Събудих се на леглото, а първото, което видях бе притеснените очи на Хак Йон. Скоро той ме забеляза и въздъхна.
- Ти се събуди! Gwenchana? - хвана ръката ми, а аз само кимнах.
- Ще ми обясниш ли какво всъщност ти каза баща ти? - седнах и го погледнах очакващо.
***Г.т. Санг Хьок***
Стоях на пода на тъмницата и гледах в една точка. Снощи принцът дойде да говори с мен, а думите му все още звучаха в главата ми...
***
- Хан Санг Хьок! Имаш посетител! - чух грубия глас на стражата, който отвори вратата на тъмницата, а след него влезе Ча Хак Йон, носейки фенер със свещ в ръка.
- На какво дължа това посещение? - попитах отегчено.
Дори да се беше погрижил за Ин Ра, все още мнението ми за него беше непроменено, че е просто един разглезен принц, който се страхува от баща си.
- Трябва да поговорим...- започна сериозно и се приближи - ...за Ин Ра...
- Какво за нея? - повдигнах вежда.
- Благодарение на теб, сега баща ми иска да я изпрати на клада! - повиши глас Хак Йон.
- Че защо заради мен? - очудих се.
- Ти си много глупав,  знаеш ли? - попита ме и се ядосах.
Изправих се и понечих да го хвана за ризата, но тогава веригите се опънаха и спряха ръцете ми.
- Когато баща ми замахна с меча, тя излезе там и те спаси! - изкрещя той и изведнъж потръпнах.
Заради мен тя опря меча в гърлото на краля, заради мен я удариха с камшика, заради мен изпадна в безсъзнание. Как можеше да съм такъв глупак?!
- Къде е тя? Как е? - изражението ми веднага се промени.
- Яя, сега се загрижи за нея, а? - усмихна се презрително принца -  Погрижиха се за раните и. Сега спи в моята стая. И знаеш ли какво? Аз ще се погрижа тя да не страда повече! Ще и дам всичко това, което ти не можеш да и дадеш!
Познавах Ин Ра от наистина малко време, но имах чувството, че я познавам от години. И не бях сигурен какво всъщност изпитвах към нея...но определено не ми беше безразлична. А Хак Йон...изглежда той вече е осъзнал чувствата си към нея...но най-странното беше, че изпитвах нещо, което не бях изпитвал, от много време...от първият път, когато се влюбих...в Со Ра.
**
- Юнги! - видях как Со Ра се затича напред и се скрих зад едно дърво.
Тя се хвърли в ръцете на момче, което не познавах.
Какво правеше с него?
- Со Ра, липсваше ми! - каза и той и я прегърна силно.
- И ти на мен, Юнги! Идея си нямаш колко много! - отвърна на прегъдката му и тогава се показах.
- Со Ра! Хайде да вървим! - хванах в за ръката и я дръпнах, но тогава онзи я хвана за другата.
- Санг Хьок? Какво правиш тук? - попита ме неразбиращо.
- Очевидно е, Со Ра! Не виждаш ли? - засмя се глупакът - Май някой те ревнува!
- Затваряй си устата, или не отговарям за действията си! - изръмжах като го хванах за врата със свободната си ръка.
- Колко си глупав само! - изсмя се отново - Не знаеш нищо, но ревността вече те е обзела...Спокойно, Санг Хьок! Няма да ти я отнема! Но ако тя ме пожелае, няма да и откажа...Ти само гледай да не умреш от ревност!
Чашата преля!
- Санг Хьок! Недей! - изпищя Со Ра, но аз я игнорирах.
Пуснах ръката и и ударих силно момчето срещу мен.
**
- Санг Хьок! - чух нечии досаден глас и излязох от мислите си.
- Какво?! - изкрещях раздразнено.
- Разбрах, че днес сте приели Ин Ра в театралната група...вярно ли е? - попита ме контето.
- Да...- отговорих кратко.
Какво изобщо го касаеше?!
- Ще ти кажа само едно - стой далеч от Ин Ра! Извън сцената няма да я доближаваш, арасо?
- И защо да не го правя? - намръщих се.
Тя сама избираше какво да прави, кой бе той, че да ми заповядва да стоя далеч от нея?
- Защото предложих брак на Ин Ра. - при чутите думи почувствах остра болка.
Какво се случваше с мен?!
- И тя прие ли? - попитах немощно.
- Все още не е...- успокоих се - дадох и една седмица, за да помисли, но е въпрос на време да приеме...
- И от къде си толкова сигурен, че ще приеме? - скръстих ръце, след като седнах на земята.
- Защото ако не го направи, ти ще бъдеш изгорен на клада, а баща ми ще направи същото и с нея. - очите ми се разшириха.
Наистина ли я изнудваха по този начин?! Как смееха?!
