"Пророчеството"

Стълбите започнаха леко да скърцат под тежестта на Ник и Оливър, докато те бягаха надолу към Грейс и Стела.

Те профучаха през фоайето, право в кухнята, от където се чу вика. Междувременно Ник се приготви за битка и когато бутнаха вратата на кухнята, се видяха принудени да замръзнат на място.

Ситуацията беше по-зле от колкото предполагаха. Стела беше на пода в безсъзнание, а Джамал Фоукс стоеше по средата на помещението, опрял пръчка на врата на Грейс и гледаше Ник и Оливър предупредително.

Грейс изглеждаше ужасена и беше вперила поглед в Оливър, сякаш го вижда за последно.

Ник намери пръчката й на пода, близо до масата, но прекалено далеч от момичето.

Той се ядоса неимоверно и отново започна да чува пулса в ушите си. Ядосано отмести поглед от пръчката на Грейс и го впери в сивите и безмилостни очи на мъжа.

Настана тягостна тишина, но Ник чувстваше как до него, Оливър се напряга, готов да нападне.

-Здравей, Ник! -поздрави Фоукс, толкова ведро, че ако Ник не го познаваше добре, щеше да реши, че е добър човек.

Лицето на Фоукс беше почти безизразно и Ник се зачуди, дали той знае за смъртта на брат си. Момчето се надяваше това да не е така, защото, противно, нямаше да се измъкнат леко.

-Още повече си оплешивял! -отбеляза Ник, опитвайки се да не го провокира... Много.

Фоукс остана със стоманено изражение и впи очите си в Ник. Внезапно белегът във формата на змийче, на момчето, изтръпна.

-Виж, Ник, -започна мъжът, като заби пръчката във врата на приятелката му още по-силно. -Преди ден при мен дойде една пророчица, която ми каза ново пророчество, което засяга и теб.

Макар че с тези думи Фоукс успя да привлече вниманието на Ник, момчето просто реши да не обръща внимание.

-Радвам се за теб! -отвърна Ник и усети, че мъжът започваше да се изнервя.

-Знаеш ли какво казва пророчеството, Ник? -попита Фоукс рязко и студено.

-Че трябва да преосмислиш живота си? -заостроумничи Ник и междувременно започна да конструира план как да спаси Грейс от лапите на Фоукс.

Изглежда мъжът не беше чак толкова глупав, защото усети, че Ник се опитва да го изкара от релси, за да спаси себе си и приятелите си.

Фоукс се усмихна.

-Не, -отвърна толкова тихо и непротиворечиво, че Ник веднага се заслуша за пророчеството, в което, според Фоукс, е бил споменат самият той. -В него се казва, че един срещу друг ще се изправим три пъти и че аз ще се проваля два пъти в твоето убиване!

Ник, незнайно защо, целият настръхна и още повече наостри уши.

-А третият път, ще бъде успешен или за мен, или за теб!

Фоукс отново втренчи поглед в зелените очи на Ник и лукава усмивка заигра по лицето му.

-Това е първата ни среща и за да бъда сигурен, че ще се срещнем още веднъж, Ник, аз ще отведа приятелката ти!

-Няма да стане, плешо! -веднага реагира Оливър и извади пръчката си.

Ник последва примера на приятелят си.

Фоукс погледна за последно Ник, след което шеметно се завъртя.

Те не биваше да допускат Фоукс да се измъкне!

-Вцепени се! -извика Ник.

-Импедимента! -провикна се отчаяно и Оливър.

Двете заклинания се извиха във въздуха и полетяха към Фоукс, но още преди да са го стигнали, той, с едно силно ПУК, изчезна, заедно с Грейс. Тя беше изгубена!

AnnSlavova/ Annabeth:

Здравейте!

Това е новата глава! Надявам се да ви харесва, защото виждам, че рейтинга на историята спада. Надявам се, не ви се струва банално...

Ами това е за сега. Не знам дали ще има следваща глава изобщо, но реша ли се, тя ще бъде на лице скоро!

Лек ден!