Марус продължаваше години наред с успешните си опити да търси истината зад потенциалните самоубийци.
Провокирайки, той ги задължаваше да търсят отговорът в себе си, да намерят своя универсален избор.
Сладостта на свършената работа постепенно го главозамая и той занемари бдителността си. Събра много последователи, но това - логично - доведе до неговото залавяне и осъждане на доживотен затвор.

23 ноември, 2056 г. - денят, още познат в пресата и новинарските вестници като "Майсторът на самоубийството последва философията си".

Едва седмици след присъдата, един от най-големите му привърженици - Тид Маркъс - се свързва с Марус. След кратки разговори се уговарят и това довежда до неочаквания развой на събитията.
На 23.11.2056 г., Тид, заедно с организирана група почитатели, успяват да внесат желаните от Марус предмети - пистолет, голям тефтер и химикалка.
В рамките на един ден, Марус изписва тефтерът, като дори се налага да събере последните изречения върху корицата.
Вечерта се самоубива с куршум в главата.

Откъси и цитати от хаотичната му предсмъртна книга, наречена " Избор "

" Никога не бих предположил, че славата така ще ми отива. "

" Не смятам, че съществува нещо, наречено грях, нито че то може да се изкупи в затвора. "

" Злото е твърде относително понятие, което вероятно дори не съществува. С тези думи, както и с всяка една, която съм и ще изпиша, аз не искам да се оправдавам. Не съм гузен и не трябва да отговарям пред никого. Ако даден престъпник не смята постъпката си за лоша, то по време или след престоя си в затвора, той все така няма да я смята за грешна - стига да остане верен на принципите си. Затворът не е поучителен център, а капан, който държи свободните хора далеч от истинските затворници. От съображение за сигурност. Ако приема това, тогава следва въпросът - защо съществуват НЕдоживотни наказания? Нима след пет, десет или двадесет години, индивидът вече ще е безопасен за обществото? Ако не се пречупи и продължи да отстоява позицията си, пуснатия на свобода затворник ще продължи своя си, така вреден за околните начин на живот.
Вероятно е добра идея да бъда заключен доживот. Но искам всички да знаят, че това не би могло да ме спре. Имам влияние дори тук. Мога да продължа мисията си.
Единственият проблем е че славата може и да ми отива, но всичко правех главно за себе си. Това бе начинът ми да разбера света. В последствие част от света разбра мен. "

" Няма да усетя удовлетворението от това да разбирам сбъркания свят, когато съм затворен тук - сред свои. Обратно на логиката, тук няма да открия покой. А и не съм всесилен, вероятно никога няма да се измъкна от затвора, дори с чужда помощ. "

" Моят избор е прекратяване на живота ми. "

" Понеже харесвам да бъда нетрадиционен, мислех да посветя писанията си на себе си, също и да не са в началото или края, а някъде в съдържанието. Така и правя, само че посещавам "Избор" не само на себе си, а и на моя стар приятел Джак Томас. "

" Нека най-достойният продължи мисията ми. "

" Някак трудно ми е сам да си повярвам, че не изпитвам гъделичкащо чувство от факта, че най-вероятно ще остана в историята. Еволюирах в по-славолюбив човек, но едно запазих - не чувствам (само)съжаление и не предизвиквам такова."

" Умишлено наричам себе си и хората като мен престъпници, без никакви кавички. Ние наистина сме престъпници. Престъпваме нормите на обществото, в благото на самите себе си. Нека не се лъжем - всеки един организъм мисли на първо място за себе си, това му е в природата. Разликата идва от това, че едните го замаскират и сами си вярват, а ние сме честни със света и преди всичко - със себе си. "

Марус, дали съзнателно и целенасочено или не, е написал последните си изречения върху предната корица, което прави илюзията за дълго подзаглавие или резюме:

" В последните си мигове дори аз ще изпитам страх. Това го предвидих. Винаги съм се чудил дали в части от секундата преди смъртта ще ми хрумне нещо гениално или пък ще съжалявам за стореното, ако е самоубийство. В такива моменти знам, че не мога да си имам доверие, колкото и внимателно да избирам. В крайна сметка вървя срещу природата си, а не искам тя да ме подлъже. Не искам да бъда някой друг в последния си миг.
Затова избрах пистолет - мигновената смърт.
А може би, само може би - защото и мен ме е страх от болката преди края. "

Следете ни за още интересни представяния, интерпретации и разсъждения на отминали случки. В следващия брой ще има статия-анализ на книгата "Избор" на Марус Контривър, както и дебат - "за" и "против" вижданията на Марус. Може би се досещате, че не храня лоши чувства към него, така че ми стискайте палци да оборя противниците си. :)
Който се интересува от книгата "Избор" в хартиен вариант, с огромно съжаление ще му съобщя, че такава няма, поради съображение за сигурност. В днешно време обаче хората са по-отворени към иновативните идеи и едва ли ще имат против аз лично да се заема с напечатването й.
- Рикъс Литвърд

П.П.: За не пръв път ще спомена, че идеята "Поглед в миналото" да бъде под формата на напечатано списание, както е било в миналото, а не онлайн, е моя.

П.П.2: Аз купих оригиналния дневник-книга от "Музея на известните убийци" и в скоро време ще организирам среща с феновете на нашето списание, в която ще изложа дневника. За тези, които се интересуват ще кажа, че ще има безплатни снимки с дневника!
Забравих да уточня, че главната тема следващия път ще е именно Марус, също Тид Маркъс, който продължи мисията му и накрая се покая и разказа всичко.

Очаквайте следващия брой на 19.09.2089