***Г.т. Ин Ра***
Знам, че приех, но защо Хак Йон трябваше да ме целува?
Тогава се обърнах и разбрах причината.
Санг Хьок стоеше на вратата, придружаван от двама стражи и ме гледаше студено.
- Х-Хьок...- започнах като тръгнах към него но той не спря с жест.
- Няма какво да ми обясняваш, знам всичко...- прошепна ми, така че само аз да го чуя.
- Хан Санг Хьок...- гласът на краля ме стресна и накара да се обърна - Знаеш ли защо си тук?
- Не...- отговори кратко момчето.
- Както току що видя, госпожица Чои Ин Ра се съгласи да стане съпруга на сина ми. А ти си свободен да се прибереш. Но преди това искам да предадеш съобщение на майка си и цялата ви театрална група - сватбата ще е след седмица...
- СЕДМИЦА?! - извикахме в един глас аз, Хьок и Хак Йон.
- Да, седмица! Та както казвах: Искам в деня на сватбата вашата театрална група да направи огромен спектакъл! С музика, много пиеси и сценични ефекти. Това ще е вашият подарък към младото семейство, а също и изкуплението за твоето малко фиаско от снощи. - довърши бащата на Хак Йон и се облегна назад в трона си, усмихвайки се самодоволно.
- Арасо, ваше Величество! - отговори му Хьок без да го поглежда и се поколони.
- Значи се разбрахме! А сега си свободен да си вървиш. Отвън те чака карета, която ще те откара до дома ти. Скоро ще очаквам детайлите за спектакъла от Хан Ю Ри, а Ин Ра ще се присъедини към вас за спектаклите в оперния театър. Разбрах от сина си, че е била приета от театралната ви група...- продължи краля.
- Да...- кимна Санг Хьок.
- Е, добре...свободен си! - завърши негово Величество и стражите отвориха вратата, следвани от Санг Хьок, но преди това той се обърна и ме погледна тъжно, а после излезе от залата.

- Ин Ра! - повика не принца, след като излязох от залата - Да се разходим из градината? - предложи ми ръката си.
- Добре...- съгласих се и поех ръката му, а той ме поведе натам.
Трябваше да му дам възможност да го опозная. Не исках да бъда негова съпруга, без да го познавам добре.
- Разбрах, че умееш да свириш на лютня...- започна и аз кимнах в отговор - Това е наистина изненадващо, защото лютнята все още не е навлязла в музиката на Корея и е много слабо разпространена.От къде ти се сдоби с нея?
- Преди години аппа отиде на пътешествие в Европа и когато се върна донесе със себе си лютня и ме научи да свиря на нея. - отвърнах.
- Интересно...би ли ме научил да свиря на лютня някой ден? - въпросът му ме изненада.
- Но баща ти може да покани всеки виртуоз от Европа да те научи. Защо аз? - погледнах го очудено.
- Защото искам ти да ме научиш. - усмихна се и несъзнателно отвърнах със същото.
- А ти свириш ли на някой инструмент? - реших да попитам.
- В двореца има огромна музикална стая, някои от инструментите са от Европа, а музикантите от кралския оркестър са изключителни виртуози. Научиха ме да свиря на арфа и пиано. - решихме да седнем на една пейка и се погледнахме - Бих могъл да те науча, ако имаш желание...
- Разбира се...- усмихнах се.
Не беше толкова лош. Но все още не усещах тръпка.
  Говорехме си дълго време, а сега той ме водеше в новата ми стая.
  Той отвори вратата на стаята до неговата и ахнах. Тя беше огромна! С легло като неговото, писалище, тоалетка и диван, масичка с два стола, а също така голяма тераса и уникална баня. Имаше и стая, която служеше за дрешник.
- Тук е прекрасно! - възкликнах.
- Радвам се, че ти харесва! - усмихна се Хак Йон - За сега това ще бъде стаята ти. След сватбата и двамата ще се настаним в още по-голяма стая.
