"Как започна всичко"

Ник реши, че ще е далеч по-добре никой да не знае, че той всъщност е жив, затова той се запромъква тихо между масите и хората, стараейки се да бъде покрит.

Упорито търсеше нещо... По-скоро някой -Оливър и Грейс.

Накъдето и да извъртеше поглед не виждаше кой знае колко красиви неща. Навсякъде се водеха ожесточени битки на живот и смърт. Имаше толкова пострадали... Нямаше кътче, където да не е бил отнет живот.

Това трябваше да спре! Ник се реши, че всичко трябва да свърши. И логично, той го беше почнал... Той трябваше да го приключи. На всяка цена!

-Не! -чу се вик от някъде. Отчаян вик.

Деклън Стол бе клекнал над нечие тяло. Ник разпозна русата коса на Роно...

Към тях се приближаваше Смъртожаден, който искаше да ги атакува в гръб. Кръвта на Ник кипна и той изскочи между двама ученици и се затича изваждайки магическата си пръчка пътем.

-Експелиармус! -извика той и пръчката на Смъртожадния отскочи от ръката му и се отзова в свободната ръка на Ник.

-Ха, така ти се пада, козел такъв! -извика Ник и запрати Зашеметяващо заклинание по противника.

След малката си победа той веднага клекна до Деклън, от чиито очи се стичаха сълзи. Ник не забеляза как всички го наблюдаваха и се чудеха на чудото за това как той беше жив.

-Добре ли си? -попита Ник, Деклън, който просто подсмърчаше.

-Ник... Ти си жив?! -попита Роно, но от това гласът му секна още повече. Не изглеждаше добре. От носът му се стичаше струйка кръв, кракът му беше под странен ъгъл, а носът му -крив. Той нямаше сила да се изправи и лежеше там на пода, а брат му беше до него. Лежеше по средата на арената, между кръстосани заклинания -трябваше да го преместят.

След като Ник и Деклън обединиха сили, преместиха Роно в един ъгъл, където вероятността да пострада не беше толкова голяма.

-Благодаря ти, Ник. -благодари му Деклън, чиято глава беше вдлъбната на няколко места.

Деклън кимна на брат си и извади пръчката си, като се запъти към друга битка, но Ник го хвана за лакътя.

-Ник, остави ме, трябва да се бия... -проплака момчето.

-Не, напротив. Не трябва. -поде Ник сериозно. -Трябва да си тук, при брат си, той има нужда от теб.

-Но...

-Не бой се, има кой да спечели битката. Благодаря за помощта! Не, остани! -каза Ник, защото Деклън пак беше отворил уста да спори, но най-накрая само кимна.

-Благодаря ти, Ник. -каза.

Ник се обърна с намерението да продължи търсенето на приятелите си. Причината да спре Деклън да се бие беше това, че спомените за Фред и Джордж Уизли го бяха ударили право в сърцето и сякаш то му бе проговорило, казвайки му да спре това безобразие и да предотврати съдбата на двамата братя.

-О, и Ник! -извика подир него Деклън.

Ник се обърна.

-Късмет!

С тези пожелания, Ник кимна и се обърна.

След един ъгъл той попадна на Смъртожаден, който беше толкова изненадан, че го вижда жив, че нямаше време да спре Зашеметяващото заклинание на Ник.

-НИК! НИК! ТОВА ТИ ЛИ СИ?!

Още преди момчето да се е обърнало, светлината замря и въздуха започна да не му стига. Той разпозна парфюма на Оливър и този на Грейс, които го бяха притиснали в силна и задушаваща прегръдка.

-Ник! -възкликна Оливър и хвана главата на Ник и я сплеска, сякаш бе домакинска гъба.

-Но как? -заклати глава Грейс и го притисна в още една прегръдка.

Кой да предположи, че такъв мъник има толкова силна хватка?

След като го пусна двамата му приятели се засилиха за още една прегръдка, но Ник се изплъзна и вместо той да е палачинката, те двамата се прегърнаха. Мина време докато осъзнаят, че се гушкат, но щом това стана, те се пуснаха смутено и... И бяха алено червеникави.

-Как е Джеймс? -веднага попита Ник, придобил сериозно изражение.

-Жив. -отвърна кратко Грейс.

-Вие накъде се бяхте запътили така? -попита ги и видя как усмивката бързо увяхва от лицата им.

-Към "Галерията на Писъците"... -поде Оливър.

-Ник, той ще върне душите на умрелите от картините! -прекъсна го Грейс.

-Моля?!

Всичко си бе представял, но това... Това бе немислимо!

-Отивам! -светкавично се обърна, но Оливър и Грейс се изравниха с него.

-Не, вие оставате, тук! -заповеднически рече Ник.

Не искаше да им се случи нещо лошо.

-Няма начин! -отсече Грейс и го погледна с мъдрите си кафяви очи.

-Нима не разбра Ник? -Оливър го погледна с дълбоките си сини очи, наподобяващи океана.

-В това сме заедно! -поде Грейс, а този път, който щеше да бъде първи и последен, Оливър довърши.

-Винаги ще е така!

Сърцето на Ник беше и щастливо и тъжно... Имаше утеха -те щяха да са до него. Истинското им приятелство, макар и не особено дълго, беше започнало още от случката с тарантулата Джуди. И както винаги -Джеймс беше виновен.

AnnabethSlavova (Ann Slavova):

791 думи без крайната "бележка на автора".

Здравейте всички!

Това беше леко скучна и отегчителна глава, но... Дано поне малко да ви е харесала.

И пак се почна... УЧИЛИЩЕТО :'(

Нищо де. Представете си, че учите в "Хогуортс" :D

Тази глава смятах да е предпоследна, но така щеше да стане много дълга. Реших да я разделя.

Значи както и да ги смятам имаме още две глави заедно... :/ /може и три де/

Не знам колко съм ви радвала и т.н., дали ви е харесвало да... Но... Май това наистина е краят.

Та да се върнем на новата глава.

Ако искате изразете мнението си и да... Дано ви е харесала.

Ами това е за сега. Нова глава скоро, може би.

Лека вечер!