- Искаш ли нещо? — попита Олег преди да слезе от колата да плати на бензиностанцията.

Момичето само го погледна, при това не за особено дълго време, и слезе от колата. И само можеше да си вземе каквото и да било.

Олег изпуфтя, Алла правейки го по-нервен, отколкото така или иначе беше и без това, и също я последва.

- До горе — каза само на работника и се запъти към входа бензиностанцията.

Алла вече бе влязла набързо и когато Олег се огледа да види къде беше, я видя пред щанда със сладките неща. "Естествено," помисли си и се запъти към нея. Без излишни приказки, я сръчка в реброто и тя се обърна, стресната от гъдел. И леко раздразнена, разбира се. Но никога, не и в такъв сърдит момент, не би признала, че дори това негово движение накара пеперудите в стомаха ѝ да запърхат с копринените си крила.

- Чакам те в колата. Вземи ми два Hell-a. — каза ѝ простичко младежът и ѝ връчи директно портфейла си, обръщайки ѝ гръб след това.

Зад гърба си, Олег чу гневно пуфтене.

***

Вече бяха минали петнадесет минути, откакто Алла бе вътре. Олег започна крайно да нервничи в колата си, очаквайки я да дойде. Но тя така и не идваше. Не разбираше. Опашка вътре нямаше! Колко още щеше да се бави?

Нямаше повече да я чака. Слезе и с бесен ход се отправи да я изкара, пониженото му и без това търпение надминало предела си.

Но щом влезе вътре, хич не се зарадва на гледката.

Алла се усмихваше и пърхаше с мигли на едно от момчетата, работещи на бензиностанцията. Олег стегна челюст, стисна юмруци и забърза ход през щандовете, бутайки неволно този със слънчевите очила. Момичето тъкмо се изкикоти, когато Олег грубо я изблъска и се изправи очи в очи с момчето, с което тя говореше сладко сладко.

- Да не вземеш да катастрофираш по пътя на връщане.

- Ооо, моля ти се...Не прави сцени — намеси се Алла.

- Качвай се в колата, Алла. Не ме тествай! — още повече тръгна да избухва Олег.

Всичко му се натрупваше и бе въпрос на време да рикушура в някой невинен човек. А това бе една истински подходяща възможност да си изкара яда на именно такъв.

- Аа, сега си и заповядваме ли? Виачеславе, ти ли си? — Алла скръсти ръце, подразвайки още и напълно умишлено Олег.

Много лош ход. Олег я хвана за китката здраво и я завлече извън бензиностанцията. Кенчетата с енергийните напитки паднаха от ръцете ѝ и останаха в бензиностанцията.

Непознатото момче ги последва като попарен от случилото се за броени секунди пред очите му.

- Ей, пич, по-леко с момичето! — обади се точно преди двамата да се качат в колата.

Олег вдигна бистрите си сини очи и те мигом го простреляха с яростни патрони.

Подсмихна се и се качи в колата, Алла вече бе вътре и се бе хванала от срам за главата.

Но може би повече щеше да внимава в заформящата се картинка, ако знаеше, че Олег щеше да мина с колата си през момчето с колата си на излизане от бензиностанцията. Напълно умишлено. Със сигурност, му бе счупил нещо, защото то се превъртя през капака и се строполи като чувал с картофи на асфалта. Звукът бе ясен и изкара акъла на Алла.

Момичето изпищя ужасено, а Олег тръгна с пълна газ напред и не погледна назад.

- Господи, Олег! Какво направи?! Мамка му, мамка му.... Ненормално копеле такова! — започна да го навиква. — Той нищо лошо не ти е направил!

- О, стига преувеличава. Ще живее. — изсумтя все още бесен Олег, но малко или много облекчен.

Който бе казал, че насилието не помага, никога не беше решавал подобен проблем по физически начин.

- Ти адекватен ли си изобщо?! Какво си мислиш, че правиш? Сигурно си му строшил някоя кост!

- Е, голям праз! Мен след пет дена ме погребват! — избухна Олег най-сетне с отекващ в малкото пространство крясък.

Спорът утихна. Времето сякаш спря. Дъхът на Алла секна и тя не знаеше как да отговори, как да реагира на цялата тази сценка. Не знаеше какво дори да мисли вече за това момче до нея... Той бе прецакан от всякъде, но тя? Тя изобщо не знаеше вече какво се очакваше да направи. Как да вземе правилно решение и дали то бе да бъде до него в последните му дни. Той бе толкова непознат за нея. Първоначалната ѝ еуфория от всичко около него затихваше... Сега се настаняваше нещо много по-коварно за сърцето ѝ. И знаеше, че в крайна сметка то щеше да бъде разбито.

И то само заради тази окончателна диагноза.

Раздразнението ѝ, ядът ѝ към Олег, ужасът от действията му, наподобяващи съмнително много на психопатската природа на Виаче... Всичко това бе изчезнало само от едно изречение.

В главата на момичето затиктака неумолимо стрелка на часовник. Сърцето ѝ се качи в гърлото. Прехапа устни почти до кръв.

- Сергей ми каза за диагнозата преди да го направиш ти. — изплъзна се от устата ѝ преди дори да осмисли това признание Алла.

Олег едва не разби колата в мантинелата.