Отделихме се на секундата един от друг и той се изправи, оправяйки разрошената си коса.
- Омма...аз...g-gwenchana? - заговори, докато се превеждах в нормален вид.
- Просто исках да поговорим, но виждам, че си зает сега...- започна, подсмихвайки се.
- Ам, Хак Йон-а, аз ще си вървя. - включих се, като тръгнах към вратата със зачервено от срам лице.
- Ин Ра, какво ще кажеш утре сутрин да изпием по един чай в градината? - предложи ми майка му и замръзнах на място.
- Д-добре? - промълвих и отворих на бързо вратата - Аньонг! - и излязох на бегом, връщайки се в стаята си.
- Аньонг! - поздрави ме Съл Би, но аз я игнорирах и се пльоснах на леглото - Gwenchana?
- Кралицата. - промълвих задъхано.
- Какво е станало? - седна до мен на леглото.
- Ами...- как да и обясня, че майката на Хак Йон ни е хванала, докато се целуваме?
- Не е важно...- отговорих вместо това и отидох да седна пред огледалото, като започнах да разплитам плитката, която ми направиха по-рано днес.
А после се заех с измиването на грима.
- Ин Ра...- започна приятелката ми - Днес едно момиче те търсеше...
- Буе? Кой? - завъртях се очудено.
- Юн Бо Ра. - отговори Съл Би и се изправих.
Съвсем бях забравила за нея.
- И какво стана? - подканих я да продължи.
- Казах и, че не си тук. Сега се грижи за Джон Джънг Кук в лечебното крило.
Косата ми беше разплетена и рошава, а лицето ми мокро, но нищо не ме спря да излетя от стаята и да се затичам към лечебното крило.
Как можах да забравя за тях?! Трябваше да видя в какво състояние е Джънг Кук преди много време!
- Госпожице Чои? - изненада се един от стражите.
- Искам да вляза! - веднага казах.
- Но сега е късно и...- обади се другия и тогава толкова се изнервих, че хванах и двамата за дрехите, приближавайки ги към лицето си.
- Казах, че искам да ВЛЯЗА!!!- извиках и те се стреснаха, а тогава се сетих с какво да подсиля думите си - Или искате принца да се ядоса?
- Няма нужда, госпожице Чои! Заповядайте! - отвориха вратите и се дръпнаха от пътя ми.
- Ин Ра! - извика Бо Ра, като ме видя и се хвърли в прегръдките ми - Липсваше ми!
- И ти на мен! - зарових глава във врата и, а след като се отдръпнахме една от друга, погледнах към едно от леглата, където Джънг Кук си почиваше с превързана ръка и насинено око - Как е той?
- Възстановява се, но при побоя са му счупили ръката и няколко ребра. - обясни ми най-добрата ми приятелка.
- Ужасно! - възкликнах, слагайки ръка на устата си.
- Ин...Р-Ра? - чух тихият му глас и двете се приближихме към леглото - К-къде се изгуби?
- Доста неща се промениха...- сложих ръка на неговата.
Той ми беше като брат!
- Бо Ра ми каза, ч-че си сгодена за п-принца...- закашля се - Аз съм виновен за в-всичко! - сълзи се застичаха по лицето ми - А-ако не бях направил тази г-глупост сега нямаше да си принудена да бъдеш негова съпруга! Ин Ра, m-mianhae...
- Кук! Стига! - нахока го Бо Ра.
- Бо Ра е права! - подкрепих я - Аз сама избрах този път! А и не е толкова лошо...все пак...- насилих се да се усмихна - пред теб стои бъдещата принцеса, а след това и кралица на кралството Ча.
- Наистина ли си щастлива? - и аз не знаех отговора на този въпрос.
Но не исках да се обвинява.
- Да, Джънг Кук...- усмихнах се.
- Значи мога да напусна Корея без гузна съвест. - отпусна се.
- Чакай малко, как така ще напускаш Корея? - Бо Ра проплака.
Бях сигурна, че между тях се случва нещо.
- Яя, вижте колко късно стана! Аз ще си вървя. - изправих се и тръгнах към врата - Аньонг! - и излязох, тръгвайки към стаята си.
***Г.т. Бо Ра***
- Бо Ра...- Джънг Кук дръпна ми, когато Ин Ра излезе и ме приближи към себе си.
