***Г.т. Ин Ра***
   - Отведете го! Нека разбере какво става с тези, които не знаят кога трябва да си държат езика зад зъбите! - чух гласът на краля да прокънтява от балната зала - Отведете го!
- Какво става там? - обади се изненадано омма до мен, докато носеше тортата, която направихме.
Отворих предпазливо вратата и видях как краля сочи някого. Беше момче, а стражите го държаха здраво за ръцете. Джънг Кук лежеше на пода в безсъзнание.
  Какво беше станало? Хванали са го? И очевидно са го пребили. Но кое беше момчето, което краля сочеше?
  - Ето го вашият крал! Той ви защитава от враговете, а всъщност е най-големият ви враг! - извика момчето и тогава замръзнах на мястото си.
Гласът ми беше до болка познат.
- Достатъчно! И до клада няма да стигнеш жив! - ядоса се още повече краля и извади меча си от ножницата, като го насочи към Санг Хьок - Сега ще си платиш за всичките си глупости! Умри! - и замахна.
Всичко мина пред очите ми като на сън. Докато се усетя вече бях между тях и опитах острието в гърлото на краля.
  - Не и докато аз съм жива! - процедих яростно през зъби и впих очите си в неговите.
Колко злоба таеше в тях...
Изведнъж той се усмихна злокобно и потръпнах.
  - Ин Ра...дълго време мина...- промълви.
- Пуснете го или ще го убия! - изкрещях ядосано.
Това сякаш не бях аз! Сега всичкия ми страх беше скрит някъде там, отстъпващ мястото си на цялата ярост и омраза, на която бях способна.
Извъртях глава, те все още го държаха.
- Казах да го пуснете! ВЕДНАГА! - извиках още по-силно - Не чувате ли какво казв...- изведнъж усетих силна болка в гърба си.
- Ин Ра! - чух писъкът на Санг Хьок.
Фигурите се размазаха пред очите ми, а после потънаха в мрака, а аз се свлякох на пода и затворих очи.

***Г.т. Хьок***
Докато Ин Ра крещеше, като на сън един от стражите, които държаха омма се спусна към нея, извади от някъде камшик и замахна към гърба и.
- Ин Ра! - изкрещях.
Очите и се разшириха, после се отпуснаха и затвориха, а тя падна на пода в несвяст.
Струйка кръв се стече по гърба и и оцвети бялата и памучна риза в червено.
Не помръднах. Исках да отида там и да и помогна!
- Пуснете ме! - изкрещях.
Погледнах към принца, който стоеше като статуя насред залата.
- Как можеш да стоиш и да я гледаш как страда?! - обърнах се към него и извиках през сълзи.
Като че ли думите ми го съживиха и той ме погледна изплашено, а след това побягна към Ин Ра.
- Отведете го в покоите му! - прокънтя гласът на баща му и други двама стражи препречиха пътя му.
- Оставете ме! - извика, но никой не го слушаше.
- Принце, най-добре е да...- започна единия страж но получи ритник в стомаха.
- Ти ли ще ми казваш какво е най-добре?! Разкарай се от пътя ми, преди да съм ти отсякъл главата! - развика се Хак Йон и като че ли го подплаши, защото те се отдръпнаха от пътя му.
- Какво правите, глупаци такива?! Изпълнете заповедта ми! - включи се краля, но стражите стояха на мястото си като статуи.
Той вдигна Ин Ра и докосна с два пръста врата и. Погледна ме и кимна с глава.
Жива е!
- Изпратете лечител в покоите ми начаса! - заповяда принца и тогава осъзнах, че грешах много за него.
Не беше просто префърцунен лигльо. И поемаше отговорността на титлата си.
- Ча Хак Йон! - краля сложи настоятелно ръка на рамото му, но той се отдръпна.
- Да не си посмял да я нараниш повече! Нито нея...- после погледна към мен, а после и към свитото тяло на младия страж - ...нито тях двамата! - и погледна по хората, които наблюдаваха всичко в транс и не издаваха нито звук - Балът приключи! Можете да си вървите! - и излезе от балната зала, носейки внимателно Ин Ра, която все още беше в безсъзнание.
Преглътнах и въздъхнах. Той щеше да се погрижи за нея. Това беше най-важното сега.
- Някой ден ще си платиш, Хан Санг Хьок! - процеди през зъби краля, а след това стражите ме отведоха към подземните етажи на двореца, а аз много добре знаех какво има там.
Тъмниците.
***Г.т. Хак Йон***
Отнесох Ин Ра в собствената си спалня и я положих на леглото.
По ръцете ми имаше кръв. Нейната кръв!
