"Войната започва"

-Ама и вие ли сте... -понечи да попита Ник.

-Като Роуина ли? Не... -отсече сякаш способен да чете мислите Слидерин.

-Ами тогава? -попита Ник.

Слидерин въздъхна тежко, Грифиндор започна да се подсмихва, а по лицето на Хафълпаф се изписа притеснение.

-Ами... -проточи жената. -Ние сме духове...

-Каква е разликата? -не разбра Джеймс. -Мислех, че вие сте добрият призрак на основателите...

-Аха, ама не -каза Слидерин.-Ние сме самите основатели. Вижте сега, трудно е да се разбере това. -той погледна Ник и Джеймс леко притеснено. -Когато... Ами някой загине... Душата му се разделя на две части -добрата позитивна енергия и лошата отрицателна. Ние -той обходи другите двама основатели с поглед. -Сме положителната. А Рейвънклоу...

-Отрицателната? -предположи Ник.

-Именно, сега светна ли ти момче? -попита Грифиндор и отново му намигна топло.

-Аха, ама какво стана след като припаднах? -попита Ник.

В стаята настъпи тишина. Грифиндор, Хафълпаф и Слидерин започнаха да се оглеждат все едно за пръв път виждаха стаята, в която се намираха. Джеймс заби поглед в пода. Никой не погледна Ник в очите.

-Ехо?! Какво е станало? -попита той, губещ търпение.

-Салазар, Хелга ние нека да поговорим насаме, да видим какво ще правим, че решението никак не е леко! -подкани Грифиндор и тримата се изнесоха, като минаха през една стена.

Щом в стаята отново се възцари тишина, Ник и Джеймс се погледнаха, а Ник вдигна вежди очаквателно. Джеймс въздъхна, вдигна примирено рамена, след което седна на креслото до Ник.

-Мислех, че Грейс ще ти обясни... Не очаквах, че аз... -започна да се обяснява той, ала Ник му хвърли такъв убийствен поглед, че момчето млъкна, скръсти ръце и крака и впери взора си в Ник.

-Ник, не искам да ти го казвам... Ама ти стана нещо като причина за... -Джеймс изглежда се поколеба, свали качулката си, облегна се и затърси точната дума, с която да обясни положението. -Бунт.

-Моля?! -попита невярващо Ник и се ококори.

Как би било възможно това? Ами много лесно... Беше невъзможно! Или поне според него.

-Как така бунт? -попита той.

-А много лесно. -заобяснява Джеймс. -Думите ти, накараха учениците да се замислят и след като Москов те изнесъл, те започнали да одумват Фоукс. Това за него не би било проблем, нали? Те са само първокурсници. Обаче думите ти се разнесоха и се стигнаха до ушите на по-големите ученици. Миналата вечер...

-Хей... -прекъсна го Ник, а момчето го изгледа кисело. -Колко време съм спал?

-Ами четири дена. Изглежда по камшика е имало отрова и се наложи Слидерин да те лекува три дена, за да оздравееш напълно. -обясни Джеймс. -И не ме прекъсвай пак! -скара му се, сякаш искаше да завърши разказа възможно най-бързо. -Та, миналата вечер учениците от всички домове се обединиха и се вдигнаха на бунт, в опит да свалят Фоукс... Да "Слидерин", също. -поясни Джеймс, защото Ник тъкмо беше отворил уста да попита. -И... Ами разбунтуваха се... Фоукс побесня, отново, обаче с помощта на някои други професори спря бунта... Изгони всички стари преподаватели...

-Какво?!

-Казах ли ти да не ме прекъсваш? -сопна се Джеймс. -Обаче изгони и някои от новите -Еди Шейд Хъдсън и Кристофър О'Джеферсън.

-Защо? -за пореден път Ник прекъсна Джеймс.

-Защото, те се бориха с нас. И не ме прекъсвай! Много ученици загинаха, Ник... Майка ти и баща ти разбраха истината и дойдоха да те търсят, но Фоукс им каза... Ъъъ,...че си...

-Аха, ясно...

-И те си тръгнаха. Нямаше начин да им кажем истината -продължи кисело Джеймс. -Понеже бяхме зорко следени от Фоукс, нали сме ти приятели. Обаче ние ще те изкараме от училището и...

-НЕ! -извика Ник.

