Виена, 1876 г. ...

Цигулката и' отново изпълваше с нежни тонове целия център на Виена. Беше прекрасно, Тя бе прекрасна, ала в очите и' бе събрана тъгата и болката на целия свят. Чух, че е загубила годеника си, затова свири на цигулката. Признава му цялата любов, която е изпитвало сърцето и' към него, същевременно с това и го оплаква.

Всеки ден слушах мелодиите, които музикалния инструмент възпроизвеждаше. През цялото време виждах как ръцете и' докосваха струните, превръщайки стържещите звуци в феерична музикална експлозия. Беше най-прелестното и вдъхновяващо преживяване в целия ми еднообразен и скучен живот. Знаех целия и' репертоар, познавах всяко движение на ръката и', както и всеки един неин образ. Всяка сутрин се събуждах с мисли за момичето с цигулката, и всяка вечер заспивах със същата мисъл. Не можех да си представя, че на земята съществува такова крехко и красиво същество като нея.

Беше ми пределно ясно, че тя едва ли някога би отворила сърцето си за любов, камо ли да забележи хлапак като мен, която я зяпа през цялото време и се любува на присъствието и'. Въпреки че всичко това ме обезкуражаваше, не ме спря от намеренията ми да я защитя и да и' дам цялата сигурност, подкрепа и помощ, която притежавам. Този факт не ме спря нито веднъж да не отида и да седна под уличната лампа, от където да я вижда и да слушам творенията и'. Това не ме спря да я заобичам, да искам да я направя най-щастливата жена в света, да бъда приятел с нея, да споделям всичко, което имам с нея...

Така или иначе, не спрях да я обичам цял живот, независимо, че вече отдавна не живея във Виена. Ще помня цял живот момичето с цигулката, което открадна сърцето ми. Моята първа любов..