Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

13.

- Тази?

- Ъм, не.

- Добре... Това?

- Ъ-ъ.

- Ами това?

- Шегуваш ли се?

- Онази червената?

- На гала вечеря ли смяташ да ходиш?

- Сините панталони?

- Ако мислиш да посещаваш клуба на пенсионерите.

- Такаааа... - Чонгкук се завъртя към двете чибита на леглото му. Техьонг и Джимин хрупаха снакс и сипеха трохи по завивките без да им мигне окото. - Я ми напомнете защо ви помолих да ми помогнете с облеклото за тази вечер?

Джимин напъха два чипса в устата си - Не си.

- Дойдохме тук да убием време, докато чакаме играта да се инсталира на компа. - додаде Техьонг и направи същото.

Чонгкук наблюдава как половината от съдържанието на чипса с чили се изсипва от наклонената в ръката на Техьонг опаковка и чаршафите се оцветяват в червено.

- След като така и така сте тук може да спрете за две минути да си докарвате диабет и да ми помогнете.

- Как? - запита го Джимин. - Та ти само бабешки дрехи имаш в гардероба! От коя клошарка ги гепа?

- Моля, моля. Тоя шал мама ми го плете. И мисля, че изглежда невероятно. - Чонгкук се уви около главата си синьо-зелено-жълто-лилавия шал. И после още веднъж. И още. И още. И още. И по пода останаха да стърчат още два метра...

-Да... Отиди с него и утре сутрин не ми звънни от лудницата, моля те.

- Каква е работата със Хоби между другото? - Техьонг излапа цяла шепа желирани дражета. - Нфпд не бфйуе онф нейфй.

- ...Моля?

- Те искаше да каже, - започна Джимин. - че Хоби никога не кани никого на партита.

- Какво? Сериозно ли?

- Аха. За последните три години винаги идва сам.

Техьонг преглътна желираната каша в устата си. - Как успя да го съблазниш?

-Не съм...! - връхчетата на ушите му почервеняха. - Никого не съм съблазнявал. Хоби просто ме покани като приятел. За да се опознаем. Като приятели.

- Мда и ние с Техьонг се опознаваме като приятели по три пъти на нощ. - Джимин се ухили, а Техьонг го сръчка в ребрата. - Какво?

- Чонгкук ще припадне как какво?

Чонгкук местеше погледа си между двамата. - Да беееееее. - каза накрая. - Да бе да... Не... Наистина ли?

Момчетата се разсмяха.

- Ела някоя нощ и сам ще разбереш дали е истина или не. - каза Джимин.

- Мисля да пропусна. И без друго всяка нощ слушам... - Юнги потръпна. - Готварските умения на съседите ни. – Зарови за пореден път глава в гардероба и след малко я извади, измъквайки чифт полупрозрачна блуза.

- Оуу, като жиголо ще си с нея! - отвърна Техьонг прекалено ентусиазирано преди Чонгкук да бе попитал и той моментално я скри.

- Кхъм. - чу се прокашляне. Чонгкук не погледна към вратата. - Кхъм. Кхъм. - Продължи да си рови в гардероба. - Кхъм. Кхъм. Кхъм. – Я, тази блуза май ставаше. - КАХЪМ!

- Кажи, Юнгииии... - провлачи Чонгкук с нескрита досада в гласа. - Да не си настинал, защото случайно си крещял като умопобъркан през прозореца на целия квартал?

- Не знам за какво говориш.

Юнги влезе в стаята и изгледа Техьонг и Джимин.

- Вие нямахте ли си работа?

- Не. - казаха хорово те. Юнги продължи да ги гледа. - Аааа. Усещам с осмото си чувство как играта се е заредила. Хайде, Те. - добави Джимин и двамата изчезнаха от стаята.

Леглото на Чонгкук беше малко по-зле от боклучарник.

- Колко пъти съм ти казвал да си оправяш кочината?

- Твърде много....- Чонгкук извади глава от гардероба и го погледна. - Кажи, Юнги. На какво дължа присъствието на прекрасната ти аура?

Другият повдигна вежди. - Исках да ти дам приятелско предупреждение.

Чонгкук кимна. Два пъти. - Ъъъъм. Загуби ме на приятелско?

- Все тая. Както искаш го приемай.

- ...И кво е то?

- Не се замесвай с Хоби.

- Тва пък какво означава.

- ...Да не се замесваш с него. Глух ли си? И те предупреждавам да не ходиш на партито.

Чонгкук се засмя. - Шегуваш ли се? Сега само искам да отида повече.

- Чонгкук сериозен съм.

- Ти, сериозен? Рядкост. Все едно. Отивам и точка. Хоби ме покани и аз вече приех.

- Ще съжалявааааааш - провлачи Юнги, докато излизаше от стаята. - Няма да те оставя намира след това.

Чонгкук се загледа в празното пространство.

- Че това с какво ще е по-различно от сега?

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro