Днес трябваше да репетирам с костюм. След като с Хак Йон се сдобрихме, той прояви желание да ми помогне с репликите, макар да не беше особено доволен от това, че трябва да се обяснявам в любов на Санг Хьок и да го целувам, но след малко се успокои. Може да се каже, че вече знаех горе-долу репликите си, но ариите все още звучаха покъртително зле. Хак Йон отново и отново ми свиреше тоновете на сопрана, но гласът ми упорито продължаваше да звучи фалшиво. Вечерта ако ми останеше енергия пак щяхме да се занимаваме с ариите, но след целувката забелязах, че Хак Йон беше много щастлив. Очите му отново блестяха. И имах чувството, че там дълбоко под чувствата ми към Санг Хьок се зараждаха нови, но към принца. Беше търпелив, мил, но и честен.
По обяд каретата спря пред оперния театър и на входа се засякох със Сонг Хуа. Сега косата и беше кафява и лицето и не беше бледо, а тя беше облечена в нежно лилаво кимоно.
- Аньонг! - поздравих я и я прегърнах.
- Аньонг! - отвърна на прегръдката ми - Яя, някой е в много добро настроение днес! - подкачи ме.
- Стига си клюкарствала, ами да влизаме вътре, че Хан Ю Ри няма да ни се зарадва ако закъснеем! - побутнах я към оперния театър.
- Аньонг! Какво става? - присъедини се към нас и Бо Ми, която имаше черна коса.
- Днес ще репетираме сцените с Ин Ра! - информира я Сонг Хуа.
- Значи пак трябва да си оцветя косата в синьо? - въздъхна - Знаеш ли колко трудно се отмива синия прашец?
- Нищо ви няма! - появи се Рави - Не знаете на мен колко ми е трудно!
- Яя, Рави! Стига глупости! Та ти си задница на кон! Нямаш реплики за учене или арии за пеене! - от някъде изникна и Ми На - Хайде тръгни ти да си боядисваш косата с листа на прах и ще те видим!
- И моята роля не е лесна! Знаете ли колко е трудно цял ден да пълзиш под дебелата наметка, докато върху теб седи човек? - защити се и го погледнах.
- Яя, ти тежка ли ме наричаш?! - сопнах сe - Ти пък да знаеш само колко синини имам заради теб! Едва не ми счупи нещо от толкова падане!
- Не подценявайте ролята на коня! Вече ме боли и гърлото от толкова цвилене вчера! - включи се Хьону.
  - Да не мислите, че е много лесно да пееш във въздуха? Вчера Хонг Бин ми беше пристегнал прекалено много въжетата, а после взе и че ги изпусна ДВА пъти! - обади се Сонги.
- Все още усещам аромата на краката ти, Сонг Хуа... - вмъкнах.
- Защо вие не се покачите там горе да дърпате въжетата? - появи се Хонг Бин - Сонг Хуа, не се оплаквай ами вземи да отслабнеш малко! А и вчера изтървах въжетата, понеже Лео ми изкрещя по тръбата! Едва не оглушах!
- Яя, не съм аз виновен, че така и не се научи кога да я дърпаш нагоре и кога да я спускаш надолу! - развика се Лео, увеличавайки големия брой на групата.
- Айш, Лео! Намали малко децибелите! - чух гласа на моя "брат" Кен и всички се засмяхме, понеже през повечето време самия Лео ни крещеше същото.
Докато влизахме в залата всички си говорехме на висок глас на какви ли не теми.
- ТИХО! - извика някой много силно и спряхме на място, взирайки се в ядосания Санг Хьок - Чувате се още от входа! Дори музикантите не се чуват от вас! - всички мълчаха и гледаха неудобно, а моят поглед беше впит в този на Хьок.
Днес беше мноооого раздразнителен.

- Какво не му е наред? - зачуди се Сонг Хуа, докато влизахме в женската гримьорна.
Тя извади голяма дървена кутия с бял прашец в нея и голяма гъба, която топеше в праха и с потупване нанасяше по косата си.
- Сигурно е станал на криво. - предположи Бо Ми, следвайки примера и, само че в нейната кутия имаше син прах - Като се ядоса е по-зле и от майка си.
- Не знам, но мисля, че днес тепърва започва да ни се кара. Като е започнал вече така, през целия ден няма да млъкне. - обърнах се към Зу Ни, която оцветяваше косата си в зелено - Ин Ра, след малко трябва да ти сплета косата. Но първо върви да вземеш костюма си от стаята зад сцената. С панталон и кимоно - броня със син колан. Мисля, че вчера Ри Янг я прекрои, за да ти е по мярка.
- Арасо! - кимнах и излязох от гримьорната.
Намерих стаята и влязох. Тук беше доста тъмно и се осветяваше само от малко фенерче с догаряща свещ, висящо от тавана.
Забелязах, че не съм сама. Тук беше и Санг Хьок. Реших просто да си взема костюма и да си тръгна.
Де обаче всичките ми планове да протичаха, както аз исках.
-  Ин Ра? - обърна се към мен.
- Идвам за костюма! - поясних кратко и щом го намерих го взех и тръгнах към вратата, но Хьок ме хвана за ръката.
- Трудно е...- промълви и се обърнах почервеняла.
- Кое е т-трудно? - попитах.
- Да стоя далеч от теб...- след тези думи се приближи и усещах дъха му по устните си, но тогава направих нещо, което изненада дори мен самата.
Отблъснах го.
- Ти сам каза, че трябва да забравим един за друг, нали? И аз се съгласих с решението ти! Сега и ти го спази и извън сцената стой далеч от мен! - развиках му се, а той се сепна и замълча, което беше удобен момент за мен да напусна стаята.
- Айгу, момчета! - говорех под носа на път за гримьорната.
- Намери ли костюма? - попита ме Зу Ни, чиято дълга коса беше оцветена в зелено, а тя носеше лека зелена рокля, по която бяха закачени много листа и цветя.
Тя би трябвало да е духа на земята.
  Бо Ми беше този на водата.
Сонг Хуа на въздуха.
А Ми На на огъня.
В операта се разказваше как принцесата войн тръгнала на пътешествие по света, за да намери лековитото черешово дърво, но стихиите я насочвали винаги в различна посока и и пречели да стигне до целта си.
С помощта на Ми На, която тъкмо се  бе оправила, облякох костюмът, но бронята ми беше леко тежка.
- Седни да те сплета! - Зу Ни ме подкани към стола и развали прическата, направена ми от Съл Би. Разреса нежно косата ми и започна да я сплита в рибена кост, която накрая остави да се спуска от лявата ми страна.
  Бо Ми промени грима ми и скоро и петте бяхме готови.
Отидохме до сцената, където другите разговаряха с Хан Ю Ри.
- Ето ви и вас, момичета! - възкликна тя - Музикантите настроиха инструментите, така че можем да започваме с репетициите.
Нека започнем с първо действие!
В него участвахме аз и Кен. Декорът беше нагласен. Отзад имаше дълго платно, по което беше изрисуван задния фон, а по две момчета ги въртяха от двете страни.
Аз и Кен се качихме на сцената и репетицията започна. (Ще разберете каква е операта в главата с представлението!😉)
  Постепенно стигнахме и до трето действие, където трябваше да играя със Санг Хьок. Учудващо за мен се справях много добре.
  Прибрах се в двореца в добро настроение и незнайно защо пълна с енергия. Видях принцът по коридора и тръгнах към него.
- Хак Йон! - извиках и се прегърнахме.
- Как мина днес? - усмихна се.
- Мноого добре. - отговорих.
- Успя ли да се справиш с ариите? - предложи ми ръката си и аз я поех, като тръгнахме по коридора.
- Да! Справих се с всичко, благодарение на помощта ти. - отвърнах.
- Радвам се, че съм помогнал. Ще репетираме ли пак тази вечер? - погледна ме и кимнах.
- Сине? - обърнахме се и видяхме кралицата - Всичко наред ли е?
- Да, омма. - отговори.
- Няма ли да дойдете на вечеря? - попита, усмихвайки се.
Хак Йон ме погледна несигурно, а аз кимнах.

- Ин Ра...- повдигнах глава, докато ядях към кралицата - Разбрах, че в други ден ще участваш в спелтакъла за откриването на оперния театър. Ще ни разкажеш ли малко за какво се отнася операта?
Оставих внимателно клечките и я погледнах, прочиствайки гърло.
- Озаглавена е като "Сакура"/ "Черешовото дърво"/. Разказва се за принцесата войн Сакура, която се впуска в пътешествие по света, за да намери вълшебното черешово дърво с лечебни свойства, за да спаси живота на тежко болният си брат. - започнах да разказвам.
- Айгу, звучи интересно! - възкликна кралицата - А ти ли ще играеш ролята на принцесата? - кимнах - Това е прекрасно! Нямам търпение да гледам операта!
- А какво още се случва в операта? Не вярвам да няма и романтична страна...- обади се краля и усмивката падна от лицето ми.
- По пътя си принцесата среща рицарят Лий Чанг и се влюбват... - отговори вместо мен Хак Йон.
- И кой ще играе ролята на този рицар? - забелязах какво се опитва да постигне краля.
- Хан Санг Хьок.- отвърнах.
Бащата на Хак Йон се усмихна.
- Това не беше ли онзи нещастник, който освободихме? - продължи кралят.
- Да, аппа...- Хак Йон наведе глава, а след това стана от стола си - Аз се нахраних. Аньонг! - и излезе от трапезарията.
