– Добре, нека сключим сделка. Но не за душата ми – добавих бързо, за всеки случай.– Ще те вдигна на масата и ще направя опит да ти сменя памперса, а в замяна на това ти ще се разкараш. Става ли?

Бебето дори не ме погледна. Не изглеждаше особено щастливо. Но сигурно и аз нямаше да бъда, ако ми се наложеше да седя час и половина с насран задник.

Бингълс следеше случващото се от безопасно разстояние. Явно не му се левитираше пак.

– Приемам мълчанието ти за да – заключих аз и се наведох. Посегнах бавно към него, очаквайки всеки момент да се случи нещо. Малкото същество беше учудващо леко. И мекичко. – Ето такa.

Поставих бебето в легнало положение на холната масичка, която предвидливо бях покрил с хавлия. Отстрани бях наредил всички неща, които възрастната продавачка ми беше натикала в ръцете.

И най-важното.

Сложих си щипката на носа.

Готов или не, започвах операцията. 

Или щях да я започна, ако не се бях  сблъснал с неочакван проблем.

– С какво, по дяволите,  са те повили? – възкликнах. Около дупето на бебето бе увит някакъв странен плат, който бе залепнал за него като втора кожа. – Как да го махна това?!

– Гуа! – засмя се дяволчето, пляскайки с ръце.

– Да, от голяма си помощ си ми, няма що. Смей се колкото искаш, но ти ще си стоиш с акото, не аз.

– Гуа!

– Да, точно така. Ще бъдеш едно насрано бебе с рога, което кара разни неща да летят и никой няма да те харесва.

– Не мислиш, че си малко грубичък?

Извъртях се рязко към посоката на гласа, сърцето ми качено в гърлото.

На отсрещната стена се беше облегнал висок, привлекателен мъж.

Беше облечен с червена китайска рокля, чиято цепка стигаше до най горната част на бедрото му.

Но, вмъквам изненадано пикачу лице тук,  не това беше най-шокиращата част от външния му вид. 

Рогата бяха.

Мамка му.

Размножаваха се.

– Искаш ли помощ за пелените? 

Исках помощ за много неща. 

Като започнем с изпускането и стигнем до това, че бях магнит за всякакви рогати. 

- Да, моля - казах примерено.