***Г.т. Ин Ра***
- Ще се омъжиш ли за мен?
Щом чух тези думи пребледнях.
- Michуeosseo?! - изправих се и извиках - Та ние се познаваме от едва 2 дни!
- Знам, но...- започна Хак Йон.
- Аз дори нямам 18 години...- прекъснах го.
- Ама...
- Почти не се познаваме!
- Аз...
- Аз съм просто прислужница!
- Но...
- Какво ще си помислят родителите ти?!
- Ин...
- Майка ми ще изпадне в шок...
- ЩЕ СПРЕШ ЛИ ДА МЕ ПРЕКЪСВАШ?! - хвана ме за рамената и извика - Омо, човек не може да ти вземе думата от устата..- въздъхна тежко - Ще ме оставиш ли да довърша?
Замислих се, а после въздъхнах и кимнах.
- Знам, че не се познаваме добре...- започна - Правя ти това предложение, за да спася теб и Хан Санг Хьок, защото в момента баща ми е бесен и най-вероятно ще хвърли и двама ви на клада, разбираш ли?
И последните цветове изчезнаха от лицето ми. Наистина ли всичко беше толкова сериозно?
- Ако ти се омъжиш за мен, той няма да може да те нарани, а аз имам по-големи правомощия и ще мога да освободя Санг Хьок от тъмницата. - обясни ми.
Планът беше добре обмислен. Но...дали предпочитах да живея като съпруга на човек, който дори не познавам добре, или да изгоря на клада с този, към който се зараждат чувства в сърцето ми? Изборът беше прекалено важен! А аз не можех да взема решение ей така!

- Трябва ми време да помисля...- само промълвих без да поглеждам Хак Йон.
Не исках да го предавам, но просто почти не го познавах, а и нямах чувства към него, без значение дали е принц или не!
Той повдигна брадичката ми и се усмихна успокояващо.
- Знам...това е важно решение...точно за това ти давам време до осемнадесетия ти рожден ден...- заговори.

Рожденният ми ден беше след 1 седмица!

- До тогава ще преговарям с баща ми да не докосва теб и Санг Хьок. - допълни.

Въздъхнах. Как се забърках в тази каша за толкова кратко време? Защо ми беше да се намесвам между Краля и Санг Хьок?

"Защото имаш чувства към Санг Хьок, пабо..." - чух вътрешният си глас да говори.
"Млъкни! Не съм сигурна какво изпитвам към него все още!" - скарах се мислено на гласчето.
- Ин Ра, тук ли си? - принца размята ръка пред лицето ми и прекрати вътрешния ми спор.
- Да, аз...защо си причиняваш всичко това? Имам в предвид...аз съм прислужница, а ти си принца и е някак си странно...би трябвало да се ожениш за някоя красива и изискана принцеса, не за недодялана прислужница като мен...- говорех бързо и гледах към краката си засрамено.
Той отново вдигна главата ми, за са го погледна право в очите. Бяха красиви, дълбоки черни и бездънни. Сякаш щях да потъна в тях.
- Ин Ра...ти не си недодялана, нито пък грозна! А относно предложението ми... - приближи се, аз заотстъпвах назад, като паднах на леглото, а той се препъна и падна върху мен.
Очите ми се разшириха, лицето ми почервеня и ми стана някак топло и неудобно. Той ме изучаваше с поглед.
- ...мисля, че се влюбих в теб...- довърши и докато се осъзная устните му се впиха в моите нежно.
Мозъкът ми крещеше да го избутам, сърцето ми...то сърцето ми винаги си седи безмълвно и наблюдава развоя.
Противно ма всичко в мен отвърнах на целувката му. Странното е, че започнах да усещам пеперудки в стомаха си. Хак Йон ме целуваше бавно и нежно.
След минута се отделихме един от друг. Той ме погледна изненадано, а после се усмихна лъчезарно.
Изправи се и ми подаде ръка, а аз я поех и застанах пред него.
- Не се безпокой, няма да те насилвам да ме обичаш. Просто ще чакам до деня, в който това се случи. -  каза тихо и се запъти към вратата.
- Къде отиваш? - извиках притеснено и се очудих сама от себе си, заради това.
- Трябва да си починеш! Аз ще спя в друга стая. - отговори усмихнат.
- Но това е твоята стая! Аз...ще се върна в моята. - отидох до вратата и понечих да я отворя, но той хвана ръката ми и ме завъртя към себе си, като ме опря на вратата и скъси разстоянието между нас. Отново се изчервих като домат. Какво ми ставаше?
- Онази стая вече не е твоя. - усещах дъха му върху устните си и странното е, че изпитвах желание да го целуна отново.
- К-как т-така? - започнах да заеквам от притеснение.
- Говорих с омма. Тя опита тортата и много я хареса. Вече ще работиш в кралската кухня. - съобщи ми.
- БУЕ?! - извиках изненадано и той стисна очи  - Miahae.../съжалявам/.
Сигурно му бях спукала тъпънчетата.
-  Има още нещо. Говорих и със Санг Хьок. Каза ми, че са те приели в трупата...- продължи след секунди - вече ще си и актриса, но в оперния театър...
- НАИСТИНА ЛИ?! - пак извиках.
Сериозно, вече трябва да спра с това! Иначе ще го оставя глух.
- Но баща ти няма ли да се ядоса? В смисъл...- продължих по-тихо.
- Спокойно! - сложи ръка на бузата ми и се намръщи - Ти гориш! Температура ли имаш? И си толкова червена...
- Просто ми е горещо, тук е много топло...- защитих се.
- А...добре - отдръпна се от мен - Аз ще тръгвам. Ще се видим сутринта. - и почти излезе.
- Чакай! - несъзнателно го хванах за ръката и се приближих до него.
Но тогава се осъзнах и го пуснах. Какви ги вършех? Съвсем ли полудях?!
- Всичко наред ли е? - сложи ръка на рамото ми и повдигна главата ми, за да го погледна.
- Да, лека нощ! - казах и тръгнах към леглото.
Чух как Хак Йон отиде до вратата и след секунди тя се затвори след него.
Легнах в леглото и се завих. Почти веднага заспах.
На сутринта се събудих с усмивка на лице. Чаршафите бяха толкова меки! И миришеха на жасмин. Никога не ми е било толкова удобно дори в собственото ми легло. Е, нямаше база за сравнение между онова разтракано дървено легло с пожълтели от старост чаршафи и това...това уникално легло с балдахин и сатенени чаршафи.
- Омо, защо не можеше да се омъжа за теб? - казах на глас и прокарах ръка по лакираната окраса..
-  Не забравяйте, че леглото върви в пакет с принца! - каза някой и се огледах стреснато.
В средата на стаята стоеше млада прислужница и ми се усмихваше.
- Аз съм Парк Съл Би. - представи се възпитано - Негово Височество ме изпрати, за да ви помогна със сутрешните процедури.
Буе?! Моите сутрешни процедури бяха да се изкъпя с вода от старо буре и да се облека!
- Как така? - станах от леглото.
- След малко ще напълня ваната ви, госпожице Чои - поклони се Съл Би и тръгна към друга стая.
- Почакай! - извиках и тя се обърна стреснато - Просто Ин Ра. - кимна усмихвайки се и тръгна.

