"Обратно в Хогуортс"

-Оли, върни ми я! -извика Ник О'Брайън, бягайки подир Оливър.

Никак не беше лесно, защото коридорите на "Експрес Хогуортс" бяха препълнени. Ник се блъскаше в другите ученици в опити да настигне Оливър, който само се кискаше и допълнително предизвикваше Ник.

-Защо ти е? Ти и без това не я използваш! -засмя се Оливър, докато гледаше назад към ядосаният Ник.

Гледайки назад, Оли усети силна болка в главата и разбра, че коридорът е свършил. Все така легнал на пода той примига няколко пъти, опитвайки се да преглътне болката.

-Ох. -проплака той.

Ник се надвеси над него.

-О, здравей, Ник. -ухили се нагло русото момче и се изправи връщайки пръчката на Ник.

-Ник, трябва да престанеш. Не можеш да избягаш от миналото. -започна да мърмори Оли подир Ник, докато двамата се бяха запътили към тяхното купе. -Какво толкова, беше инцидент. Не е нужно да не използваш пръчката си... Имам предвид, о, здравей Роно. -поздрави Оли близнакът на Деклън.

-Здравейте, Ник, Оли. -поздрави ги Роно

-Имам предвид -върна се пак на темата Оливър. -Що за магьосник ще си без пръчка?

Ник въздъхна.

-Ти трябва...

-О, млъкни най-после. Устата ти не спря да мели! -сряза го Ник и прибра пръчката си в джоба на мантията.

-О, това заболя. Аз не говоря... Много!... -обиди се Оли.

Ник завъртя очи с досада.

Той не се беше променил много.

Външно си беше почти същият, колко и вътрешно -светло кафява коса, зелени очи, ведра усмивка. Белегът с формата на змийче на лявата му буза все още си беше там, с присъдата, че никога няма да изчезне. По лицето му се бяха появили лунички и сега то беше осеяно с тези малки точици.

Оливър беше пораснал вече почти до метър и осемдесет, което го правеше един от най-високите шестокурсници. Косата му беше леко потъмняла, но все още можеше да се каже, че е руса. Единственото непроменено в него беше широката му усмивка, която винаги беше на лицето.

-Кога ще пораснете? -сряза ги Грейс, когато влязоха в купето им.

Тя беше скръстила крака и четеше новият им учебник по "Вълшебство". Кафявата й коса, както никога до сега беше спусната, а бретонът й хванат небрежно с две фиби. Грейс все още си беше дребничка, но пък една от най-остроумните в класа.

-Кажи на Оли! -оправда се Ник, докато прибираше пръчката си в куфара.

-Не съм виновен. -каза кратко Оливър и седна до Грейс, като извади една ябълка от своят куфар и започна да я размята във въздуха.

-О, разбира се, че не си. -заяде се Ник и скръсти ядосано ръце.

-Грейс, кажи му. Не може да не използва магия вечно! -Оливър се обърна към Грейс.

-Грейс ще застане на моя страна! -каза почти сигурен в себе си Ник.

Но той дълбоко в себе си знаеше, че момичето може би нямаше да заеме ничия страна.

Грейс погледна Ник замислено. На два пъти отвори уста да каже нещо, но след това разгърна шумно страницата на учебника, понамести се и отново върна поглед на Ник.

-Оли, не знам, наистина. -рече. -Това си е изцяло негово мнение! Ако така се чувства по-добре. -Ник погледна победоносно Оливър, който се начумери. -Но пък от друга страна... -продължи Грейс. -Ник, не може вечно да избягваш магията, наясно си с това, нали?

Оливър засия и се изплези на Ник.

Ник се ядоса и започна да брои наум до десет... Не му помогна, затова продължи да брои.

Негова работа си беше. Той сам щеше да реши дали да използва магия или не. Споменът за случилото се преди четири години беше достатъчно болезнен сам по себе си.

-Все пак от пет години не си изричал заклинание! -каза Грейс и когато видя как я погледна Ник, отново заби поглед в учебника.

-Нямам търпение да видя Еди! -разтри длани една в друга Оливър и се понамести. -Мога да му покажа новите научени заклинания.

-Професор Хъдсън -поправи го Грейс, все така загледана в учебника. -Едва ли ще се занимава точно с теб.

Оли смръщи вежди ядно и отвори уста да каже нещо, което явно не беше достатъчно остроумно, за да надговори Грейс, и пак я затвори.

Пътуваха вече от четири часа и Оливър беше станал непоносим. Не спираше да говори! Беше като кречетало.

Нервите на Ник бяха опънати и той вече не издържаше. Стараеше се да гледа през прозореца, да решава магисловици, дори да чете книга, ала Оли не спираше да бъбри и Ник се видя принуден да му припява. Двама разгърнаха темата за куидича надлъж и нашир. Обсъждаха любимите си отбори, играчи, знамена, униформи и метли.

Ник и Оливър бяха в отбора по куидич на "Грифиндор". Ник беше гончия, а Оли търсач.

-Нямам търпение да започнат тренировките! -разпалено рече Оливър и прекара пръсти през косата си.

-Грейс, защо не пробваш и ти? -попита я Ник.

Тя вдигна разсеяно глава и сбърчи чело.

-Моля? За кое? -попита момичето и затвори учебника.

-За куидич. Да играеш! -поясни Ник.

Оливър започна да се смее неудържимо, заеквайки:

-Т-т-тя? -попита и кимна към нея.

Грейс стана червена от яд. Тя пъхна учебника по Вълшебство в куфара при другите си учебници, прибра един кичур коса зад ухото си и рече с треперлив глас:

-И защо да не? Не само ти си добър в това!

-Но ти не ставаш за какъвто и да е спорт! -отвърна Оли.

Ник понечи да каже нещо преди купето да е станал боен фронт, но за негова изненада, Грейс просто взе куфара си и излезе от купето.

Оливър продължи да се смее, дори когато момичето вече беше вън.

-Пред-представяш ли си? Тя и спорт? -попита той и си пое дълбоко въздух.

-Всъщност, да, представям си и не знам защо трябваше да се присмиваш! -рече Ник, изправи се и отвори куфара, за да извади училищната си мантия.

Изведнъж влакът се разтресе толкова силно, че Ник полетя и се удари във вратата на купето.

Всички светлинки замряха.

-Оли?! -извика Ник уплашено, невиждайки каквото и да е било.

-Ник? Ник? Добре ли си? -шепнешком попита Оливър,

-Да, да... Така мисля.

-Чакай! Идвам.

ТРЯС!

-Ох!...

Този път на Ник му се стори, че Оли беше до него. Той, подпирайки се с едната си ръка, започна пипнешком да търси Оливър.

-Това е носът ми! Пръстите ти са в носът ми! -развика се другото момче.

-Ужас! Гадост!... Какво стана?! -попита Ник и се опита да види нещо, но всичко беше потънало в непрогледен мрак.

Чуваха се викове и гласове от съседните купета, но не се виждаше нищо, което не беше в тяхна полза.

-Мисля, че някой преобърна влака!