"Грешни решения"

Оливър се срути на пода и обви ръце около коленете си, подтиснат, молейки се да види Грейс отново.

В главата на Ник, напълно неканени, нахлуха милиони мисли -от лоши, по-лоши! Главата му не побираше мисълта, че Фоукс го беше измамил! Не можеше и не искаше да повярва, че Грейс я няма. A Още по-ужасяваща бе мисълта, че те не знаеха къде да я намерят!

Нима, обаче Фоукс не искаше точно това? Да тръгнат подир тях, за да можеше и втората среща да се състои, както беше предрекло, според Фоукс, пророчеството?! Ник се замисли още по-дълбоко и осъзна, че никъде в пророчеството не се бе казало, че Ник ще се провали два пъти! Беше казано, че Фоукс щеше да се провали два поредни пъти! Или може би пък не! Може би Ник бе способен да го победи още при следващата им среща, стига да планира всичко както подобава.

Той трябваше да чуе това пророчество, за да бъде напълно сигурен в сметките си. Затова разтресе глава и насочи погледа си към Стела, която тъкмо се бе размърдала неспокойно.

Момичето отвори очи и бавно се изправи, като огледа ситуацията. След това просто кимна и се изправи поклащайки се, сякаш разбрала, че думите са излишни.

-Оливър, ставай! -подкани го Ник. -Трябва да чуя това пророчество! -заобяснява. -Ако е истина това, което Фоукс каза, значи, че нищо не пречи да го победя още при втората ни среща! Казано е, че той ще се провали два пъти, но не е казано, че и аз ще се проваля!

Тези мисли бяха дали сили на Ник да иска да продължи с търсенето си.

Оливър се изправи и обърна гръб на Ник, като се подпря с ръце на повърхността на един шкаф, свеждайки глава надолу.

-И отново се стигна до теб, а Ник? -попита русото момче, а Стела изстена, усещайки, че нещо неприятно предстои.

-Моля? -попита Ник, не разбирайки за какво говореше Оливър.

-Отново мислиш за теб! Отново поставяш себе си на първо място, точно като един егоист, какъвто винаги си бил! Трябвало да види пророчеството -продължи да го обстрелва Оливър. -Знаеш ли?... -той се обърна, а по лицето му се четеше погнуса. -Нас... Мен, по-точно, не ме интересува, какво си ти е наумила голямата глава! Дори не съм длъжен да съм тук... И Грейс не беше!...

Ник отвори уста, в опит да се защити, но приятелят му продължи, гледайки го в очите.

-Нито пък Стела, но ние сме тук, защото си мислехме, че сме ти приятели! Мислехме си, че те е грижа за нас, но за щастие Фоукс ни отвори очите, отвеждайки Грейс.

-Оли...

-Не ме олиосвай, О'Брайън! -повиши тон Оливър. -Нима си такова зло същество, че да оставиш Грейс сама там? При положение, че тя толкова много ни помагаше и те защитаваше през всичките тези години! Нима тя заслужава точно това? И ние имаме семейства Ник! И ние трябва да ги предпазим, но вместо това сме тук с теб! Това беше една огромна грешка! Едва сега напълно разбирам от какво се опитваше да ни предпази Фоукс още преди пет години!... От теб!

-Оливър!

-Не знам за теб, О'Брайън, но аз отивам да спася Грейс, дори и да трябва да умра заради това!...

Оливър се отмести от шкафа и ядосано се запъти към вратата, оставяйки Ник без думи, но преди да излезе спря и се обърна към Стела.

-Правиш го само, защото я харесваш! -извика Ник, надявайки се това да спре приятелят му.

-Ти идваш ли оставаш? -излая Оливър към Стела, сякаш не бе чул Ник.

Стела леко подскочи. Явно не беше очаквала, че Оливър ще й се развика и на нея.

Тя погледна към Ник, който беше сигурен, че тя ще го подкрепи! Трябваше!... Иначе той оставаше сам.

Стела сведе глава и тръгна след Оливър, който преди да напусне къщата извика:

-Приятен лов на пророчества, О'Брайън!

Само след секунда се чу едно приглушено ПУК, а Ник се срути на пода сам.

Секундите му се сториха минути, а минутите часове. Ала той, след един час, все още стоеше на същото място на пода, самосъжалявайки се, сам и погнусен от всичко. Размишляваше и се опитваше да събере пръснатите си мисли.

Нима Оливър бе прав?

Беше ли възможно Ник да бе сгрешил? Постоянно си мислеше, че той е винаги прав, но явно това не беше така. Дали наистина се бе превърнал в егоист? От едно момче белязано случайно, защото... Защото се беше притекъл на помощ на приятел!... Нима сега наистина му бе минало през ума да остави най-добрата си приятелка? Колкото и засенчен да бе от чувствата си към нея, Оливър бе прав във всяко едно отношение.

Ала Ник искаше да знае отговора!... Искаше да чуе това пророчество. Отдавна трябва да се сети, че това последно пътуване трябва да извърши сам, защото не искаше някой да пострада. Надяваше се Оливър и Стела да се справят, да измъкнат Грейс и след това да защитят техните семейства! Той обаче трябва да продължи по пътя си. Бе напълно сигурен, че веднъж чул пророчеството, можеше да победи Фоукс и да спаси света на магьосниците! Знаеше го!... Вярваше!

Ник се изправи и се насочи към килера на къщата им. Щом го отвори, видя, че никой отдавна не се бе сещал да го почисти. Имаше няколко стада от паяци и куп други джунджурии.

Той намери това, което търсеше подпряно в ъгъла. Старата му метла. Чудеше се къде са родителите му. Знаеше, че са живи! Чувстваше го, но не знаеше къде са! Може би щеше да успее да се свържи с тях, но това щеше да се случи, щом се установеше в гората.

Ник взе метлата, след което извади един сак и се качи в стаята си, за да си вземе неща от първа необходимост. Взе си три чифта джинси, пет блузи, още един чифт обувки Рийбок и шишенце "Есенция от росен". След това слезе в кухнята, като взе няколко филийки хляб.

Само след десет минутки бе готов. За щастие бе намерил старата им палатка и я бе побрал в сака си, изключително трудно.

Той излезе от къщата им и заключи вратата. Закрепи сака, възседна метлата и отлетя.

Обаче преди да се отдалечи прекалено много, той хвърли последен поглед към улица "Голдън Бридж". Сгушените къщички чакаха тихо зазоряването, огрени единствено и само от оранжевата светлина на уличните фенери.

През главата на Ник минаха толкова много негови спомени, а коремът го присви. Ами ако никога вече не видеше къщата?!...

В случай, че това беше неговото последно завръщане в дома му, той затърси малката им къщичка и не отдели поглед от нея, докато вече стана невъзможно да я различи.

Нямаше връщане назад!

AnnabethSlavova:

Здравейте!

Това е новата глава.

Вероятно малко скучновата, все пак се надявам да ви е харесала.

Искам да ви благодаря за подкрепата! Радвам се, че все още има хора, които искат да проследят приключението на Ник!

Ако искате изразете мнението си и така, знаете... :)

Лек ден!