Измих ги и излязох на терасата.
Знаех много добре на какво е способен баща ми, но далеч не очаквах денят да протече така. За по-малко от час нещата придобиха огромни промени.
- Хх...- чух немощният и глас и бързо изтичах при нея.
- Ин Ра...тук съм...- промълвих и сложих длан на бузата и.
Тя гореше. По лицето и се стичаха малки капки пот. Сигурно сънуваше нещо.
- Хххх...- пак повтори в съня си.
Викаше ме.
- Спокойно, аз съм тук...- приближих лицето си към нейното.
Очите и се отвориха леко и тя се усмихна немощно. Вдигна бавно ръка и я сложи на бузата ми.
- Хьок...ти ли си? - промълви, погали ме, а след това очите и отново се затвориха.
Хьок. Не Хак Йон. Дори сега тя търсеше него. Искаше него!
Изправих се бавно, точно в момента, в който лечителката влетя забързано в стаята ми.
Беше жена на средна възраст, с дълга черна коса и рана, минаваща през едното и око.
- Ваше Височество...- започна тя задъхано, но аз отидох до лампатс на стената си и я бутнах надолу, откривайки входа на кабинета ми.
- Погрижи се за нея! - казах делово, а след това тръгнах по стълбите.
Санг Хьок...не Хак Йон...
***Г.т. Хьок***
Не помня от колко време бях тук. Стражите ме затвориха в тъмницата преди доста време. Тук беше необичайно горещо. Толкова, че вече бях само по панталон. (Когато автора си мечтае, докато пише😱ефекта на секси Хьоки)
- Сине! - чух познат глас и видях как омма се показва през малкия прозорец на вратата.
- Омма, gwenchana? - промълвих.
Стражите се отнесоха толкова грубо с нея в балната зала.
- Аз? Аз не съм толкова важна! Ами ти? - сопна се тя.
- Добре съм, нищо не ми направиха. Ами ти какво ще правиш сега? - попитах.
- Кралят ме пуска да си тръгна, но не и теб. И ще ме замени като директор на оперния театър. А още не сме изнесли дори един спектакъл! - проплата омма.
- Буе?! И с кой ще те замени? Няма по-опитен и квалифициран човек от теб тук! - развиках се.
- Всъщност...- прехапа устна.
Чакай малко! Знаех за кого става на въпрос.
- Аппа? - казах невярващо.
- Да...- отговори омма.
- Но...- започнах.
- С него не сме в много добри отношения, но ти си му син. Ще те измъкне от тук! - увери ме тя.
Засмях се горчиво. Прекалено много му вярваше.
- Какво смешно намираш в тази ситуация? - повдигна вежда омма.
- Че му имаш такова доверие след всичко, което се случи. - отговорих откровено.
- Знам, че между нас двамата се случиха много неща, но сега всеки върви по своя път и нещата трябва да останат просто в миналото. - заговори майка ми.
- Айгу, и затова сега неговия път пак пресича твоя? - изправих се и тръгнах към вратата, но тогава веригата на десния ми крак ме спря и паднах.
- Яя, какво стана? - извика омма.
- Нищо...- намусих се.
Трябваше да ме послуша. Аппа не беше добро. Тя отново щеше да страда заради него. А Бог знае в какво щеше да превърне групата ни! Айш, защо никой не ме слуша?
- Санг Хьок стига! Трябва да си поне малко благодарен, че си жив, след всичко, което наговори днес! - скастри ме тя и вдигнах глава.
- А не съм ли прав? - попитах.
- По-добре жив, отколкото прав! - отвърна омма.
- Ето тук е твоята грешка във всичко. - посочих я - Не се притеснявай за мен! Можеш да си вървиш.
- Но...- започна тя.
- Няма какво повече да си кажем! - повиших тон.
- Правиш грешка след грешка, Санг Хьок, а най-голямата ти беше, че се запозна с това момиче, как и беше името...Чои Ин Ра? - с това вече преля чашата.
- Дори не смей да я споменаваш! - извиках, а после въздъхнах и се облегнах на каменната стена - Омма, върви си!
- Но...- запротестира.
- Моля те, върви си!
***Г.т. Хак Йон***
По едно време се отказах от четенето и се върнах в стаята си.
Ин Ра спеше на леглото. Бях повикал няколко прислужници да я изкъпят, преоблекат и да сменят чаршафите. Беше толкова красива, докато спеше.
Приближих се и протегнах ръка към лицето и.
- Омма! - извика и се изправи машинално, блъскайки ръката ми.
- Ин Ра, gwenchana? - попитах я.
