"Писмото"

-Движение! -излая строго Оливър.

Ник наблюдаваше приятелят си и виждаше как всяка една стъпка му причиняваше нетърпима болка.

Докато влачеха Ник към мястото, където щеше да намери Грейс, той прилагаше разни стратегии за това как да си вземе пръчката, за да се изправи срещу Фоукс.

Истината беше, че Ник чувстваше, че ще се случи нещо съдбоносно, нещо, което се изиграе огромна роля в живота му.

-Дви... -отново започна Оливър.

-Стигнахме! -прекъсна го един от смъртожадните раздразнено

Бяха спрели пред врата. Една съвсем обикновена врата.

-Влизай! -излая същият смъртожаден в ухото на Ник.

-Ама... -опита се той да ги попита, дали те няма да влязат, но друг смъртожаден го хвана за яката, отвори вратата и буквално го метна вътре.

-В името на най-мръсните шорти на Мерлин! -проплака Ник.

Като се изключеше, че всички части на тялото го боляха, той знаеше, че трябва да се изправи.

-Ник?

Това определено беше много познат глас за Ник, но не беше този на Фоукс. Беше на Грейс.

Той усети как някой му помага да се изправи и щом го направи зърна лицето на приятелката си.

-Грейс?! -зарадва се Ник и широка усмивка грейна на лицето му.

Той я хвана в обятията си, промълвявайки тихо:

-Съжалявам!

Ник чу как момичето започна да подсмърча, след извинението му. Тя го пусна и го погледна с очи пълни със сълзи.

-Благодаря ти!

Ник сега осъзна, че всичко се случваше още по-лесно, отколкото бе влязъл в замъка. Той огледа и другите две фигури в стаята.

Едната фигура бе на Анабет, която го гледаше леко бясно, а другата на Леви, който направи няколко крачки и потупа Ник по рамото. В стаята имаше хора, които Ник не очакваше, а този, за който бе напълно готов, го нямаше.

-Ама къде е Фоукс? -попита той в недоумение.

-Не знам... -започна да клати глава Грейс,

-ГРЕЙС!

Вратата на стаята се отвори и от там влязоха още трима човека. Единият бе Оливър, който, щом зърна Грейс, се засили към нея и я хвана в обятията, вдигайки я от пода.

-Оливър! -зарадва се и Грейс и две сълзи, вероятно от щастие, се стекоха от очите й.

Оливър я пусна на пода и преди дори и да посмее да я погледне смутено, заради прегръдката, той хвана ръцете й и прикляквайки ги сложи на врата му, обви ръце около кръста на Грейс и я целуна.

Ник не знаеше кой по-напред да гледа. Двамата му най-добри приятели да се мляскат или Джеймс и Касиди, които бяха нахлули заедно със Оливър.

И понеже целувката между Оливър и Грейс продължи повече от необходимото, Ник измъкна пръчката си от джоба на Оли, който дори и не усети и отново погледна към Джеймс.

-Джеймс?

Те двамата се прегърнаха приятелски. Сега Ник бе висок почти колкото Джеймс, а приятелството им бе безгранично.

След като Ник се отдръпна, Джеймс му се ухили -приятна стара нахална усмивка -и му разроши косата.

-Заек!

Ник се засмя сдържано.

Косата на Джеймс си бе бяла, а усмивката от лицето му същата. Каси също не се бе променила кой знае колко, но и двамата изглеждаха щастливи.

Ник реши, че не е достатъчно смел да развали момента на Оливър и Грейс, които още не се бяха отлепили, затова той се изниза тихо и тръгна по коридора вдигайки пръчката си, готов всеки момент да види Фоукс.

-Ник?

Точно на ъгъла, Ник видя Стела, която носеше парче пергамент в едната ръка, а в другата -пръчката си.

-Стела, -усмихна се Ник. -Ти си добре! Откъде... Как знаеше, че съм тук? Оливър каза, че си тръгнала да ме търсиш.

Тя изглеждаше в същото състояние, в което Ник я бе видял за последно. Единственото ново в нея, бе усмивката на облекчение, изписана на лицето й, въпреки явните усилия да я прикрие.

-Така е! Наистина тръгнах, но някой ме спря и ми каза да ти предам това!... -тя вдигна пергамента в ръката си.

Ник смръщи вежди.

-Сега нямам време за това, търся Ф...

-Ник, прочети го! -настоя Стела.

-Ама...

-Моля те!

-Обаче!

-ВИЖ ГО!

Ник губеше търпение. Дочу стъпки и видя как всички -Оливър, Грейс, Джеймс, Каси, Анабет и Леви -дотичаха при тях.

Той отново се обърна към Стела, която го гледаше настоятелно и щом Ник отново срещна погледа й, тя му се ококори, след което кимна към парчето пергамент, което момчето разбра като "Давай! ПРОЧЕТИ ПРОКЛЕТИЯТ ПЕРГАМЕНТ!"

Ник въздъхна и хвана пергамента.

Оливър и Грейс, които бяха преплели ръце надникнаха от едната страна, а Анабет -от другата.

Момчето разтвори пергамента и незнайно защо, сърцето му започна да бие притеснено. Целият се разтрепери и му се зави свят, но започна да чете, въпреки лошото предчувствие, което го обзе.

Там, на пергамента, с красив наклонен почерк, пишеше:

Ник,

Знам и се надявам, че когато четеш това, аз ще съм много надалеч. Вярвам го! Защото това значи, че втората ни среща няма да се състои, което ще попречи на пророчеството да се сбъдне.

Прости ми, Ник! Бях слаб, за да спра случващото се, когато му беше времето, но дори и сега, се надявам вече да не е прекалено късно. Между нас има и винаги ще има специална връзка, която ти досега не разбираше, ала аз знаех... През цялото време знаех.

Позволи ми, сине, да те нарека така само веднъж. Много ми се искаше да те видя със собствените си очи и да ме чуеш как го казвам, но се страхувам, че нямам тази сила. Страхувам се, че гневът ми ще надделее.

Знам, че ще живееш в срам, знаейки че съм ти баща, знам, че никога няма да ме наречеш така, но искам да знаеш, че поне веднъж постъпих както правят бащите! Поставих те на първо място!

Дано, някой ден, намериш сили да простиш на стареца си!

Сбогом, Ник, сине мой!

Щом Ник се срути на пода, незнаейки какво да мисли, той бе прегърнат от Анабет, която плачеше заедно с него.

Всички виждаха как той седи безпомощно там, но това нямаше значение. Важна бе само болката!