***Г.т. Хак Йон***
Сутринта се събудих и забелязах, че Ин Ра спи в прегръдките ми.
Снощи бях шокиран от нея, но сега съм щастлив, че тя ми се отдаде. Вече съм сигурен, че я спечелих.
Много добре знаех, че Санг Хьок прави опити да ми я отнеме, но се провали. Вярно, принудих Ин Ра да се сгоди за мен, но не съм я притискал да се влюби в мен. Знаех, че няма да има нужда, защото тя имаше чувства към мен още преди да се запознаем.
Подпрях главата си на ръката и се вгледах в красивото и лице.
  Още в деня, когато я срещнах за пръв път, я проучих, пратих няколко човека да я наблюдават за малко и тогава се появи онзи нещастник Санг Хьок. Какво точно намери в него тогава? Да, красив е, но какво друго?
Докато размишлявах, станах от леглото и започнах да се обличам. Не исках да извикам То Ру, при положение, че Ин Ра спи гола в леглото ми.
После се върнах при нея, целунах я по челото и излязох от стаята си.
- Аньонг, ваше Височество! Кралят иска да се срещне с вас в тронната зала. Спешно! - заговори ме единият страж.
- Буе? Колко важно трябва да е, че да го обсъдим преди закуска? - очудих се, а после погледнах към стража - Извикайте прислужницата на годеницата ми тук, за да и помогне да се нагласи! - заповядах.
- Да, ваше Височество! - поклони се, а аз тръгнах към тронната зала.
- Ваше Височество! - поклониха ми се стражите пред тронната зала, а след това отвориха вратата.
- Ето те и теб! - възкликна аппа - Трябва да говорим!
- Какво има? - попитах го.
- Седни! - настаних се на стола пред дългата маса, а краля седна срещу мен - Нали знаеш за Русия?
- Какво за Русия? - повдигнах вежда.
- Снощи единия ни разузнавач се върна с отрязана ръка. Донесете писмото! - заповяда баща ми и една придворна дойде с възглавница, върху която имаше два плика, като на единия имаше восъчен печат с герба на Русия.
- Този със печата е оригинала, а чистия е превода на писмото. - информира ме жената, а аз взех писмата.
- Свободна си! - казах и след като ми се поклони се оттегли.
Реших да извадя първо оригиналното писмо. Не разбирах нищо от руски, без значение колко е тънка границата между държавите.
Но на края на писмото имаше подпис...от, кръв?!
Бързо взех превода и зачетох.

" Ваше Величество, пише ви негово Величество Пьотр Шостакович, крал на Русия. Мирният договор между страните ни изтича. Между другото помните ли тримата разузнавачи, които изпратихте преди 6 месеца? Бях изключително огорчен, от вашата липса на лоялност към договора! Но все пак аз съм така добър да ви върна нещо ваше. Според вас колко човека са нужни, за да изпратят едно съобщение? Един, нали? Също така реших, че една ръка е достатъчна да донесе съобщението. Хубаво огледайте поданика си! С вас ще се случи и по-лошо! Кръвта, с която се подписвам е на другите ви двама разузнавача! Скоро ще потопя и цялото ви кралство в кръв! Пригответе се за война!
              С очакване, негово Величество Пьотр Шостакович, крал на Русия и бъдеш крал на Корея."

Гледах превода в шок! Как беше възможно такова нещо?!
- Аппа! - взрях се в очите на баща ми - Трябва да се подготвим за война!
- Знам, сине! След по-малко от седмица те ще са в кралството! Ето защо обсъдих случващото се с майка ти и...след сватбата ти с Ин Ра тайно ще коронясяме теб за крал, а Ин Ра за кралица...- започна баща ми,
- Но, защо? Ти си кралят все още! - изправих се от стола.
- Нека довърша! След сватбата и коронацията ще изпратим теб и Ин Ра в Европа, вие изберете в коя страна искате да живеете. Но ще смените самоличността си, защото ако Шостакович разбере, че сте живи, ще ви намери, а това ще бъде края на династията Ча!А аз не мога да рискувам, ако бъдем победени да загубя и теб! - обясни ми.
- А-ами омма? - бях толкова шокиран от всичките тези лоши новини.
- Предложих и да замине с вас, но тя отказа. Иска да остане до мен и да се бие за кралството. - отговори ми аппа и щом забеляза изненадата ми, побърза да обясни - Когато с майка ти се запознахме, тя беше дъщеря на капитана на стражите и беше фурия със сабята! И съм сигурен, че все още е така! Влюбих се в нея, точно заради това, колко смела и непреклонна беше.