- Да, какво стана? - веднага смени темата тя.
Дори не мислеше за себе си.
- Джон Джънг Кук е в лечебницата, възстановява се след боя нанесен от стражите. - започнах да разказвам.
- Омо! - възкликна и сложи ръка на устата си - А другите?
- Майката на Хан Санг Хьок беше освободена и се прибра в дома си, а той е затворен в тъмницата. - довърших.
- Айгу...- погледна надолу изплашено, а после се взря в очите ми, сякаш бе осъзнала нещо важно -  А защо всъщност съм тук? И какво се случи с мен? Помня само, че гърбът страшно ме заболя и изпаднах в безсъзнание.
- Ти опря меч в гърлото на краля, един от стражите се намеси и те удари с железен камшик по гърба и ти изпадна в несвяст. - обясних.
- Но защо тогава съм тук? - попита ме отново.
- След като изпадна в безсъзнание те донесох тук. - отговорих.
Ин Ра замълча, премисляща скорошните събития и последици.
- Сигурно Краля ти е бесен, че си ми помогнал. Аз...mian/съжалявам/! Това беше твоят рожден ден, а аз и Джънг Кук съсипахме всичко. - една сълза се търкулна по бузата и.
- Как така и ти? - повдигнах вежда.
Нещо ми обягваше.
- Ами...- разказа ми за мечтата на младия страж, който страшно много искал да опита някоя от тортите на майка и, как съставили план, в който той да влезе в кухнята, но по погрешка взел моята торта.
Точно сега ми звучеше страшно забавно.
- Айгу, сега се сетих! С омма направихме нова торта, но така и не разбрах какво стана с нея...- добави по едно време.
- Вероятно е прибрана обратно я кухнята? - предположих.
- Айш, а толкова се надявах да ти хареса...- нацупи се момичето.
- Още сега ще я опитам! Аня, всъщност ще я опитаме заедно! - усмихнах се.

Прислужниците бързо донесоха голяма жълта торта, покрита с маргаритки. Беше ми интересно с какъв вкус е.
Оставиха я на масичката, заедно с прибори и тръгнаха да излизат.
- Почакайте! Имам заповед! Към Чои Мо Ра. - започнах и погледнах към Ин Ра - Да направи възможно най-вкусната торта, която може и да я изпрати в лечебницата за страж Джон Джънг Кук!
Забелязах как лицето на момичето грейна при думите ми.
- За крадеца? - очуди се едната жена и се спогледа с останалите.
- Да...същият. - въздъхнах.
Те стояха и ме гледаха безмълвно.
- Свободни сте! - казах и се окопитиха.
- Арасо! - поклониха се и излязоха.
- Айш, тези прислуги...- възмутих се и отидох да помогна на Ин Ра да отиде при масата и да седне.
- И аз съм една от тях. - припомни ми леко засегнато.
- Не това имах в предвид! - побързах да се поправя - Просто коментират всяка заповед, която им се даде. - отрязах по едно голямо парче за двама ни и седнах срещу нея.
- Арасо...- кимна разбиращо.
Опитах от тортата и замръзнах на място.
- Това банани ли са? - попитах я.
- Да...мислех, че може и да ти хареса, но...- започна стреснато.
- Обожавам банани! - побързах да я успокоя - Това е най-вкусната торта, която съм опитвал!
Ин Ра ме погледна изненадано.
- Джинджа? - повдигна вежда.
- Да! - закимах като идиот и побързах да изям цялото парче.

Бях изял повече от 5 парчета (не знам къде ги побрах) и сега двамата лежахме на леглото ми и гледахме тавана. Когато бях малък, омма поръча на най-изкусните художници в цялото кралство да го изрисуват като нощното небе, "за да се чувствам, все едно спя под звездите".
- Gwenchana? Изяде толкова много торта. Не ти ли е лошо? - процепи тишината момичето.
- То е хубаво чувство! Поне съм щастлив! Искам да ми обещаеш нещо! - погледнах я.
- Буе? - обърна се към мен.
- От сега нататък искам всяка година да ми правиш такава торта за рожденния ден! - отговорих.
Тя се усмихна развеселено.
- За мен ще е чест, ваше Височество! - отвърна и пак се загледахме в тавана.
Тогава една мисъл мина през главата ми и очите ми се върнаха на нея.
- Ин Ра...- промълвих и пак ме погледна любопитно.
- Да? - отговори.
- Ще се омъжиш ли за мен?
Хейо!
Неочаквано предложение, а?😁 Ако главата ви харесва гласувайте и коментирайте! Ще се опитам скоро да кача следващата глава!
Saranghae!♥️