Момчето беше в несвяст. Много информация беше минала през ушите му. Той не можеше да разбере какво толкова беше казал?! Просто бе изрекъл няколко думи и как така беше предизвикал бунта? Толкова ученици бяха загинали заради него, по негова вина. Ник се почувства много зле. Стори му се, че стените се свиват и го притискат. От всичко, най-лошо бе това, че сега искаха тайно да го изкарат от училището като първият страхливец!

-Няма да го направите! Няма да ме изкарате от...

Той не знаеше как и кога, но беше станал на крака и изнервено обикаляше около креслото.

-Не можеш и да си представиш какво ще стори Фоукс, ако разбере, че си тук и че си жив. Грифиндор си поигра с умът на Москов и изтри мислите му, като ни даде време да те запазим жив! Тук си в безопасност, но... -Джеймс сдържаше тих и спокоен тон, но си лечеше, че вече губи търпение.

-Не ме интересува! И какво толкова казах, а? Просто исках да си отворят очите и това е!

-Е, и успяха. -Джеймс също стана на крака. -Думите ти бяха нещо, което хората чакаха, Ник. Нещо, за което да се захванат в тези мрачни времена. Предчувстваше се, че се задава война, Хората чакаха да чуят окуражителни думи, а твоите са много точни и дойдоха на време.

Ник се чувстваше ужасно, меко казано. Не искаше никой да умира заради няколко изречения, които той бе свързал в доста несполучлив текст.

Вече всичко беше започнало! Родителите му го мислеха за мъртъв, някои от неговите съученици бяха умрели в битката, а... Ами в бъдеще?! Никой не знаеше още колко ученици ще загинат. Тази мисъл сякаш вледени сърцето на Ник.

-Ама... Аз нищо толкова не казах! Нали? -той извади пръчката и се вгледа в нея.

Отстрани Джеймс го гледаше преценяващо и тъжно.

-Ние никога няма да те оставим сам, Ник! -каза някой.

В стаята бяха влезли Оливър, Грейс и Еди Шейд Хъдсън.

Ник разсеяно вдигна глава и се усмихна унило на приятелите си. Кимна с усмивка и на младият преподавател, оказал се добър съюзник.

-Щом не искаш да си тръгваш Ник, ще останеш тук... -Ник веднага се опита да възрази и професора побърза да вметне. -Всички ще се подготвим за битката! -след това се обърна към Джеймс. -Грифиндор, Хафълпаф и Слидерин се съгласиха. Ще ви обучават!

Джеймс кимна отсечено.

-Оправяй се Ник. За жалост ще си стоим двамцата тук, а? Но ние никога няма да те оставим!- повтори думите си Еди Хъдсън и намигна ведро, като излезе по много странен начин.

Извади пръчката си и прошепна нещо, като една част от стената се отмести и образува проход.

Щом благородният професор изчезна, в стаята се възцари тишина.

Ник все още се чувстваше ужасно...

-Не искам да умирате заради мен. -прошепна той и рухна на креслото, държейки пръчката си в ръцете, въртейки я, мислейки колко е безполезна, когато отнема нечий живот и колко безценна, когато се използва с направлението да спаси нечий друг.

Оливър, Грейс и Джеймс се спогледаха. Оливър и Грейс, които още стояха на вратата се придвижиха и спряха до Ник. Щом момчето вдигна поглед отчаяно, Грейс го хвана за ръцете.

Щом той се изправи, тримата му приятели го прегърнаха от всички страни.

Единственото, което Ник можеше да направи, беше да се наслади... Не знаеше още колко време му остава с тях...

-Как ти е дошло на ума, че ще те се отървеш толкова лесно от нас, а зайчо? -попита Джеймс, който, понеже бе най-голям и висок, успяваше да прегърне почти всички, въпреки че пак изпитваше известна трудност.

-Никога няма да те оставим! -прошепна Грейс и подсмъркна.

-Ще сме с теб до самият край! -допълни Оливър.

На Ник не му стана по-леко, но се почувства подкрепен и по-сигурен.

-Как можах?! Как можах да си помисля, че ще се отърва от вас?

Всички се засмяха, но не се пуснаха.

В очите им имаше сълзи, а по лицата усмивка, обаче Ник разбра -те винаги щяха да са неотлъчно до него.

AnnabethSlavova:

1241 думи без крайната "бележка на автора".

Здравейте симпатяги!

Това е новата глава, леко скучна, обаче... Те първа ще се мъча да ги правя по-интересни!

Ами, ако искате коментирайте, изразявайки мнението си и така...

Нова глава може би... Скоро?! :D

Ами това е. О, и как е началото на първият срок?

Ами приятен остатък от седмицата!

Лека вечер!