Много рядко чувах аппа да говори за запознанството си омма, но по това, което знаех досега, омма беше по умела от всички стражи и по-добре тренирана от войската ни. Дядо беше уникален човек! И омма беше наследила от него борбеността си.
- Майка ти е от жените, които носят изящни дрехи, под които се крият какви ли не оръжия. - усмихна се краля.
Малко по малко отново виждах добрата му страна.
- По-добре кажи на Ин Ра само за коронацията и то след спектакъла! Все пак и е първи и последен. Не искам да я плашиш с войната! - инструктира ме той.
- Арасо, аппа! - поклоних му се и напуснах тронната зала.
Ами ако ни победяха? Щях да бъда крал на избито или поробено население! Как аппа очакваше да оставя всички и да спася само себе си? Не бях толкова себичен! Но въпреки това и той имаше право.
Сега първият ми приоритет бе да опазя бъдещата си съпруга, а след снощи може би и детето си!
***Г.т.Ин Ра***
- Събуди се поспаливке! - чух тихия глас на Съл Би и отворих очи, оглеждайки се.
- Това не е моята стая! - казах, докато сядах в леглото.
Даже бях гола!
- Естествено, че не е! - засмя се момичето - На принца е.
Тогава спомените от предишната вечер ме връхлетяха.
Заминаването на Бо Ра и Джънг Кук, думите на Санг Хьок и...загубата на девствеността ми.
- Къде е той? - попитах я.
- Негово Величество го извика за важен разговор в тронната зала. - отговори ми Съл Би и ми подаде нещо, обвито в син сатенен плат.
- Какво е това? - попитах я изненадано.
- Ранен подарък за рожденния ти ден от Бо Ра и Джънг Кук! - усмихна ми се и внимателно развързаха плата.
Това беше...портрет на мен, Бо Ра и Джънг Кук. С Бо Ра се усмихвахме широко, а Джънг Кук Бе прегърнал и двете.
- Омо! - възкликнах.
- Я виж ти кой се събудил! - обърнах се и видях усмихващият се Хак Йон.
  - Аз ще си вървя...- Съл Би ми намигна и излезе от стаята.
  - Какво е това? - той се приближи към мен и погледна картината.
  - Подарък от приятелите ми. - отговорих усмихвайки се.
- Това не е ли онзи лаком страж? Знаеш ли, отдавна не съм го виждал..,- замисли се.
- Няма и да го видиш скоро. - завъртях очи.
- Че защо? - повдигна вежда Хак Йон.
- Защото вчера лакомия страж се сдоби с добре готвеща съпруга и замина за Европа. - обясних.
- Буе? Яя, той е по-бърз и от мен! - очуди се принца.
- Просто акъла му дойде в главата и направи това, което трябваше. - отвърнах.
- След като си започала деня с подаръци...- Хак Йон отиде до един висок шкаф и извади нещо - Това е за теб. Честит по-ранен рожден ден!
Подаде ми красив портрет на нас двамата, пред пианото.
- Уникално е! - възкликнах въодушевено.
- Радвам се, че ти харесва! - целунах го внимателно и се замислих.
Пиано-музика, музика - оперен театър!
- Омо! - извиках през целувката.
- Яя, стресна ме! - оплака се принца - Gwenchana?
- Днес е спектакъла! - погледнах го изплашено - И закъснявам за генерална репетиция!
  С помоща на Съл Би се нагласих по най-бързия начин и потеглих към оперния театър.
- Ин Ра? - изненада се Бо Ми, като се засякохме на входа -  Всичко наред ли е?
- Закъснях! - отговорих, а тя се засмя - Какво му е смешното?
- Днес започваме малко по-късно. - отговори ми и си отдъхнах - Хей, какво носиш?
Бях взела със себе си портретите от Бо Ра и Хак Йон. Изпитах нуждата да ги скрия в театъра. Един ден и те като портретите в залата ще останат за вечни времена. Влязох в залата. Стената беле каменна, а аз бях намерила няколко разхлабени камъка. Извадих ги и скрих картините, а посе отново върнах няколко камъка.
Върнах се на сцената и видях как Санг Хьок и Сонг Хуа се смеят на нещо. Тя ме погледна и усмивката и веднага падна. Щом Хьок забеляза на къде гледа тя, очите ни се срещнаха. Той обви ръка около рамената и и я поведе зад сцената. Така ли щеше да бъде от сега нататък? Сълзи се застичаха по бузите ми. Сърцето ми не знае какво иска!
