да ви изпратя?
- Трябваше вчера да и кажа за коронацията и всичко останало, но тя е в лошо състояние и не мисля, че сега е момента да я натоварвам с всичките тези новини. Споменавала ми е, че харесва Париж, а и след брака си, най-добрата и приятелка е заминала там със съпруга си. Може би ще и хареса там. - предложих.
- Най-важното е да не сте изобщо на континента, пък да не говорим и за Корея. - добави аппа - А ти къде би искал да отидеш?
- Може би в Швейцария? Искам да наблегна и на музикалните си умения, а там има големи възможности за класическите инструменти. - отговорих.
- Ваше Височесто? - една от придворните се появи - Ивинявам се за прекъсването на разговора ви, но лечителя иска да говори с вас.
Изправих се и погледнах краля, а той само кимна в знак на съгласие.
Тръгнах след придворната, която ме заведе в кабинета на лечителя.
- Аньонг! - поздравих го.
- Аньонг, ваше Височество! - отвърна ми.
- Искали сте да говорите с мен? - седнах на стола пред писалишето му.
- Да, отнася се за състоянието на годеницата ви...- започна лечителя.
- Случило ли се е нещо лошо? - притесних се.
- Всъщност новината ми е толкова хубава, колкото и изненадваща...- продължи човекът - Ще ви задам един малко по-странен въпрос. Знам, че не е моя работа, но имали ли сте интимен контакт с годеницата си скоро?
Защо ме питаше такова нещо?
- Да...- отговорих предпазливо.
- Значи новината ще ви хареса! - усмихна се - Ваше Височество, годеницата ви очаква дете!
- Буе?! - извиках шокирано.
Хейо!
Ето я и новата глава! Надявам се да ви харесва, а ако е така знаете какво да правите! Очаквайте скоро следващата!
Saranghae!❤️