- ОМО! Това е уникално! - възкликнах, когато видях голямата порцеланова вана, от която излизаше пара, а водата имаше лилав цвят.
- Сложих лавандулови листенца и минерални соли, затова водата е придобила лилав цвят. - информира ме Съл Би.
Обърнах се и я прегърнах силно.
- Благодаря ти! - казах и тя май се очуди, но после отвърна на прегръдката ми.
- Госпожице...т. е. Ин Ра, по-добре влизай вече във ваната, докато водата не е изстинала.
- Арасо! - кимнах щастлива, съблякох копринената нощница и се потопих в прекрасната вана.
- Айгу...- възкликнах и се отпуснах.
Това беше толкова приятно! Чувствах се като принцеса!
"Ако приемеш предложението на принц Хак Йон, наистина ще бъдеш принцеса!" - напомни ми вътрешния ми глас и усмивката падна от лицето ми на мига.
Определено снощи почувствах нещо, но все още не съм сигурна, че в любов. А колкото и да ми харесваше този лукс, не исках да наранявам Хак Йон и себе си. Но имах ли избор?
- Всичко наред ли е? - чух гласа на Съл Би и излязох от транса си.
- Да, всичко е наред! - и като че ли го казах и на себе си, като убеждение.

След като излязох от ваната се върнах в стаята си останах в шок.
- Т-това го нямаше п-преди... - казах изненадано.
На леглото беше оставено красиво червено кимоно бродирана със златни дракони.
- Кимоно за вас, ушито от личните дизайнери на нейно Величество Кралицата. - информира ме Съл Би и изпуснах кимоното отново на леглото, обръщайки се към нея невярващо.
- К-кралицата? - промълвих.
- Да, принц...- продължи и изведнъж вратата на сраята се отвори.
- Всичко наред ли е? - усмихна се Хал Йон а аз тръгнах към него.
- Какво е всичко това? - попитах го.
- За годежа...- започна.
- Как така годеж?! - извиках - Нали ми каза, че ми даваш време да реша, докато навърша 18!
- Ами...случиха се някои неща...- заоправдава се.
- Какви неща? - хванах го за яката.
В момента изобщо не ми пукаше принц ли е, селянин ли е!
- Ами баща ми каза, че няма да чакаме, ако ме обичаш ще веднага ще приемеш, ако не...- заобяснява и изведнъж спря.
- Ако не? - подканих го да продължи.
- Санг Хьок заминава на клада...- изведнъж ми причерня и докато се усетя падах в ръцете на Хак Йон пропадайки в мрака.
Хейо! Съжалявам, че главата е толкова къса и ако има грешки! Не съм я редактирала, а току що излязох от изпит и бързам да я кача, заради голямата пауза, която направих.Надявам се да ви хареса!
Saranghae!❤️