- Защо правиш всичко това, Хак Йон? Давайте, изгорете ме! Да видим какво ще спечелите с това! Но Ин Ра? Осъзнаваш ли, че и предлагаш живот, с човек, който дори не обича? Казваш, че тя няма да страда! А всъщност ще и причиниш най-голямото страдание!
- Не бъди толкова сигурен, че тя не ме обича! Знаеш ли какво се случи, когато я целунах? - усмихна се.
- Изритала те е? - предположих.
- О, напротив! Отвърна на целувката ми. - в този момент почувствах как нещо пронизва сърцето ми и го разбива на милиони малки парчета.
Защо се чувствах толкова наранен, че тя му е отвърнала?
- Ще живееш, Санг Хьок, но заради Ин Ра! Никога не забравяй това! - промълви Хак Йон и тръгна към вратата, но изведнъж се обърна и ми се усмихна - Знаеш ли, тя каза едно име в съня си...
Погледнах го изненадано.
- ...беше твоето... - и с тези думи напусна килията.
***
Как можах да бъда такъв глупак?! Държах се толкова грубо с нея! Нараних я толкова много за толкова кратко време, но тя въпреки всичко застана между мен и смъртта, излагайки своя живот на опасност. Какво ли щеше да стане, ако не се бях замесил? Ако не бях помогнал на онзи лаком страж? Ако мечът бе отнел живота ми? Тогава Ин Ра нямаше да е в тази ситуация! Нямаше да я принудят да се омъжи за Хак Йон. Готов бях да се пожертвам в името на нейното щастие, но от този избор зависеше и нейния живот. Може би тя щеше да се влюби в противния принц и да живее щастливо...но аз...имах чувството, че никога няма да бъда щастлив. След толкова години сърцето ми се възстанови, само за да бъде разбито отново. Но този път нямаше да се възстанови. Най-сетне превъзмогнах Со Ра, срещнах Ин Ра и си помислих, че може би този път Бог ще е справедлив с мен и няма отново да ми отнеме щастието, но грешах. Сякаш бях на тази земя, само за да бъда истезаван! Къде бях съгрешил? Какъв грях извърших, та Бог да реши, че не заслужавам щастие?
- Защо ми го причиняваш?! - изкрещях със все сила и заплаках силно - Защо?
*** Г.т. Ин Ра***
Облякох кимоното, а Съл Би оправи косата ми и ме гримира. Лицето ми беше каменно, но от вътре крещях силно. Защо Бог ми го причиняваше? Хак Йон ми даде време, а сега трябваше да взема решението, от което зависеше живота ми! Моят и този на Санг Хьок. Но какво друго можех да направя?! Исках той да живее, исках и аз да живея...вярно, Хак Йон не е лош, но просто все още не бях сигурна, че изпитвам нещо към него. Ами ако никога не го обикнех? Щях да живея в лукс, но и в страдание. Щях да се събуждам до човек, който бе толкова близо до мен, но толкова далеч от сърцето ми. Имах ли сили да издържа това?
- Ин Ра, време е! - промълви Съл Би и ме поведе към тронната зала, където ме очакваха Кралят, кралицата и Хак Йон.
Скоро бяхме пред залата и стражите отвориха вратата за мен, като Съл Би остана отвън.
Вратата се затвори след мен и когато отново се отвореше щях да изляза по два възможно начина - като годеница на престолонаследника или като предателка, която ще изгорят на клада.
- Чои Ин Ра...- гласът на краля изпълни залата.
- Ваше Величество...- поклоних се, а след това го погледнах.
- Нека караме по същество...взе ли решение? - усмихна се злобно.
*** Г.т. Хьок***
- Изправи се! - бутна ме грубо един страж и разкопча веригите от ръцете ми.
Китките ми бяха протрити.
- Какво има? - попитах.
- Негово Величество иска да те заведем при него. - отговори ми и ми сложи по-малки вериги, като ме избута през вратата на тъмницата.
Той и още един стаж мр хванаха грубо от двете страни и ме поведоха на някъде.
Скоро се озовахме пред тронната зала. Вратите започнаха да се отварят бавно.
- Чои Ин Ра, ще ми окажеш ли честта да станеш моя съпруга и принцеса на кралството на династията Ча? - чух гласът на Хак Йон и видях гледката, от която най-много се страхувах.
Хак Йон коленичеше с кутийка, в която имаше голям сапфирен пръстен, а пред него Ин Ра стоеше облечена в изящно червено кимоно.
- Да...- отговори момичето и тогава просто изпитах желанието да умра.
Хак Йон се усмихна и сложи пръстена на ръката и, след това се изправи и ме погледна победоносно, а после се приближи до нея и я целуна.
Една сълза се търкулна по бузата ми, капвайки глухо на пода.
Загубих я...тя беше негова...
Хейо!
Ето я и новата глава! Надявам се да ви хареса! Вие за кого сте? Хьок или Хак Йон? Гласувайте и коментирайте! Ще се опитам да кача скоро следващата глава!
Извинявам се ако има правописни грешки!
Saranghae!❤️