- Сонг Хуа! - виках, докато бягах по стълбите.
Тя продължаваше да ме игнорира.
- Моля те, изслушай ме! - продължавах да крещя, но тя не искаше да ме чуе - Не е това, което изглежда!
- А какво е?! - изведнъж се обърна рязко и се блъснах в нея - Ти си сгодена за престолонаследника! СГОДЕНА, ИН РА!
- Е, добре...може и да е това, което изглежда...- замислих се.
- Как може да постъпиш така?! Мислех те за умно момиче, различно от Со Ра, но се оказа по-коварна и от нея! - думите и ме нараниха.
  - Коя е тази Со Ра, че всички толкова я обсъждат?! - реших да попитам.
- Първата ми любов...- чух гласа на Санг Хьок зад себе си и се обърнах.
Ето защо винаги щом някой кажеше името и, Хьок се сковаваше и усмивката падаше от лицето му.
- Санг Хьок, как можа да се забъркаш с годеницата на престолонаследника? Micheoseo?! - обърна се към него Сонг Хуа - Дори не забеляза хората, които толкова те обичат като мен!
Това беше нещото, което най-малко очаквах да чуя от Сонг Хуа. Тя...тя го обичаше?
- Сонг Хуа...- започна Хьок и се приближи - Имаш чувства към мен?
Сълзите отново закапаха от очите ми. Как можах да съм толкова сляпа за случващото се?!
- Да...Санг Хьок-а...- и тя заплака.
- Аз...защо не ми каза до сега? - продължи, а аз стоях зад него, обмисляйки как да постъпя.
- Ти беше толкова наранен, след като Со Ра те изостави, а не исках да те притискам, при положение, че току що бяха разбили сърцето ти...- говореше през сълзи Сонг Хуа.
Тръгнах безмълвно към залата.
- Ю Ри, не се чувствам добре...- започнах, отбягвайки погледа на майката на Санг Хьок, който имаше същите очи като нея - ...мога ли да си тръгна?
- Оо, мила! Разбира се, но отвън няма карета, а няма как да извикаме сега...- започна притеснена.
- Не е проблем...ще се прибера пеша. - отговорих.
- Но сега навън вали! Ще подгизнеш, или най-лошото! Ще настинеш! - тя се замисли за нещо - Яя, Кен! Ела тук!
- Да, аджума /лельо/? - скочи от сцената момчето.
-  Вземи една от полузакритите карети и откарай Ин Ра в двореца! Не се чувства добре. - обясни му ръководителката.
- Арасо! Ин Ра, каджа /хайде; да вървим/! - последвах го към изхода на залата, но се обърнах към Ю Ри преди да изляза - Аньонг!
Пътувахме в тишина. Кен стоеше до мен, но над нас се спускаше навес, който ни предпазваше от дъжда, а той яздеше конете.
- Яя, Ин Ра, gwenchana? - процепи тишината и малко ми оставаше да избухна в сълзи.
- Всичко е толкова объркано! Времето ме притиска, а сърцето ми прави глупост след глупост, а аз не мога да го контролирам! - пелтечех през сълзи и почувствах ръката на Кен да се увива около раменете ми.
- Успокой се, Ин Ра...Виж, сега ще те разсмея! - спря каретата под едно дърво и пусна юздите.
Сложи ръцете на лицето си и ме погледна.
- Отокаджи? - заговори със сладък глас, правейки смешни физиономии - Отокаджииии? Отокаджииииииии? - на третото се засмях - Яя, виждаш ли, че стана?
- Браво на теб! - смеех се звучно.
- Айш, стана много студено...- изкоментира и взе едно одеало из под седалката и ми го подаде - Завий се да не настинеш!
- Ами ти? - погледнах го притеснено.
- Аз не съм толкова важен! Все пак не аз ще се омъжвам за принца. - усмихна ми се, но моята усмивка изчезна на секундата, в която се върнах в тежката реалност.
- Да...сватбата...- промълвих тихо, заглеждайки се в капките дъжд, разбиващи се в земята
След като пристигнахме в двореца, върнах одеалото на Кен и се запътих към стаята си, решена да премисля скорощните събития, но когато отворих вратата заварих Съл Би и Бо Ра, която беше облечена в семпло сватбено кимоно в жълто, червено и синьо. Косата и бе вдигната в интересна прическа с плитки, а гримът беше безупречен.

Ако бях на мястото на Джънг Кук, досега да съм си глътнала езика.
  Бързо се усмихнах и опитах да забравя това, което ми се случи преди броени минути.