- Не ме боросвай! Не ми каза, че възнамеряваш да заминеш... - изправих се и застанах пред прозореца, скръствайки ръце.
Тишината се проточи твърде много и се обърнах.
- Омо! - възкликнах, слагайки ръце на устата си шокирано.
Джънг Кук стоеше пред мен на коляно, държейки дървена кутийка с красив пръстен, с малка перла.
- Искам да замина, но не сам, а с теб, така че...- прочисти гърло - Юн Бо Ра, ще ми окажеш ли честта да станеш моя съпруга и да заминеш с мен?
Никой не знаеше, дори Ин Ра, но аз обичах Джънг Кук! И дори не се замислих за отговора си.
- Да! - отговорих, а той се усмихна, взе пръстена от кутийката и го сложи на показалеца ми, а след това се изправи и ме прегърна.
- Бо Ра...saranghae! - прошепна в ухото ми.
Отдръпнах се леко от него, погледнах го в очите, после повдигнах ръката с пръстена и се взрях в нея, а след това целунах Джънг Кук.
- Nado saranghae, Джънг Кук...
***Г.т. Ин Ра***
- БУЕ?! - изплюх чаят си.
- Яя, Ин Ра! Принцесите не плюят! - скастри ме Бо Ра.
Рано сутринта тя пристигна в стаята ми и седнахме да си поговорим, като пиехме чай.
- Ти ми сервираш изведнъж, че с Джънг Кук не само ще заминете заедно, ами и ще се жените! Как очакваш да реагирам? - защитих се, а после въздъхнах.
Това беше добра новина!
- Та кога ще е сватбата? - попитах я и пак повдигнах чашата си с чай.
- Ами...тази вечер - чаят ми отново излезе навън - Ин Ра! Сериозно, научи се да не си плюеш чая!
- Тази вечер? - погледнах я - А кога ще заминавате?
- След сватбата. - отговори ми.
- И няма да сте тук за моята сватба? - натъжих се.
Имах нужда от нея.
- Mianhae, Ин Ра, но трябва да заминем. - извини ми се.
- Спокойно, не се сърдя...все пак това е един от най-важните моменти! - усмихнах се, но после се сетих за нещо - А не ви ли трябват кумове?
- Ами вече помислихме за това...- започна Бо Ра - Искаме ти да си ни кума. Съгласна ли си?
- Естествено! - прегърнах я - А кой ще е другия?
- Джънг Кук е много благодарен на Хан Санг Хьок, че се намеси онзи ден, но иска да му се реваншира за случилото се и...ами той ще е кумът...- айш...сега и там ще се натика...
И изведнъж си спомних нещо.
- Бо Ра! Трябва да се наглася! След малко трябва да пия чай и с кралицата! - изправих се - Съл Би!
Момичето се появи начаса.
- Какво има? - попита.
- След малко ще пия чай с кралицата. - отговорих и тя веднага влезе в дрешника, издирвайки подходящо кимоно.
- Искам да помогна! - обади се Бо Ра и я последва.
Двете избраха синьо кимоно с лилави ръкави. Облякох се и седнах Съл Би да ми направи прическа.
- Айгу, тази прическа е невероятна! - възкликна Бо Ра.
- Джинджа? - изненада се Съл Би.
- Да! Ще ми направиш ли после и на мен? Днес ми е сватбата...
- Буе? - очуди се новата ми приятелка - Защо не каза по-рано? Не прическа, ами и грим ще ти направя!
След като бях готова се обърнах към двете и ги прегърнах.
- Аньонг! - казахме си и излязох Пт стаята, оставяйки ги да си говорят за приготовленията.
- Госпожице Чои? Готова ли сте за чая с нейно Величество? - попита ме стража до вратата и след като кимнах ме поведе към градината.
- Ин Ра! - възкликна кралицата и ме изненада, като ме прегърна - Как си?
- Добре, ваше Величество! - поклоних се.
- О, моля те! Просто Хин Гоя! - поправи ме - Е, няма ли да седнеш?
Усетих се и седнах внимателно на стола.
- Та скоро е сватбата ти със Хак Йон...- започна - А приготовленията дори не са започнати.
