"Макгонагъл залага всичко"

Из голямата зала се разнесоха развълнувани шепоти. До ушите на Ник достигнаха множество въпроси и възклицания, докато той просто не можеше да отдели поглед от стоящата на портата, затулена в тъмнина фигура.

-Кой е този?

-Какво става?

-...за Макгонагъл!

-Никой не го иска тук!

-Какво си мисли, че прави?

В залата отекна гръмотевица и от тавана започнаха да падат едри капки. Това явно изтръгна Макгонагъл от транса, в който бе изпаднала взирайки се в затулената фигура, след което тя извади магическата си пръчка и изстреля златист сноп искри към тавана. Небето остана начумерено, но поне дъждът спря. Учениците местеха погледи ту на незнайната фигура, ту на професор Макгонагъл, които напрегнато се взираха помежду си, сякаш водейки телепатична битка. Първа се осъзна Макгонагъл, която махна с ръка, сякаш пъдеше досадна муха и отново се настрои да произнесе речта си по случай началото на годината. Настана тишина и тя започна:

-Така, сега разпределени по своите д... -чу се престорена кашлица и всички отново преместиха поглед към фигурата.

Професорката въздъхна:

-Да, какъв е проблема господин Юник? Нуждаете се от хапче за гърло, може би?

Фигурата пристъпи напред и застана на светлината. На Ник господин Юник му приличаше на мъж, който представляваше прът с малко слама отгоре за коса. Беше дълъг, несъразмерен, а суха руса -почти бяла -коса падаше над едното му око. Бе облечен в черна мантия, а в ръката си държеше прекалено къса магическа пръчка. Той закрачи, като мина покрай масата на "Грифиндор" и застана пред професор Макгонагъл. Чу се трясък от метал и един от учителите на Височайшата маса се изчерви, като наведе да вдигне бокала, който бе изтървал.

-Така губих преди Тревър! -възкликна той, като остави пак бокала на масата. Беше усетил, че бе нарушил гробната тишина, която беше настанала и се почувства извънредно неудобно.

-Не, Миневра, не се нуждая от лекарство. -отговори господин Юник. -Но, предполагам, знаеш защо по-точно съм тук, нали?

-Не и ни най-малка идея си нямам, понеже аз любезно, но категорично отказах предложението ви. -рече Макгонагъл с пламъче в очите.

-Миневра, не искате за враг точно "Министерството на Магията"! -не й остана длъжен неканеният гост.

Веждите на професорката се качиха по-нагоре.

-Така ли, Джъстин? -рече тя заплашително. -Откак Кингзли Шакълбот замина по работа в чужбина и ви остави службата на министър на магията за кратко, вие започнахте да се налагате твърде много. А аз, няма да напусна "Хогуортс" просто ей така...

-Нали ти казахме, Миневра -прекъсна я Джъстин Юник -лоша грешка според Ник -Ще те замести много по-млад и... -изглежда се поколеба. - по-отговорен магьосник.

Миневра Макгонагъл явно вече се беше ядосала, но много по-ядосан изглеждаше професорът, който бе изпуснал бокала. Той стана от мястото си и застана до професор Макгонагъл.

-Вие кой сте, че да говорите така на Миневра Макгонагъл? -излая той. -Как изобщо смеете?

-Да, смея! -каза Юник. -Професорката вече е възрастна за този толкова отговорен пост!

В залата се разнесоха множество развълнувани шепоти.

-О, това е нелепо! -възкликна професор Невил Лонгботъм. -И Дълмбълдор не бе първа младост, докато при него всеки ден идваха сови, носейки писма от Корнелиус Фъдж, в които го питаше какво да прави!

Изглежда, че господин Юник вече губеше търпение. Явно беше очаквал по-малко съпротива.

-Да, но затова пък Сивиръс Снейп го предаде! -рече той.

-Това бе желанието на професор Дъмбълдор! -провикна се ядосан Хагрид от масата на учителите.

Явно бе, че Юник не искаше враг, като него. Това се разбираше по ужасът, който се четеше в очите му. Ала това не го спря да избухне:

-О, ДА! Дъмбълдор и неговите все така грандиозни планове, които все се проваляха, а приятелството му с Гелърт Гриндълуолд? Нима ще отречете, че и той се е увличал по черните изкуства? А, това драги слушатели -обърна се към учениците. -Значи, че той е бил черен магьосник.

Ник предположи, че Юник много сгреши и беше прав. Хагрид скочи от масата, та се наложи половината учители да използват магическите си пръчки, за да го вцепенят. Щом заклинанията го удариха той се запъна малко, но все пак не изглеждаше чак толкова вцепенен. Ник реши, че това не е нормално. Ако десетина заклинания ударят нормален човек той би умрял на място.

Господин Юник се бе качил върху масата на "Слидерин" в момента, в който бе видял как Хагрид скача към него. Сега, явно най-после се овладя и слезе от масата, като върна поглед на професор Макгонагъл.

-Миневра...

-Не, Джъстин, няма да напусна тази длъжност. Ще остана директорка до край, досущ като Дъмбълдор и Сивиръс Снейп! Нито съм сгафила, нито навредила, не мога да разбера какви хипогрифи те гонят, та си дошъл да ми искаш оставката! -рече предизвикателно директорката.

Юник не се изненада особено. По лицето му се изписа радост, сякаш точно това бе очаквал. Той придърпа мантията си и попита:

-Искаш ли едно предизвикателство, Миневра? -усмивката по лицето му бе подла.

-Давай го!

-Ти, Миневра Макгонагъл директорка на "Хогуортс", бивш член на "Орденът на Феникса" приемаш ли предизвикателството, ако нещо стане в училището, нещо което е опасно и ти като директор си пропуснала са съзреш, да ми предадеш директорският пост.

За пръв път през цялата вечер по лицето на Миневра Макгонагъл се изписа притеснение и видимо смущение. Беше я хванал на тясно. Ако откажеше щеше да излезе страхливка, а ако приемеше... Ако приемеше залагаше всичко! Точно сега Ник не се чувстваше грифиндорец. Ако той бе на мястото на Макгонагъл, вероятно не би рискувал всичко на което разчита.

Отново тишина се възцари. Всяка молекула сякаш трепнеше от очакване. Ник усети набъбналите заклинания по пръчките на останалите учители, които гледаха да не показват притесненията си. Напрежението се покачи на макс!

На масата на "Грифиндор" Грейс и Джеймс си размениха начумерени погледи, сякаш знаейки какво ще е решението на професорката. Ник също го знаеше. Миневра Макгонагъл бе истински грифиндорец по душа!

Лицето й придоби отново строг и решителен вид:

-Приемам! -рече тя.

Точно това явно бе очаквал и Юник.

-Значи смееш да залагаш всичко! Залагаш всичко! -рече той толкова сигурно, че Ник се осъмни дали господина наистина не знаеше, че тя щеше да сгафи.

AnnabethSlavova:

Изразявайте мнението си, което ще ми е от полза да подобря начина си на писане, та дано ви хареса. Намалих големината, надявам се пак да не е много дълго. Лека вечер :)