- Айгу, изглеждаш уникално! Джънг Кук е късметлия! - приближих се и я прегърнах внимателно, за да не разваля прическата и.
- И принца е късметлия, че в Неделя ще станеш негова съпруга! - отвърна ми и се опитах да преглътна болката.
- Остава съвсем малко време! Трябва и ти да се нагласиш! - включи се Съл Би и влезе в дрешника ми, а след секунди се върна с прекрасно синьо кимоно.
Облякох го и веднага се влюбих в него!

Съл Би ми направи нова прическа, като в нея косата ми бе вдигната на висок кок. Неусетно времето мина. Бо Ра, заедно със Съл Би, отиде в стаята си, а аз останах за малко сама, обмисляйки решението си.
- Ин Ра? - повдигнах глава и видях приветливата му усмивка.
- Хак Йон-а! - възкликнах и се насилих да отвърна на усмивката му, макар от вътре да плачех.
- Искаш ли да вечеряме двамата? - предложи ми.
- Mianhae, но не мога. Тази вечер най-добрата ми приятелка се омъжва и ме покани за кума, а церемонията е само за близките. - обясних и видях как лицето му посърна.
Но щом забеляза, че го наблюдавам се усмихна.
- Поздравления за бъдещото семейство! - каза - Значи ще се видим утре сутрин? На закуска?
- Арасо! - съгласих се - Аз трябва да тръгвам! - изправихме се от леглото ми и се взрях в очите му.
Дали някога щях да го обикна толкова силно? Трябваше да опитам! Приближих се към него и целунах плахо устните му, а той ми отвърна със същата нежност. Определено между нас имаше нещо. Но бе твърде рано да го нарека любов.
- Аньонг! - разделихме се пред вратата на стаята ми и отидох в частта със работническите стаи.
- Ин Ра! Ето те и теб! - усмихна се лъчезарно Бо Ра.
- Събра ли багажа си? - попитах я и тя кимна, а след това се изправи и тръгна да излиза от стаята, като я огледа за последно.
- Знаеш ли, тази стая ще ми липсва...- промълви.
- Защо? - очудих се.
- В нея израстнах, в нея се родих, в нея загубих и омма...- за изрежда.
  - Но сега ще имаш собствен дом с Джънг Кук, в който ще отгледаш своите деца и внуци, и пра внуци и т.н. - припомних и.
- Да...- прехапа устната си - Ще бъда щастлива...нали? - погледна ме.
- Естествено! Иначе ще отрепя Джънг Кук с голи ръце! - и двете се засмяхме - Сериозно, сигурна съм, че той ще те обича с цялото си сърце и ще те направи най-щастливата жена на този свят!
  - Надявам се...- усмихна се и затвори вратата.
Благородно и завиждах. Тя се омъжваше за човека, който обичаше до полуда и беше толкова щастлива, докато моето сърце продължаваше да се опитва да се раздели на две.
Защо ми беше да се случва всичко това?
  Дъждът бе спрял и сега малки капчици вода украсяваха тревата около езерото Хак Йон, като малки звезди. Там имаше малка арка от цветя. Бащата на Бо Ра също бе дошъл и се усмихваше през сълзи от щастие. До него разпознах силуета на Санг Хьок. Под арката стояха Джънг Кук и отец.
Бо Ра застана пред него и той се усмихна.
- Уникална си! - промълви, а тя се изчерви леко.
Размениха клетвите си, извършиха ритуалите, а накрая в свитъка-документ за техния брак се подписахме аз и Санг Хьок.
След това се целунаха.
И двамата бяха на седмото небе от щастие.
- Поздравления! - прегърнах ги.
- Благодаря! - отвърнаха ми.
Багажът им бе нагласен и качен в карета, водена от 4 коня.
- Ще ми липсваш! - проплака бащата на Бо Ра, докато я прегръщаше.
- Яя, аппа не плачи! - скастри го, но тя също се разплака.
- Как да не плача? Малкото ми момиченце се омъжи и си тръгва от мен! - говореше възрастният човек.
- Ще ти изпращам писма! Обещавам! - изтри сълзите му нежно.
- Saranghae! - каза й.
- Nado saranghae! Anyonghaseyo /сбогом/, appа! - и го целуна по бузата, а след това се насочи към мен - Толкова много ще ми липсваш! - прегърна ме силно.
- Спокойно, нали ще си пишем? А и някой ден ще ми дойдеш на гости, арасо? - погалих я по гърба.
- Разбира се! - засмя се - Аньонгха...
- Не! - прекъснах я - Аньонг!
Тя кимна и се отдръпна от мен, отстъпвайки на Джънг Кук, който тъкмо бе приключил разговора си с Хьок.
