"Третото истинско пророчество на Трелони"

Да, вероятно ако не бе Джеймс, бандата на Бобо наистина щеше да им извие вратовете. Щом Джеси видя Джеймс и неговите двама приятели -едно високо момче с огненочервена коса и едно тъмнокожо с топли кафяви очи -той се омете заедно с пасмината си. Колкото и наперено да ходеха Джеймс и приятелите му -сякаш училището бе тяхна собственост -и те като него бяха много готини и приятни.

Във вторият петък от пристигането им в училището те стояха нетърпеливо в стаята по Трансфигурация, очаквайки да имат първият си урок по практика. Ник толкова се вълнуваше, че не можеше да си намери място. Оливър, който стоеше до него само се кискаше с Леви, който бе седнал зад тях заедно със Деклън.

-Гащите на Мерлин... Стига... -той вече не можеше да си поеме дъх. -Спри се, Леви!

-Псттт... -Ник моментално се обърна.

Грейс му кимна към катедрата на учителя, където професор Макгонагъл ги гледаше доста нетърпеливо -те дори не бяха усетили кога бе влязла.

-О, Мерлин... Не... Мога... Въздух... -изграчи Оливър.

-Ако искате да изляза навън в коридора, за да ви изчакам да се насмеете, господин Оусънс?

Ник тъкмо го ръгаше в ребрата. Оливър се сецна и усмивката от лицето му бързо се изпари.

-Така, сега готови ли се да започнем да учим практика, или тук има още ученици, които имат да се смеят? -тя обходи всички със строгият си поглед. -Добре тогава. -каза, след като всички придобиха уверен вид. -Нека да видим кой какво знае!

Тя мина зад катедрата и започна да разглежда имената на всички ученици от един свитък. Имаха час с рейвънклоуци. Ако изпиташе някой от тях щяха бързо да приключат с тази част.

На средната редичка Грейс се напрегна и стисна ръката на Мери, която леко изстена.

-Леви Скамандър. -произнесе присъдата професор Макгонагъл.

Леви треперейки стана... Не бяха учили. Тримата с Ник и Оливър, бяха захвърлили транфигурацията и започнали игра на избухващи карти.

-С какво трансфигурацията е нужна на хората? -зададе въпроса си професорката.

-Ъ... -неразчленено каза Леви. -Трансфигурацията е нужна само и единствено на хората, които имат таланта да я практикуват. Това е един от най-сложните раздели на магията -да превръщаш едно нещо в друго... Има приложение и като... И човек може да се превръща в животно. Тънкостта е, че той не може да си избере като какво да се преобрази. Тялото му ще приема само една форма, на животното, на което отговаря същността му. Човека запазва пълното си съзнание след трансфигурация!

-Средно доволна съм... -рече Макгонагъл леко разочарована. -Сядай!

Леви въздъхна и седна. След това Макгонагъл започна да им обяснява как да превърнат листо от мандариново дърво в лъжичка за чай. Обясни им, че това е ужасно трудно и че тя ги подхваща с по-трудното, за да види дали могат да се справят. Към края на часа само Мери и Стела Блейк бяха успели да превърнат листата си в истинска лъжичка. Ник бе успял да го удължи и втвърди, ала още си беше зелено. Грейс бе постигнала метален цвят на листото и удължение в едната част. Оливър пък го бе превърнал в лилаво и когато Макгонагъл го видя, започна да прилича повече на годзила отколкото една истинска би. Леви бе трансфигурирал листото в метал... Ала лъжичка нямаше.

Мери и Стела получиха за "Рейвънклоу" по десет точки, а Ник и Грейс по пет, което не беше много честно съдейки по това, че бяха от дома на професорката.

Другите не бяха постигнали кой знае какъв успех. Те също като Оливър бяха сменили цвета или бяха направили невиждани други мутации на листото от мандариново дърво.

-Оф, виж го туй -скъса листото Оливър. -На нищо не го прилича!

-Не се ядосвай -опита се да го успокои Ник. -И моето не се получи... Много хубаво!

-Не го лъжи Ник! -обади се отзад Деклън. -Дори дименторът, който няма очи, ще успее да види, че той нищо не е направил.

Оливър се обърна бавно и изгледа кръвнишки Деклън.

-Какво правиш? -попита Деклън, като видя как го гледаше Оливър.

-Опитвам се да се сетя кое заклинание да ти приложа. -каза яростно разочарованото момче.

-О, я стига! -скара им се Ник и обърна Оливър напред. -Чудо голямо! Може би и Мерлин не се е справял добре със заклинанията отначало.

-О, да бе. -Оливър се тръшна върху облегалката на стола си.

-О, Миневра!

В стаята бе влязла жена, която според Ник приличаше на влечуго. Тя бе много слаба, а грамадните очила увеличаваха очите й десетократно. Беше цялата увита в шалове с пайети.

-Сибила имам час с първокурсниците, моля те, каквото и да е, може да почака! -прекалено строго я отряза професор Макгонагъл.

Ник би казал, че неприлично строго... Вероятно тя не я харесваше особено.

-О, първокурсниците! Можеш ли да ме представиш? -развълнувано запелтечи професорката с големите очи.

Ник усети силна и задушна миризма от парфюм. Тази миризма идваше от професор Трелони и задушаваше момчето до толкова, че главата започна да го боли.

Директорката въздъхна промърмори нещо под носа си, от което момчето успя да чуе само "...заради Дъмбълдор...!" и представи колежката си:

-Ученици, това е Сибила Трелони, професорката, която преподава предмета Пророкуване.

Всички замърмориха развълнувано и погледнаха към професор Трелони, която се усмихна. Ник го сви корема и разбра, че нещо не особено приятно предстои да се случи. Само след стотна от секундата, усмивката на професорката по Пророкуване замръзна в странна гримаса и тя с дрезгав глас изрече:

ПАЗЕТЕ СЕ

Бурята задава се,

господарят на злото зовее се.

Щом влезеш ти там,

от страх ставаш ням,

не ще излезеш,

а ако успееш,

недей да блееш,

а гледай да съумееш,

най-скъпото скоро

да спасиш.

Три само три,

а един си отива,

поста висок

под въпрос.

Господарят зъл,

се опитва да стане, още по-зъл,

като сили удвои.

Опитай незнайнико ти,

може и да успееш, да съумееш,

най-скъпото да спасиш.

Тишина!

AnnabethSlavova:

Думи 955 без "бележката на автора".

Здравейте, ето ме и мен, отново. Съжалявам да ви го кажа, но вероятно от сега нататък ще качвам все по-рядко и по-рядко... Нали разбирате четиридесет думи по тридесет пъти... Направо акъла ми се взима.

Относно историята. Как ви се струва? Моля ви кажете ми кусурите... За да знам къде греша!

По принцип историята трябва да обхваща мислите и чувствата на Ник, кажете справям ли се? Страхувам се, че не! Харесват ли ви героите? Извинявайте за никаквата рима на пророчеството, но... Никога не ме е бивало... :D

Изкажете мнението и си така нататък. Лека вечер и до нови срещи!