- След като вече показахме значението на изкуството на театъра на Ин Ра, нека се залавяме за работа! - усмихна се Хан Ю Ри и ме побутна към сцената и едвам не ме блъсна в Санг Хьок, който гледаше нещо зад завесите.
Щом се усети се обърна и ме погледна, лицето му се позачерви, но след секунди той ме избута и влезе зад сцената.
- Какво ли му става? - чух гласа на Сонг Хуа до себе си и се стреснах.
- Я ми кажи, ти каква роля играеш? - попитах я.
- Аз съм...призрааааак! - извика шепнейки (Възможно ли е това?) и вдигна ръце заплашително.
С Бо Ра определено щяха да се харесат.
- Като те гледам как се появяваш и изчезваш добре ще си изиграеш ролята. - казах и.
- Нали? От месец насам се уча да се движа безшумно. Веднъж стреснах Кен и...ами...- замлъкна.
- И? - подканих я любопитно да продължи.
- Ами той взе, че припадна. - като чух това изпаднах в истеричен смях.
- Какво пропуснах? На какво се смеете? - изведнъж някой сложи ръце на раменете ми и подскочих за втори път.
- Яя, Рави! Клюкарка такава! Ще докараш инфаркт на момичето! - сопна му се новата ми приятелка.
Той ме погледна тъжно и сви устни.
- Mianhae... - каза с тънък глас и не можах да не се разсмея при тази гледка.
- Яя, звуковите ефекти! Намалете децибелите! - провикна се някой.
- Айгу, Лео! Стига! Не се ли умори от тази тишина? - появи се някакво момиче с...тя пък...защо има синя коса?
- Здравей! Аз съм Парк Бо Ми. - приближи се до мен и ме прегърна.
- Ин Ра...а твоята роля каква трябва да е? - попитах леко скептично.
Момичето се засмя звучно.
- БО МИ! - извика Лео.
- Яя, казваш на мен да съм по-тиха, пък пищиш така, че и в планината да те чуят! - ядоса се и тръгна на някъде.
Аз си останах с вдигнатия пръст и отворената уста.
- Но...не ми отговори на въпроса...- казах леко разочарована.
- Тя е воден дух. - поясни ми Сонг Хуа - А този тук...- погледна към Рави - ...е задницата на кон.
- Айш! Не умаловажавай ролята ми! Аз умирам чак в четвърто действие! А ти, Сонги, имаш участие само в ЕДНО действие! Ха! - посочи я.
- Ама аз ще летя, пък ти НЕ! На-на-на-на-на! - изплези му се и побягна, пък той най-безцеремонно си я последва.
Омо, какви са деца! И как ме зарязаха само! Предатели!
Реших да се запозная и с другите и тръгнах към момче, което разпознах като Хонг Бин, от онова представление. Сега той гледаше нещо към тавана.
- Здрав...- започнах.
- Внимавай, Хьону! Ще го събориш! - игнорира ме, докато крещеше на тавана.
Добре, май Хонг Бин не беше най-добрия избор за разговор...мисля, че има някакво заболяване...та той крещи на тавана! И го нарича Хьону!
- Яя, Хонг Бин, успокой се малко! Та това е просто един полилей! - чу се отгоре и тогава си помислих, че май и аз полудявам - О, здравей! - проговори ми тавана.
Ин Ра, micheoseo?!
Хонг Бин се обърна и ми се усмихна.
- Привет! - поздрави ме топло - Ти си онова момиче, което свиреше на лютня, нали?
- Да...- кимнах.
Е, и двамата сме луди, говорим на тавана...
И тогава от тавана се спусна въже.
Ококорих се. Май наистина сериозно халюцинирах!
И тогава по въжето се спусна красиво чернокосо момче.
- Аз съм Хьону. - усмихна ми се и протегна ръката си към мен.
А аз просто си седях с отворена уста и го зяпах.
- Всичко наред ли е? - повдигна вежда стреснато.
- А, д-да! Аз съм Ин Ра! - казах му, след като излязох от транса си.
Театърът ми дойде я повече за толкова кратко време...летящи призраци, водни духове, красиви момчета, падащи от небето...
- Моля за внимание! - чух гласа на Хан Ю Ри и се обърнах напред, взирайки се очудено в нея - След 3 дни е първият ни спектакъл пред кралското семейство и аристокрацията на кралството Ча! Нека се представим на ниво! - звучеше толкова страшно... - Сонг Хуа - тя излезе напред - Бо Ми, Рави, Кен, Лео - всички излизаха напред и се нареждаха един до друг - Хонг Бин, Хьону, Ми На, Зуни...- изреждаше имена, а напред излизаха момичета със зелени, лилави и червени коси.
Омо, колко призрака ще има в тази пиеса?!
- Ин Ра! - чух името си и бързо се окопитих, заставайки до...Хьок.
Огледах се. Колко много хора сме само!
- Лео, дай на Ин Ра сценария! - до мен дойде онова крещящо момче и ми връчи някакъв свитък.
Реших да го разгъна. Омо, та той се разви под сцената, чак до първия ред! Какъв е този дълъг сценарий?!
- След 3 дни ще представим операта "Черешовото дърво". Ин Ра, ролята ти е на принцесата войн - Сакура, която се впуска в търсенето на магическото черешовото дърво (което се превежда пак като Сакура), чиито листа имат силата да лекуват, за да спасиш живота на своят брат - който ще се изиграе от Кен - от смъртоносна болест. Но по пътя ще срещнеш красивият рицар - Лий Чанг - който ще изиграе Санг Хьок - и ще се влюбиш в него.Лео, дай и и нотите! - тогава онова момче се завърна с дебела книга, в която имаше няколко арии, които трябваше да знам след 3 дни?!
Чакай малко, трябва и в пиесата да съм влюбена в Хьок?!