Ние. Още не можех да свикна с тази дума. Всичко се случваше прекалено бързо!
- Сега ще те оставя и ще извикам Съл Би да ти помогне да се приготвиш за репетицията ти в оперния театър. - каза и тръгна към вратата - Но преди това...- върна се при мен и ме придърпа към себе си, сливайки устните ни за кратко.
- До довечера, принцесо моя! - усмихна се и излезе от стаята.
Щях ли някога да свикна с тези целувки? Мисля, че започвах да го харесвам, но го нямаше онова чувство, което изпитах сноши, когато ме целуна за първи път. Сякаш пеперудките бяха излетели от стомаха ми и бяха отишли на околосветско пътешествие.
- Ин Ра? - Съл Би влезе в стаята ми, носейки друго кимноно, малко по-семпло от това, което носех сега.
  Преоблякох се и тя промени прическата ми, а гримът ми беше по-лек и ежедневен. Кимоното беше в розово и зелено.
  След това тя ме заведе при карета, която ме отведе в оперния театър. Слава Богу, не пратиха никой с мен.
***Г.т. Хьок***
Прибрах се и омма се метна на врата ми още от вратата.
- Синко! Как си? Нараниха ли те? - задаваше въпроси един след друг.
- Яя, успокой се! Добре съм! Просто имам нужда от почивка. - отговорих и тя ме пусна, а после закрачих към стаята си на горния етаж.
Изкъпах се, преоблякох се и легнах в леглото си. Опитах да задрямам, но без успех. Единственото нещо в главата ми беше тя. Ин Ра. Вече нямах възможност. Тя бе годеница на престолонаследника, а аз...просто един невзрачен актьор! Трябваше да забравя, че съм имал някакви чувства към нея!

След като стана ясно, че няма скоро да заспя, отново се преоблякох и слязох при омма.
- Отиваме на репетиция в оперния театър! - извести ме тя.
Реших да отида пеша.
Тъкмо когато стигнах, забелязах една от кралските карети, а от нея слезе...Ин Ра.
Съвсем бях забравил, че сега тя Бе част от нас. И щях да я виждам всеки ден. Как тогава да я забравя?!
***Г.т. Ин Ра***
Влязох в театъра. Коридорът към залата бе тъмен и нищо не виждах. Тогава една ръка се протегна и ме издърпа, а с другата запуши устата ми, възпирайки ме да извикам. Бях опряна в нещо твърдо. Мисля, че стена. Едната ръка се махна от устата ми и се премести на бузата ми.
- Ин Ра...- веднага разпознах гласа.
- С-Санг Хьок? - промълвих.
- Mianhae...- прошепна.
- За какво? - очудих се.
- За това...- и впи страстно устните си в моите.
Я виж ти кой се завърна, пеперудките в стомаха.
Не можех да мисля, сякаш се разтапях в ръцете му. Ето това липсваше между мен и Хак Йон. И може би винаги щеше да липсва. Зарових ръцете си в косата му и отвърнах на целувката по най-пламенния начин. Не можех да се отделя от него! Не исках да се отделя от него! Но накрая липсата на кислород ни накара с нежелание да се отдръпнем един от друг.
- Ин Ра, знам, че вече си годеница на принца, но аз...- прекъснах го, като отново слях жадно устните ни.
Той отвърна на целувката ми с толкова много любов, идея си нямам как се зароди за толкова кратко време, но бях сигурна, че е истинска.
- Ин Ра...- простена и се отдръпна - Това което правим...не е правилно!
- Знам...- отвърнах и усетих как една сълза се стече по лицето ми.
- Знам, че не бива да ти казвам това, защото е прекалено късно, но не мога да си замълча! Ин Ра...аз...съм влюбен в теб... - сложих ръка на бузата му и изтрих сълзите му.
- Не знаеш колко ме боли да чувам това! -изхлипах - Защото изпитвам същото към теб, но се отдадох ма друг, за да може да живееш, за да живеем и двамата, защото не знам как бих живяла, ако те убият!