- Аньонг! - казах на бързо и го последвах  по коридора - Хак Йон!
Продължи да върви напред, без да ме поглежда.
- Яя, почакай! - кимоното ми пречеше да тичам.
Той влезе в стаята си и след като го последвах вътре затвори.
Излезе на терасата и се подпря на перваза, наблюдавайки нощното небе.
- Хак Йон...- сложих ръката си върху неговата и той я стисна - Защо се разстрои така?
- Защото аппа пак го прави. Намеква колко съм слаб...- заговори и ме погледна.
- Но това не е вярно! - преместих ръката си на бузата му.
- Той очаква от мен да се разгневя и да ти забраня да целунеш Санг Хьок на представлението, но аз няма да го направя, понеже това е просто театър и ти имам доверие. - думите му предизвикаха смесени чувства у мен.
Хем бях щастлива, че ми вярва, хем се чувствах гузна за чувствата, които се опитвах да преодолея към Санг Хьок. Вярно, целувката беше просто част от спектакъла, но можех ли да убедя себе си, че няма да бъде истинска? Знаех, че Хак Йон щеше да се натъжи. А той далеч не ми беше безразличен. Усещах, че някъде дълбоко в себе си аз имах чувства към него и те ставаха все по-силни.
Със Санг Хьок се разбрахме да забравим за случилото се между нас. И беше крайно време да взема на сериозно случващото се. В Неделя щях да стана съпруга на Хак Йон, както и принцеса на кралството Ча.
- Ин Ра? - той ме извади от мислите ми и го погледнах - Къде се отнесе?
- Замислих се за нещо. Сватбата ни е след 4 дни. Започнато ли е планирането? - усмихнах се и като че ли той започна да забравя за случилото се с краля.
- Аня. Аппа смята, че сватбата не е токова важна...- тези думи ме вбесиха.
Знаех защо го е казал. Защото не очаква да се омъжа за сина му наистина. И сега щях да му покажа на какво съм способна.
- Как може така? - повдигнах вежда и май Хак Йон се стресна - Та сина му се жени!
- И омма му каза същото...- отвърна ми и погледна надолу.
Повдигнах главата му, така че да ме погледне в очите и се усмихнах окуражаващо.
- Тогава по-добре кралицата да запретне ръкави, защото аз искам много голяма и пищна сватба. - казах.
Всъщност предпочитах да е семпла, но исках Хак Йон да разбере, че макар и бракът ни да е уреден, сватбата беше много важна за мен. И исках просто да бъде щастлив.
- Джинджа? - очите му се разшириха от изненада.
- Да.- отговорих и той ме прегърна силно и ме завъртя във въздуха.
  - Яя, Хак Йон-а, колко пъти съм ти казвала да не ме вдигаш? - попитай през смях.
- Но е забавно! - отвърна ми, докато ме въртеше.
- Айш, вие ми се свят! Ще ме изтървеш! - пищях.
- Аня, много си лека. 
- Рави е на друго мнение... - изведнъж годеникът ми ме остави на земята и усмивката му изчезна.
- Кой е Рави? -  попита ме.
- Един кон...
- От кога конете говорят?
- Всъщност той е задница на кон.
- И те от кога говорят?
- От както хората трябва да играят ролята на кон в театъра. - засмях се.
- Яя, Ин Ра! Изкара ми акъла! - и той се засмя.
- Айгу, ти на мен ли ще се караш? - и тогава мозъка ми прещраква в режим "детинщини" - Сега ще видиш ти! - и започнах да го гъделичкам.
- Омо, като дете си! Стига! Гъдел ме е! - викаше, докато се смееше.
- Ами така става, като ми се караш! - отговорих и той започна също да ме гъделичка - Яя Хак Йон-а!
Изведнъж се спънахме в леглото и паднахме на него, като аз бях върху него.
- Имам чувство за деца вю. - засмя се принцът.
- Помниш ли какво стана последния път, когато се озовахме в тази позиция? - повдигнах вежди.
Изведнъж той се прекатури и сега аз бях отдолу. Пак ми стана топло и се изчервих.
- В тази позиция ли? - попита тихо.
  Кимнах и очите ми се взряха в неговите. Бяха толкова красиви.
Забелязах, че те се насочват към устните ми, а после се връщат пак на очите ми.
- Може...- прекъснах го насред въпроса му като го целунах.
Обвих ръцете си около врата му, а той своите лицето ми.
- Хак Йон-а...- чух нечий глас и погледнах към вратата, където кралицата стоеше замръзнала на място.
Хейо!
Ето я и новата глава! Извинявам се за забавянето, просто бях малко заета. Надявам се главата да ви е харесала, а ако е така знаете какво да правите!😉😊
Очаквайте съвсем скоро следващата глава!
Saranghae!❤️