- Искам да ми обещаеш, че ще се грижиш за нея и никога да не я нараняваш! - казах му - Иначе не отговарям за последствията!
- Обещавам! И не само от страх, че няма да оживея след това! - засмяхме се - Аньонг!
Двамата се качиха в каретата и потеглиха. След като стигнаха до пристанището, щяха да се качат на кораб за Франция и да заживеят в столицата. Бо Ра постоянно ми говореше за Париж. Една от най-големите и мечти бе да облече някоя от пищните им рокли с кринолин, може би да сложи и висока бяла перука. Сигурно там всичко бе много бляскаво и пищно. Всичко, което исках бе двамата да са щастливи заедно.
- Ин Ра...- забелязах, че бащата на Бо Ра си бе тръгнал, а Санг Хьок държеше ръката ми.
- Буе? - попитах го.
- Трябва да поговорим! - продължи.
- Говори! - подканих го.
- Ще предложа брак на Сонг Хуа...- думите му се забиха като стрела в сърцето ми и го разбиха на хиляди парченца.
- Б-буе? - промълвих шокирано.
- Искам да се отърся от чувствата си към теб, но това няма да стане, докато не се опитам да се влюбя в друга, а...Сонг Хуа има чувства към мен и...и е прекрасен човек! - обясняваше ми, но сякаш едва чувах думите му - Точно по тази причина ще и предложа брак утре след спектакъла. Не мога да продължавам повече така! В неделя ти ще станеш съпруга на принца, а аз? Ще си остана сам, с безнадежната любов към теб! Не мога да живея така, Ин Ра! - всяка дума бе като стрела, пробождаща ме отново и отново, убивайки ме малко по малко.
- Но аз те обичам...- проплаках.
- Но не можеш да бъдеш моя...- отговори ми - Утре на спектакъла...тогава ще бъде последната ни целувка! След това ще забравим един за друг и ще продължим напред!
- Не съм способна на това, Санг Хьок! Ти също не си и го знаеш! - извиках.
- Може и така да е! Но ще направя невъзможното, за да те забравя, защото тази любов...само ме наранява! Изяжда ме отвътре, защото е толкова грешна! Не искам да обичам чужда жена, а Сонг Хуа...смятам, че ще я обикна някой ден! - не можех да слушам повече.
- Замълчи! Моля те! Просто замълчи и си върви! - прекъснах го и го погледнах.
Той се обърна и тръгна напред, а аз изчаках да се изгуби от погледа ми преди да се свлека на земята и да заридая силно. Сърцето ми, макар и разбито, биеше силно в гърдите ми и всеки един удар ми нанасяше болка.
Защо не можех да продължа напред? Защо ми беше толкова трудно?! Толкова ли безсилна бях?
Как можеше да очаква от мен да го забравя? Как се забравя такава голяма любов?! Възможно ли е такова нещо?
Чувствах се ужасно и заради Хак Йон. Правех всичко зад гърба му и го предавах. Аз съм ужасен човек! Точно затова заслужавам такъв труден живот!
Трябваше да обикна Хак Йон! И точно сега се сетих за най-лудото нещо.
Изправих се и тръгнах решително към двореца. Качих се на етажа със стаите ни и подминах своята. По някаква странна причина нямаше стражи пред стаята му. Почуках силно, въпреки късния час.
Скоро вратата се открехна и влязох.
- Ин Ра? Мислех, че...- започна Хак Йон, но аз го прекъснах, впивайки устни в неговите.
Той отвърна на настойчивата ми целувка, но след малко се отдръпна от мен.
- Станало ли е нещо? - попита ме.
- Просто ме целуни...- прошепнах и устните но отново се сляха.
Исках да излея всичката си болка и да я заменя с друго.
Тръгнах към леглото, докато се целувахме и паднах на него, а Хак Йон върху мен.
Тогава започнах да отвързвам колана на кимоното му.
- Ин Ра, какво правиш? - отдръпна се стреснато от мен.
- Нещо, от което имам огромна нужда...- отговорих.
- Но сватбата още не е минала...- започна.
- Казваш, че съм твоя. Направи ме твоя! - знаех какъв ефект ще имат думите ми върху него.
- Сигурна ли си? - попита за последно.
- Повече от сигурна! - отвърнах и отново впих устни в неговите.
Вече сами можете да се сетите какво се случи през остатъка от ноща.
Хейо!
Ето я и новата глава! Надявам се да ви харесва и се изморих да повтарям едно и също. Съвсем скоро ще публикувам следващата глава!
Saranghae!❤️