- Успокой се...- той ме прегърна и зарови главата ми в гърдите си - ...всичко ще бъде наред...
- Не, няма да бъде наред! Аз съм негова ГОДЕНИЦА! Вече съм негова, но аз не искам това! - изплаках и усетих болка в сърцето си.
- Можем да направим само едно...- започна Хьок, докато галеше нежно косата ми - Просто трябва да забравим за чувствата си един към друг - и се отдръпна рязко.
- Как? Аз не мога да забравя, колкото и да опитвам! - извиках.
- Тогава ще те накарам да ме намразиш! - и с тези думи тръгна напред.
Останах в мрака и захлипах. Защо ми се случваше всичко това?! Понякога имах желанието да не съм жива. Сякаш всичко щеше да е по-добре ако мен ме нямаше.
  Знаех, че гримът ми се е размазал, че косата ми е рошава, но не ми пукаше. Исках просто да се свърши с всичко това!
  - Хей, gwenchana? - чух нечий глас и се огледах.
Беше толкова тъмно и не виждах абсолютно нищо.
Нечия ръка ме дръпна на някъде и скоро се озовах в малка Светла стаичка, а до мен стоеше момиче с...бяла коса?
- З-защо косата ти е бяла? - попитах очудено.
- Сценичен грим. - отговори ми - Но теб като те гледам твоето не е.Аз съм Го Сонг Хуа. А ти си?
- Чои Ин Ра...- отговорих.
- Мисля, че е по-добре де те пооправим малко, защото, не се обиждай, ама изглеждаш покъртително зле. - не знам от къде намерих сили да се засмея.
Избърсахме лицето ми от размазания грим и Сонг Хуа ми сложи нов, а що се отнася до косата, сега просто беше сплетена на плитка.
- По-добре да вървим! Хан Ю Ри не обича да закъсняваме! - каза ми Сонг Хуа и тръгнахме към залата.
Тя.Беше.Огромна!
- Ето я и бъдещата принцеса! - чух нечии глас и погледнах към сцената.
От нея ми се усмихваше Хан Ю Ри.
  Тя слезе и дойде при мен, като ми се поклони.
- Недейте! Аз съм просто присл...- започнах, но осъзнах, че вече не е така.
- Разбрах, че сте много талантлива... - заговори жената.
- Моля ви, наричайте ме просто Ин Ра! - усмихнах и се.
- Добре тогава! Ин Ра, нека ти покажем какво представлява нашият театър...
Светлините на сцената загаснаха и от някъде започна тиха музика, която постепенно стана по-силна.
Тогава светна само една и освети...Сонг Хуа?
Погледнах до себе си. Кога се качи там горе?
- Театърът е свят на щастие и тъга. - запя тя и до нея се появи момче, което разпознах като Кен.
- Той пресъздава изпитанията в любовта. - продължи да пее и към тях се присъединиха други актьори.
- Той показва премеждията в живота.
- Няма такова изкуство, като театъра свещен...
- ...който учи ни учи да живеем всеки ден.
- Театърът е магия, завладяваща сърцата...
- Разиграваща войната между щастието и тъгата...
- Театъра е един нов свят...
- ...в който всички искат да живеят
- Театърът е любов, към живота и чувствата...
- Баланс между Рая и Ада, светлината и мрака...
- Той може да те накара от щастие да блестиш или сълзи да рониш...
- Защото театъра е магия създадена от фантазията и любов неподправена...
- ...да се предава от поколение на поколение...
-  И да не загасне никога в безкрайното време.
Хейо!
Ето я и новата глава! Извинявам се, че е толкова сладникава, още повече се извинявам за зле написаната песен (просто на английски ги пиша по-добре)! Също така се извинявам ако има правописни грешки (мързелът ми пречи да я редактирам 😅)!Надявам се да ви хареса, а ако е така гласувайте и коментирайте! В същото време ми кажете какво искате: повече моменти с Хьок или Хак Йон? Ще се радвам да разбера мнението ви!
Saranghae!❤️