Прибрах се скапана в двореца! Цял ден Хан Ю Ри ме караше да "яздя" Рави и Хьону, които бяха покрити с кожена наметка с глава на кон. По едно време Рави се строполи на земята и повлече Хьону, който беше главата на коня и мен самата, право към земята! Мисля, че имам синини по цялото тяло.
Да не споменавам и Сонг Хуа, която се спускаше от тавана с въжета и не един а ДВА пъти ме ритна в главата! Понеже Хонг Бин изтърва въжетата отгоре!
- Айгу, айгу, айгу...- ходех по стъпалата към стаята си, куцайки, а безкрайния свитък със сценария и дебелата книга с арии тежаха в ръцете ми.
Най-накрая стигнах до стаята си.
- Ин Ра...- Съл Би ме посрещна на вратата, но аз бях толкова изморена, че просто и връчих нещата и се пльоснах на леглото - Ъъъ...gwenchana?
- Имам нужда от вана...и от болкоуспокояващо...- промълвих със затворени очи.
- Арасо! - чух я да казва и след секунди се предадох на умората и заспах.
- Ин Ра? - гласът на Хак Йон ме събуди - Как мина днес?
Усмихваше ми се толкова силно, че исках да го фрасна. Така като ме вижда дали е минало добре?
- Изтощително...- отговорих немощно и пак затворих очи.
- Ще дойдеш ли на вечеря? - продължи.
Та аз не мога да стана от леглото, на каква ти вечеря ще ходя?!
- Много съм уморена...- промълвих.
- Арасо, ще кажа да ти донесат храната тук...- разбра ме най-сетне - Съл Би ти приготви вана.
- Буе? - тази новина ми вдъхна малко енергия и надигнах леко глава усмихвайки се, а после пак я смъкнах на възглавницата - Това е прекрасно...
Мисля, че се досещате, че в момента изобщо не съм адекватна. И вие няма да сте след такъв изморителен ден!
- Ще намина да те видя после. - чух го да казва и изведнъж усетих за кратко устните му върху моите, а после вратата се хлопна.
Този човек май все си намираше начин да си открадне целувка, а?
Не бих имала нищо против, ако беше Санг Хьок...
- Яя, Ин Ра! Стига! - скастрих се на глас и леко се ударих по челото.
- Ваната е готова...- чух меденото гласче на Съл Би и се надигнах.
Съблякох с усилие дрехите си и влязох във ваната, чиято вода този път имаше розов цвят.
- Розови листенца и ароматни соли...- информира ме момичето.
Можех да кисна в тази вана с векове!
- Съл Би...sarangheee...- промълвих и пак заспах.

Събудих се, понеже водата във ваната изстина и излязох от нея.
Съл Би ми даде леко копринено кимоно, което ми служеше за нощница. На малката масимка в стаята ми имаше...цяла пуйка и торта? И бутилка соджу?
- Омо...как ще изям всичко това? - казах мислите си на глас.
- Донесоха вечерята за теб специално от кралската кухня.
- Значи го е сготвила омма? - попитах, докато сядах.
- Да. Има и писмо. - Съл Би ми подаде пергаментов лист, навит на руло.

Дъще, знам, че настъпиха много промени в живота ти. Вече не си прислужница, на път си да станеш принцеса и искам да знаеш, че винаги ще те обичам и ще съм на среща, когато ти потрябвам! Знам и че си се занимавала с музика зад гърба ми, но не се сърдя. Наследила си таланта от баща си, а той не би бил доволен, ако те спирам да се развиваш. Получих покана от негово Величество за първия ти спектакъл в оперния театър! Гордея се с теб и нямам търпение да те гледам! Ще изпратя по някой от стражите лютнята на баща ти. Липсваш ми! На Бо Ра също! Saranghae, дъще!

С обич, омма!