- Ин Ра! - изплаших се от Кен, който току що бе изкочил пред мен - Яя, защо плачеш? Толкова ли те стреснах?
- Не...просто...аз...влезе ми нещо в окото. - излъгах.
- Арасо...по-добре ли си днес? - попита ме загрижено.
Не исках да тревожа и него. Трябваше спектакъла да мине перфектно, пък после ще плача колкото си искам.
Тръгнах към съблекалнята с идеята да облека костюма си, но гледката, която ме посрещна ме шокира още повече.
Санг Хьок прегръщаше Сонг Хуа и я целуваше.
Опитах се да преглътна сълзите и болката си.
Преди това бях аз! Но всичко свърши! Последната ни целувка щеше да бъде по време на спектакъла, след това щях да забравя вкуса на меките му устни.
  Щом ме забелязаха се отдръпнаха един от друг и ме погледнаха стреснато.
- Дойдох, за да се преоблека. - Бе единственото, което промълвих, преди да взема костюма си - Санг Хьок, ще те помоля да излезеш! Искам да се преоблека! - казах с каменно изражение.
- Ще се видим на сцената! - обърна се към Сонг Хуа, а след това ме погледна за кратко и напусна.
Започнах да свалям кимоното.
- Няма ли да престанеш?! - попита ме Сонг Хуа и се обърнах.
- С какво да престана? - отвърнах без да я поглеждам.
- С всичките тези интриги! Санг Хьок се отказа от теб, продължи напред, за Бога! Остави го да бъде щастлив! Спри да вгорчаваш живота му! -  развика ми се и думите и преляха чашата.
Застанах пред нея и я погледнах яростно.
- Слушай какво, Сонг Хуа! Ти НЕ знаеш какво е да ти вгорчат живота! А точно сега моят е най-вгорчен, АРАСО?! Така че спри да ме съдиш и обиждаш, защото скоро ще забравя, че съм бъдеща принцеса и момиче, а тогава няма да има къде да избягаш! - процедил през зъби - Гледай живота си със Санг Хьок и НЕ СЕ БЪРКАЙ В МОЯ! - след тези думи се върнах към преобличането си - Нямам друго за казване.
- Змия! - извика Сонг Хуа и излезе с гръм и трясък от съблекалнята.
Изчаках да се отдалечи преди да дам воля на сълзите си. Това не бях аз! Аз никога не заплашвах! Нито бях зла! Но не понасях да бъда обвинявана по този начин!
Гримът ми се размаза от плакането, затова го изтрих и се гримирах наново.
Вдишах дълбоко, вече готова да се върна при другите.
Действията минаваха едно след друго, но това със Сонг Хуа се повтаряше отново отново. Тя ме гледаше сякаш съм най-злия демон. Бях такава в очите и. Явно от приятелството ни не бе останало абсолютно нищо, освен омраза.
Накрая ръководителката се измори да слуша как двете се караме за всяка една грешка, която сме допуснали и продължихме към следващото действие.
Всичко вървеше гладко, докато не дойде последното действие, в което със Санг Хьок трябваше да се целунем.
- Mianhae, но ще я целуна на спектакъла, сега не искам! - каза на всеослушание, като рязко се отдръпна от мен, когато стигнахме до целувката.
Наистина бях адски наранена от поведението му, но на огъня с огън!
Ще му покажа, че съм силна.
Времето летеше бързо и ето че съвсем скоро спектакъла щеше да започне.
Чувах овациите на публиката, завесата все още не се беше вдигнала, а Кен стоеше зад нея, напълно концентриран и със сабя в ръка.
- Добре дошли на първият ни спектакъл, по случай откриването на новия оперен театър, дело на негово Величество! - прокънтя силния глас на Хан Ю Ри и зрителите я аплодираха - А сега, операта "Сакура" ще ви пренесе назад във времето. Ще се потопите във вълшебството на театъра, най-голямото изкуство! Насладете се на тази приказка, разказана от нашите професионални актьори! Да започваме!
След аплодисментите, музикантите засвириха приятна весела мелодия, а  плътната червеназавеса започна да се вдига нагоре.
Поех си дълбоко въздух и затворих очи, а щом отново ги отворих бях напълно концентрирана. Дойде и момента, в който трябваше да изляза на сцената. Затичах се, а светлината ме огря.
Ще успея!
Хейо!
Ето я и новата глава! Надявам се да ви е харесала! Съвсем скоро ще кача и следващата!
Saranghae!❤️