- Исках да поговорим за това. Възнамерявам да започна с тях след спектакъла утре вечер. А определено ще имам нужда от вашата помощ и преценка. Понеже не разбирам много от такива изискани събития...- усмихнах се.
- Яя, защо изобщо питаш? Разбира се, че ще помогна! - зарадва се.
Говорихме си за много неща. Кралицата, т. е. Хин Гоя се оказа страшно забавен човек. И бях много щастлива, че си допадаме.
След това отидох в оперния театър и на вход видях Санг Хьок, който държеше малък пергаментов лист в ръцете си и четеше.
Реших да не го заговарям и тръгнах напред, но той ме заговори.
- Защо този Джънг Кук ме кани за кум на сватбата си? - попита ме.
- Иска да ти се отблагодари, че го защити онази нощ. - отговорих просто.
- А ти ще бъдеш ли там? - продължи да пита.
- Да. - отговорих и влязох в залата.
- Деца, ето ви и вас! - заговори Хан Ю Ри весело.
- Аньонг! - поздравих я - Другите момичета в съблекалнята ли са? - щом жената кимна се запътих към съблекалнята.
- Ин Ра! - Сонг Хуа ме прегърна като влязох - Аньонг!
- Някой е много весел днес? - засмях се - Къде са другите? Станало ли е нещо?
- Да! Ела да видиш! - и тя ме поведе по коридора.
После слязохме по стълбички, водещи към подземен етаж.
- Аньонг! - поздрави ме Хонг Бин и отвори вратата до себе си.
Влязох вътре и първото, което видях бе химна на театъра издълбан в бял камък, изпъкващ на стената. А след следващото замръзнах на място. По стените бяха закачени уникални портрети, осветявани от полилея на тавана. Погледнах първия. Под него пишеше Хан Ю Ри - и на него бе нарисувана нашата ръководителка.
След това бяха наредени портрети на Рави, Хонг Бин, Бо Ми, Зуни, Хьону и още много други, като постепенно стигнах до друг портрет
- на Санг Хьок. На него той се усмихваше лъчезарно и гледаше на дясно. Изглеждаше влюбен. Тогава погледнах в посоката, на която гледаше и видях себе си, усмихвайки се към него.
- Харесват ли ти? Направих ги едновременно. - някой сложи ръка на рамото ми и се обърнах.
- К-Кен...ти ли ги нарисува? - попитах го.
- Да! Когато не съм на сцена, рисувам. То ми е нещо като втора страст. Говорих с Хан Ю Ри за идеята и тя я хареса. Решихме да я наречем...- започна.
- Хей! Елате да видите! - чухме гласа на Бо Ми и излязохме от стаята. Тя повдигна фенера си със свещ и освети златни букви на стената, изписващи надписа "Свещенна зала на славата".
- Надявам се, че всички харесахте изненадата! - чух гласа на Хан Ю Ри и се обърнах.
- Удивително е! - възкликна Зуни.
- Тази зала е нашето съобщение към бъдещето! Ще остане завинаги и тогава бъдещите поколения артисти, които ще играят тук, ще знаят кои са били първите хора, представили се на сцената на този театър! - думите и ме караха да се замисля.
Дали някой ден, след векове някой ще види моя портрет и ще се опита да разбере как съм живяла? Дали и на този човек ще му е трудно да избере кого обича, като мен?
- Хайде да се качваме! Днес е последната ни репетиция преди спектакъла! - думите на ръководителката ме изкараха от мислите ми.
С момичетата се върнахме в гримьорната, облякохме костюмите и се върнахме на сцената. Всички бяхме готови! Знаех репликите и ариите си на изуст, а действията минаваха едно след друго и всичко беше перфектно, докато не дойде сцената, в която трябва да целуна Санг Хьок. Говорех трудно и се опитвах да избягвам погледа му. И тогава дойде момента, в който трябваше да се целунем. Той се приближи, усещах дъха му върху устните си и ми ставаше топло.
- Не мога! - отдръпнах се и слязох от сцената, влизайки в залата на славата. Затворих вратата след себе си и седнах в един ъгъл, а сълзите се стичаха по лицето ми.
Не можех! Ако го целунех, чувствата ми никога нямаше да изчезнат! Защо ми действаше по този начин? Не можеше ли просто да го намразя?! Исках да обичам Хак Йон! ТРЯБВАШЕ да обичам Хак Йон! Ами ако никога не успея да забравя Санг Хьок?!