Усетих как сълзи се стичат по лицето ми. Изведнъж омма се промени толкова много! А и ще ме гледа на спектакъла?! Не трябва да си позволя да се изложа!
Но това писмо ми вдъхна кураж и енергия, за да се справя!
Усмихнах се и погледнах Съл Би.
- Седни при мен! - казах и.
- Но защо? - очуди се.
- Сигурна съм, че не си слязла да вечеряш, заради мен. И затова сега ще споделя вечерята си с теб. - отидох до нея и я накарах да седне.
- Но тази храна е за теб! - протестираше.
- Твърде много е! Не мога да я изям сама. Ще ми помогнеш ли? - взех една чиния и я сложих пред нея.
След секунди тя ме погледна, усмихна се и кимна.

- Знаеш ли, момчетата са толкова странни! - вече бях на третата чашка соджу - Първо ти казват, че те обичат, пък после си тръгват и искат да ги забравиш.
- Понякога имам чувството, че са луди. - и Съл Би беше попрекалила - Казват, че ние жените постоянно си сменяме настроенията и не знаем какво искаме. Я те да се погледнат първо! Омма не е била с такова променливо настроение като е била бременна! Само веднъж аппа я ядосал и го замерила с тенджера, но само това!
- Яя, ти да знаеш приятелката ми Бо Ра! Веднъж Джънг Кук я опипа и тя го удари по главата с тиган! - и двете се засмяхме истерично.
- Че заслужава го! Ние момичетата да не сме предмети, че да си позволяват всичко? - размаха пръст във въздуха.
- Точно така! Мъжете трябва да си знаят границата! - съгласих се и се замислих за Хак Йон и неговите целувки.

Помня, че много се смяхме, после се състезавахме кой може да ходи повече в права линия, само че и двете на втората стъпка изкривихме.
- Аз отивам за още соджу. - информира ме Съл Би и излезе.
И тогава вратата се отвори.
- Хак Йон? - очудих се.
Айгу, вярно, че каза, че ще намине.
- Ин Ра...- приближи се и ме целуна, а аз най-безцеремонно, не знам защо, може би заради соджуто събрах толкова кураж, но го зашлевих.
- Яя, това за какво беше?! - попита ме, докато се държеше за зачервената буза.
- Айгу, ще се научиш да спреш да ме целуваш без позволение! - развиках се - Ами ако аз не искам? Все ме целуваш без да питаш! Не сме си толкова близки, за са го правиш! Арасо?!
Изведнъж очите му потъмняха и излезе от стаята безмълвно.
- Ето го и соджуто! - провикна се Съл Би и влетя обратно в стаята.

На сутринта се събудих с адска болка в главата. По някаква странна причина бях прегърнала бутилка.
Обърнах се на едната страна и видях спящата Съл Би.
Надигнах се и се огледах. На масата имаше още 3 бутилки, чинии от храна и свещник с изгорели свещи.
Премислих набързо случилото се снощи и тогава ми просветна.
- Омо, Хак Йон! - извиках и излязох на бегом от стаята.
- Хак Йон! - извиках, като стигнах до врата на стаята му, но стражите ми препречиха пътя - Пуснете ме!
- Аня, принцът спи! - каза ми единия.
- Ама аз трябва да говоря с него! - протестирах.
И тогава вратата се отвори, а през нея се показа рошавата глава на Хак Йон. Примигна няколко пъти и ме погледна студено.
- Айш! - възкликна и ме дръпна за ръката, хлопвайки вратата след мен - Какво искаш?
- Да поговорим. - отговорих.
- Няма за какво да говорим! Снощи си казахме достатъчно! - избягваше погледа ми.
- Снощи бях пияна! - защитих се - Казах неща, които не трябваше...
- Но ги мислиш, нали? - изведнъж очите му се впиха в моите.
Не исках да го лъжа. Замълчах.
- Така си и мислех...- усмихна се горчиво и тръгна на някъде, но тогава по импулс го хванах за ръката и...го притиснах в стената.
Еха! Не очаквах това от себе си...но както и да е.
- Може и да съм била пияна, но добре помня думите си! Казах ти, че не искам да ме целуваш без позволение! Не, че не искам да ме целуваш изобщо! - говорех и го гледах право в очите.
- А сега какво? - промълви взирайки се ту в очите ми, ту в устните ми.
- Просто ме целуни...- и впих устните си в неговите и като че ли изпитах нещо в този момент.
Онова, което изпитах и при първата ни целувка.
Санг Хьок искаше да го забравя и аз щях да направя точно това!
Хейо!
Ето я и новата глава! Надявам се ви хареса, а ако е така гласувайте и коментирайте, много искам да знам какво е мнението ви! Нова глава можете да очаквате утре!
А за кого сте? Хьок или Хак Йон? Споделете в коментарите си! А сега лека от мен!
Saranghae!❤️