- Защо все на мен?! - изкрещях на глас и отново зарових глава в коленете си.
- Ин Ра...- чух болезнено познатия му глас и усетих ръката му върху своята.
- Махни се! - изкрещях, отблъсквайки го - Махни се от мен! Махни се от живота ми! Махни се от сърцето ми!
- Успокой се...- започна.
- Защо ми причиняваш всичко това?! Защо се появи в живота ми?! Защо трябваше да го съсипваш?! - виках като обезумяла - Мразя те! Мразя те! МРАЗЯ ТЕ!!! - усещах как се давя в сълзите си.
- Ин Ра...моля те, чуй ме! - Хьок хвана ръцете ми - Погледни ме!
Колкото и да се противях, той държеше здраво ръцете ми и ме накара да го погледна.
- Санг Хьок...искам да те забравя. Искам да обикна Хак Йон, но...не мога...толкова в трудно! - заплаках още по силно заравяйки лице в гърдите му.
- Мислиш ли, че на мен не ми в трудно?! Мислиш ли, че ми е лесно да гледам как всички ти задават въпроси за сватбата ти с човека, който ненавиждам?! Знаеш ли колко ми е тежко, да знам, че наближава деня, в който ще те видя в булчинско облекло и ще осъзная, че няма да си моя съпруга, а негова? Дали ще мога да преглътна всичко и да го скрия зад маската на ролята, която трябва да изиграя на спектакъла за сватбата ти?! Всичко това ме убива! И знаеш ли защо?! Защото те обичам! И не мога да преглътна чувствата си, по какъвто и начин да се опитам! - след тези думи той впи жадно устните си в моите и тогава всичката болка и тъга, която задържах в себе си изчезна.
Обичах го! И знаех, че каквото и да направя, никога няма да го забравя!
- Ин Ра...- чух нечий глас и се отдръпнах от Санг Хьок моментално.
Сонг Хуа стоеше на вратата, гледайки ни шокирано -...вие...сте заедно? - една сълза се търкулна по бузата и - Но ти...изневеряваш на принца?
Какво за Бога сторих?!
Хейо!
Ето я новата глава! Надявам се да ви харесва, а ако е така знаете какво да правите!
В тази глава искам да отделя внимание на тема , много важна за мен. Колкото и да обичам К-Поп имам и други любими изпълнители, а наскоро един от тези изпълнители загуби живота си по изключително трагичен начин.
На 10.06.2016 Кристина Грими бе застреляна 5 пъти с пистолет, след концерт в Орландо, Флорида, докато раздава автографи. Шокирана съм както и ужасена, че един невероятен талант, който тепърва се развиваше си отиде на 22-годишна възраст. Беше всеизвестно, че певицата изповядва Християнската религия и се смята, че това е бил един от мотивите на убиеца да извърши престъплението. По-малко от денонощие по-късно в същия град се случи масов разстрел в местен гей клуб, като жертвите надхвърлят 50, от човек изповядващ ислямската религия. Не мога да разбера, защо се случва всичко това! Вярно, всеки с разбиранията си, но да убиеш човек заради религията, която изповядва или заради сексуалната му ориентация е откачено. Та нали всяка религия изповядва едно и също, но по различни начини и с различни имена. Нима религията проповядва да убиваш? Толкова атентати и престъпления все по тази причина. Защо? От кога религията проповядва да отнемаш живот?! И в днешно време човек е свободен да бъде такъв, какъвто е, ако ще и гей, и нямаме право да отнемем живота му заради това! Уморих се от тези трагедии! И е глупаво тези хора, които са способни да убият човек да избират като мотив религията му или ориентацията му! Всъщност въпроса не е до религията, а до човека, който смята, че я изповядва и разбира по друг начин проповедта и! Аз не знам за религия, която да проповядва да убиваш! И съм дълбоко разочарована, че хората вече трябва да се страхуват каква религия изповядват или каква ориентация имат! Кога изгубихме свободата си? Кога станахме толкова кръвожадни, за да започнем да убиваме за такива нормални неща?
Извинявам се на всички, които не са на мое мнение, но просто почувствах, че трябва да поговоря на тази тема.
R.I.P. Christina Grimmie